Гласът на България

В черния списък с "врагове на Украйна" са Вигенин, Вацев, Дърева, проф. Иво Христов и други известни руски проксита

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Миротворец“ е украински сайт с база данни за лица, които собствениците му считат за врагове на Украйна. Официално се нарича "Изследователски център за признаци на престъпления против националната сигурност, мира, човешката сигурност и международни правов ред на Украйна". През август миналата година един от руските пропагандисти в списъка - Даря Дугина (дъщеря на смятания за идеолог

на режима на Путин философ Алексндър Дугин) беше убита при бомбен атентат край Москва в автомобила си. За извършител Русия обвини светкавично, без сериозно разследване една жена с украински произход, която бе обявена за агент на украинските служби. По време на погребението Дугин бе заснет широко усмихнат, което породи съмнения, че убийството може да е инсценировка.

По-късно и пропагандистът от Крим - Владлен Татарски, чието име също присъстваше в „Миротворец“, беше взривен по време на среща с фенове в кафене в Санкт Петербург.

Списъкът обхваща стотици журналисти, политици, общественици от целия свят. Сред тях са унгарският премиер Виктор Орбан, хърватският президент Зоран Миланович, генералният секретар на „Амнести Интернешънъл“ Агнес Каламард, американският журналист от NBC News Киър Симънс, основателят на „Пинк Флойд“ Роджър Уотърс и много други публични личности, както и хиляди руски военнослужещи. Сред българите в списъка с душмани са проф. Иво Христов и доц. Валентин Вацев, Румен Петков, Ваня Добрева, Волен Сидеров, Елена Йончева, Велислава Дърева и други.

На 15. април тази година в списъка е била добавена и телевизионерката Диляна Гайтанджиева, която „вдигна медийна пушилка“ с откровени прокремълски измишльотини за „американски биолаборатории в Украйна“; тя е оповестена с нейните три имена, снимки, година, място на раждане, профили в социалните мрежи, медийни публикации и личният ѝ блог. Гайтанджиева е посочена като отговорна и разследвана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) за публикациите си за несъществуващи биолаборатории на Пентагона в Украйна и за износ на българско оръжие през трети страни за Киев.

„Независимо от нашите многобройни, дългогодишни обръщения, включително и към американците, да преустановят подкрепата си за този сайт и да спрат да го поддържат, независимо от апелите ни към международната общност, на международни формати, този сайт и досега продължава работи“, заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова в интервю за „удобния“ Мартин Карбовски миналата седмица.

Сайтът „Миротворец” е създаден през 2014 г. по инициатива на тогавашния нещатен сътрудник на министъра на вътрешните работи на Украйна Антон Герашченко, който по-късно става зам.-министър в украинското МВР, оставайки на този пост до 2021 г. Сайтът се обявява за „интернет представителство на Центъра за изследвания на престъпления против основите на националната сигурност на Украйна, мира и сигурността на гражданите”.

„Миротворец” нашумява през 2015 г., когато украинският проруски журналист Олес Бузина и проруският политик Олег Калашников, включени с лични данни в списъка на сайта, са убити при атентати.

Ето и подробности. Калашников е печално известен със своето грубо отношение към журналистите, с организирането на всевъзможни акции на проруската Партия на регионите, в това число и на т. нар. "Антимайдан". Именно той разполагаше с информация за това как през зимата на 2014 година в Киев бяха докарани т.нар. "титушки" (провокатори от режима на Янукович). Ето защо Калашников беше по-скоро пазител на опасна за някого информация, отколкото идеолог на "руското" движение в Украйна. Той беше удобен изпълнител на чужда воля, но не и лидер. А след смъртта му следствието се лиши от важен свидетел, вероятно дори от обвиняем за престъпленията срещу участниците в "Евромайдана". Това също е една от версиите за убийството на бившия депутат.

Втората жертва - Олес Бузина - е журналист, който никога не се е занимавал професионално с политика. Това, което той вършеше, може да се обобщи с една-единствена дума - провокация. Както в журналистиката, така и в обществения живот. А в контекста на войната в Източна Украйна мнозина възприемаха тези провокации като предателство. Бузина беше застрелян точно когато Владимир Путин провеждаше своята "беседа" с народа на живо по телевизията. Броени минути след покушението руският президент безапелационно заяви, че разстрелът на Бузина е поредното политическо убийство в Украйна. Същото заяви и за покушението срещу Калашников. И какво ли друго можеше да каже Путин, след като в същото време се опитваха да му зададат въпрос за убийството на Борис Немцов? След изявлението на Путин вероятно никой в Русия вече не се съмнява, че "хунтата" в Киев е убила Бузина и Калашников. Че кой друг? Да не би руските тайни служби? В потоците от лъжи и дезинформация, в които са потънали руснаците, показните убийства на един проруски журналист и на един бивш депутат от партията на Янукович много лесно се вписват в митовете за "фашистка" Украйна.

От създаването му до средата на май 2016 г. „Миротворец” сочи като свои партньори украинското МВР, СБУ (Служба за сигурност на Украйна) и други официални силови структури. Това се променя, след като в началото на май 2016 г. сайтът публикува личните данни на много журналисти от големи световни медии като АФП, Ройтерс, ВВС, „Ал-Джазира” и др. След острата международна реакция, структурата по правата на човека към Върховната рада се обявява за закриването на „Миротворец” и той наистина е спрян. Но само за броени дни. После отново възобновява работата си, която продължава и до днес – но вече без да сочи като свои партньори МВР или СБУ.

Какво предизвика „Миротворец“ в България? Първо – много силно кудкудякане на изявени четирихилядници и руски проксита от политическия кокошарник. „Миротворецът“ Радев извиси пръв фалцет: "Когато имаше заплаха към Христо Грозев, държавата се задейства моментално с всички служби. Очаквам българското правителство най-сетне да вземе отношение по този случай /със списъка на „Миротворец“/".

А днес и другарката Нинова проплака пред медиите: „Внасяме сигнал до ДАНС и ще извикаме службите в Комисията по службите. Но искаме категорична и ясна позиция на българската държава, българското правителство и българските служби - това не може да продължава така. А и постоянно се попълва списъкът с нови имена на българи!“

Ако сложим ръка на сърцето си, трябва да признаем, че проблемът със списъка е сериозен. И то, не защото украинците ще пратят пластичен взрив в писмо на Радев или Нинова, или ще почерпят „умника“ Христов с чай с полоний… Опасността е реална, и тя идва от Кремъл, който може да реши, че прокситата му са си изиграли вече ролята и е време да им се затворят устите…

Глас от черните списъци. Съставени в Русия

Илиян ВАСИЛЕВ

Във всякакви списъци съм попадал - особено черни, на неблагонадежни, на тези, които не трябва да бъдат канени в централни телевизии, на забранени за влизане в РФ, да не говорим за неформални заплахи - лични и срещу семейството. С изключения на забраната за влизане в РФ, която стана достояние на публиката не заради мен, другото минава в графа - лични.

Много нежни и чувствителни се оказаха нашите храбри борци срещу джендърите, родни путинисти, веднага тичат да се хванат за полата на Митрофанова и реват: "мамо, бият ме". Били ги включили в някакъв списък в Украйна. И какво от това?

Има ли право НПО в Украйна да прави списъци на политици и общественици в България, които системно се противопоставят на подкрепата за нея и на практика се явяват продължение на агресора в Кремъл? Имат, просто хората си правят списъци на приятелите и неприятелите - да знаят на кого да разчитат. Откъде са получили тези сведения? Чрез дълбоки агентурни мрежи? Глупости - преписали са от български сайтове. Къде тук е изненадата?

Да е ясно, щом са публичен сайт нищо не ги заплашва освен публичния позор. Смешните опити да се свържат тези списъци с някакви бъдещи намерения на украинските спецслужби да се саморазправят. Тук опираме до класиката - "всеки разбира съобразно неговата собствена поквара". Щом руските служби убиват и тровят противниците на Путин, значи и украинските го правят. Да, говори се, че СБУ стоят зад някакви операции срещу руски военни, които са отговорни за смъртта на много украинци - това ще го разберем след войната. Но тези убийци за легитимни цели. Война.

Като нямат нужното внимание от обществото и като стават все по-непотребни с анализите си, които се опровергават от новините - гледат да привличат внимание с други истории.

Ще трябва да живеят с мисълта, че в Украйна ги наблюдават - сами са си избрали да бъдат на страната на агресора и в много отношения, при това почти никой от тях не го прави по "идейни" причини. Да не говорим, че има хора в този списък, които са агенти на ГРУ и други руски служби. Само в ДАНС не знаят за това.

Но, както казах, хората в този малък списък на "активни борци против Украйна" нищо не ги заплашва.

Тези, които са действително заплашени у нас, са в списъци, които не се публикуват - ако не знаете, в Русия и ГРУ, и Вагнер работят с тези списъци и в тях има българи, които са убити или срещу които са направени опити за убийство. Не мога да знам конкретна информация, но в руски медии се промъкна новина, че Путин е разпоредил на руските служби да активизират мокрите си поръчки зад граница. За назидание. Има една проста причина Украйна да не го прави - тя иска да стане член на ЕС и НАТО, и ако помисли да посегне на гражданин на страна членка - надеждите ѝ отиват "на кино". За дълго.

Когато Кремъл нареди някой да бъде ликвидиран, заповедта е устна и никъде нищо не се публикува. Заповед от горе и агентите изпълняват.

Защо сега се появява тази ИПСО - инфо-психо спец операция? По задание е от Центъра и се реализира чрез активизация от посолствата. Първо започнаха в Унгария; едно към едно сега се повтаря в България и Митрофанова е главният катализатор. Смешни са опитите да се представят като жертви на език на омраза хора като Костадинов например. Второ, в по-голямата си част това са българи, които са посещавали Крим. Първанов и той ходи там през 2017 година и сега се вайка, сакън, някой да не почне да рови в неговите десетки милиони.

Защо сега? Контрапункт на заплахите /реални/ срещу министър Тагарев, мерките срещу Лукойл /това вдигна на крак целокупната русофилия, защото руският нефт е хранилка за руските агенти и мрежи на влияние в целия регион/, срещу Мони Паси /Копейкин откровено сглупи с този ход/, и най-вече намерението на правителство да стегне контраразузнаването, което означава, че хора от списъка на "Миротворец" да се снабдят с обвинения. Един условен /защото не е от армията/ бивш полковник дори се хвали, че получавал сведения всеки ден, докладвали му от службите и бил активирал мрежите си. Зад очевидното тщеславие прозират доста съставомерни деяния.

Но най-вече Митрофанова трябва да се отчита в Москва, а нейните хора не могат да се противопоставят на подкрепата за Украйна, и мерките за ограничение на руските интереси и руското влияние у нас.

Сервилните медии бързо се включиха - и никой не ви дава контекст, не пита, аджеба има ли изобщо заплаха, и за какво толкова мрънкат - били забелязани, били в списък - и какво от това? Вижте какво пише в заплахата срещу Тагарев : "Ще мреш като куче, предател! Слава на Украйна ли? Като куче без история ще мреш. Нов Народен съд иде и ако си мислиш, че ще се отървеш и ще избягаш, жестоко си се излъгал...". И много по-груби и брутални атаки. И ... нищо.

Къде видяхте в този сайт нещо, което да може да бъде интерпретирано като далечна заплаха? Няма.

Народът казва в такива случаи - "гузен негонен бяга". Народът не бил мъдър? Хайде, холан!

И как точно, да питам Дани Митов, това не допринасяло за двустранните отношения, като сайтът е хостван в САЩ? Кои двустранни - със САЩ или с Украйна? И за какво точно е виновно украинското правителство?