Гласът на България

Петър ТАНЕВ

Пристигнах вчера в 11 вечерта от Киев в Одеса само да преспя. Ако кажа, че такава нощ никога не съм имал - значи нищо да не кажа. Взех си апартамент на улица Троицкая-Преображенская, по-близо да е до центъра. Вече след половин час след настаняването ми чух ясни звуци, приличащи на взривове. Комшиите ми казаха, че вероятно пускат ракетите Калибър и Оникс, които са по-трудни за отразяване от ПВО и е по-добре да се слиза в убежището. Приблизително в 1:30 през прозореца виждам някакъв лъч, който пада на километър от мен. Интернетът е изключително бавен, защото чрез него украинците пренасочват GPS системите, за да спрат руските ракети. През телеграм каналите на Одеса, все пак успявам да разбера, че руската ракета „символично“ е попаднала точно в руския /на УПЦ-МП/ Преображенски храм, намиращ се под егидата на ЮНЕСКО.

Поне до 6 часа сутринта чувах взривове. Най-тъпото, че е изключително трудно да се разбере, дали пада близо до теб или е далече, дали си в опасност или все пак не. Не слушайте тези, които ви разправят, че военните престъпници се опитват да целят само военна инфраструктура. Те искат да разрушават всичко.

Тезата за защитата на рускоезичния сегмент и руската култура в Украйна илюстративно става все по-нелепа. Невероятно извращение: да бомбардираш град, в който жителите говорят на руски и дори използват понякога думата «РУБЛА» (!!), а не «ГРИВНА» в магазините (действително бях поразен от това, като отидох сутринта да си купя вода!) и да казваш, че така «защитаваш руската идентичност от украинските нацисти», трябва или да си психически откачен или просто нагло, предателски да лъжеш.

Случилото се днес през нощта само допълнително подтвърждава факта, че военнопрестъпниците, окупирали Кремъл правят всичко възможно дори украинците с руско самосъзнание да ненавиждат всичко, свързано с Русия. А значи действат против интересите на тази държава и руския народ - пак повод за размисъл за заблудените българските «русофили».

Драги български заблудени «русофили», помислете си, дали истинските нацисти, които избиват всякакви народности, всъщност не са точно управляващите в Кремъл? И все още ли г-н президентът Радев е готов да потвърди тезата си, че Украйна «настоява да води тази война»? С терористите от Кремъл ли трябва да се водят «мирните» преговори? А да не говорим и за страдащата ни българска диаспора в тези области! Какъв е този «мир»… с цена на робство?

Засега официално има 1 загинал, 19 пострадали. Тежка безсънна нощ; много поводи за размисъл за мен, като етнически българин и руснак: гражданин на държава, в която има все още хора, които вярват на пропагандата на Кремълските военнопрестъпници и гражданин на държава, която прави всичко възможно за да продължи да остава държава-изгой в рамките на следващите десетилетия.

Правдата ще победи, и тя е исторически на страната на украинския народ!

Така че България няма друг избор.

Има само един - демократичен и цивилизован, въпреки тези, които искат да ни попречат.

Не! - на варварството в 21. век.

-------------------------------------

Авторът Петър Танев е член на сдружението «За Свободна Русия».