
Време е да помислим за нов монумент, възвеличаващ славата на България
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
С решение на правителството от днес се променя статутът на мемориалния комплекс „Паметник на Съветската армия” от имот публична държавна собственост в имот частна държавна собственост. Това става ясно от решенията от заседанието на Министерския съвет. Решението е по предложение на областния управител на София, в чието управление е имотът. Той трябва да отрази промяната в Акта
за държавна собственост.
През март Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия. Но собствеността на обекта беше основната пречка пред преместването на паметника. Земята е общинска, а самият монумент е държавна собственост. Предстои той да бъде демонтиран и преместен в Музея на социалистическото изкуство.
Отстраняването на МОЧА и всички останали мочоподобни паметници из цяла България ще ознаменува окончателното свобождение на Родината ни от мъртвата хватка на имперско-болшевишка Русия.
Сега е моментът да помислим с какво да одухотворим това важно за столицата ни пространство. Някои патреоти, бяха предложили там да има паметник на основателита на българската държава.
Ето и предложението на редакционния екип на новинарския портал „Гласът на България“. Нашата идея е там да се издигне
Пантеон на Кирилицата и на българските будители
Пантеонът по своята същност ще бъде един символичен Храм на светоносния български принос към европейската и световната култура – създаването на Кирилицата. Боговдъхновената азбука, просветила славянския свят и Изтока като цяло.
Средновековна България бе избрана свише и изпълни блестящо своята духовна мисия – да се превърне в трансмисия за Християнското просвещение на Изток, Север и Запад.
Основната ни цел е такава - чрез въздигането на Пантеона на българските будители да припомним – на Европа, но и на себе си – този славен и неотнимаем български духовно-културен принос!
Устройство и символика на Пантеона на българските будители
Три са основните елементи, чрез които Пантеонът ще въздейства върху своите адепти:
Първият е импозантният символичен християнски храм.
Вторият е колелото на Живота, вместено в условния интериор на Храма.
Третият е изкуствения, издигнат специално за целта, хълм. На неговия връх ще бъде ситуиран Пантеонът. До него ще се стига чрез четири кръстообразно разположени стълбища.
Нека опишем с думи тези три компонента на нашия проект:
Храмът, по-точно централната му част /корабът/ се обособява под сводестото /но и отворено/ пространство, оформено под два дъгообразни, Х-образно кръстосани метални трегера /релси/. На най-високата точка – там, където се пресичат трегерите – се намира един позлатен православен Кръст… Храмовата камбанария се изобразява чрез два вертикални трегера/релси. Между тях има три неголеми камбани. А върхът на камбанарията ще бъде увенчан с голяма двулицева позлатена Богородична икона; чрез лопатков механизъм, задвижван от вятъра, Иконата ще се върти бавно около оста си.
Колелото на Живота. Представлява своеобразно „виенско колело“, на което кабинките са заменени от правоъгълни икони с изображенията на свети цар Борис-Михаил Покръстител, на светите Седмочисленици, на св. Иоан Рилски, св. Петка, на св. цар Тривелий, св. благоверен цар Петър, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий, св. Киприан Московски, св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пчински, св. Паисий Хилендарски… до изпълване на числото 30. Тридесет – колкото е броят на буквите от Кирилицата. Всяка буква е разположена от обратната страна на иконата на съответния светец. При въртенето на колелото, иконите с образите на светиите се възвисяват нагоре, към Небето. И обратно – буквите на Азбуката слизат, снизхождат от небесата към човеците…
Колелото на Живота ще се задвижва чрез друго – водно /или воденично/ колело – разположено в съседство. А задвижващата го вода ще „извира“ от амфора, делва или питос /както ви харесва/. Върху този античноизглеждащ съд ще има метална пластика на гълъб с разперени за полет криле – символизиращ Светия Дух.
Хълмът. Той е затревен с естествена диворастяща растителност /треви и нискорастящи храсти като клек/, осеян е със скали с впечатляваща структура и цветност. Четирите стълбища, които просичат тялото на хълма олицетворяват четирите лъча на един Кръст. Те ни дават и реалното усещане, че извисяването /над бита и ежедневието, над грубата материя/ се заплаща с цената на усилието. Тези четири стълбища ни припомнят също, че всички истински пътища трябва да водят към Храма. Храмът, който ни очаква на върха на хълма…
Оригиналната и зрелищна трактовка на духовните послания, вградени в Пантеона на българските будители предполага масов интерес от страна на българското население. Но специални таргет-групи ще бъдат децата, подрастващите и гостите на София отблизо и далеч.
