Гласът на България

Тя е куриерка на Левски и опълченка от Шипка – Христина Хранова е акуширала на 3462 бебета и е спасила 54 удавника

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Запознайте се с удивителната съдба на Христина Хранова, първата дипломирана практикуваща акушерка в България и първата жена морски спасител, жена покрила се със слава и потънала в забрава. Тя е родена през 1851 или 1852 година в село Клисура до Самоков, в семейството на Храно Овчаря, което се състои от - забележете - 18 деца или по-точно 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малкото

детенце от тази многолюдна челяд. Няма много описания на това в каква семейна среда е възпитана тази велика българка, но човек може буквално да настръхне от факта, че шестима от братята ѝ ще загинат в Руско-турската война от 1877 - 1878 г., а четирима - в Сръбско-българската война за защита на Съединението. Не знам за друго българско семейство, което да е дало такава жертвена дан пред родината ни, но да караме поред.

Христина първо е един от куриерите на тайната поща на Левски (става таен куриер на Софийски, Панагюрски и Ловешки революционни комитети). Априлското въстание 1876 г. я заварва в Батак, където се бие редом с мъжете и е една от малкото оцелели при последвалото жестоко клане. Заедно с братята си се записва в редиците на Българското опълчение. Заедно с тях воюва и помага на ранените в тежките сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Заради загубите на семейството ѝ и нейния личен принос и героизъм е изпратена да учи за акушерка в „Повивалния институт” на университета „Свети Владимир” в Киев, където се дипломира през 1881 година с пълно отличие. Всъщност, тя ще е първата дипломирана практикуваща акушерка в България. Друга такава е знаменитата ни Райна Княгиня.

Започва Сръбско-българската война и Христина Хранова, която сама определя себе си като „стара революционерка”, хваща пушката и се сражава като доброволец при Драгоман и Сливница. През 1895 година е назначена за акушерка във Варна, където край морето преминава голяма част от живота ѝ. Именно тук, тя се проявява и като морски спасител, защото тя била и изключителен плувец. В специално издание на „Юбилеен спомен”, за нея е посочено, че е спасила 54 човешки живота от удавяне, при това без да е назначавана на работа или „плата”, а доброволно - от „човещина”.

През 1907 година получава сребърен орден „За гражданска заслуга" и скромна парична награда от благодарните варненци, заради многото бебета, които е изродила и заради многото човешки животи, които е спасила в морето. Но тук историята не свършва. На повече от 60-годишна възраст, Христина Хранова отново е доброволец на фронта, този път във Втората балканска война и се сражава при Куманово и Крива Паланка.

Откъде знаем всичките тези подробности? Освен от архивите, най-вече от молбите и писмата ѝ до Народното събрание за пенсия, от годините в края на живота ѝ, които тя прекарва в бедност. Малка пожизнена народна пенсия от 60 лв. месечно и е отпусната през 1918 година. Цялата процедура отнема 8 години. Тя ще взима тези скромни пари само 4 години, защото си отива от този свят през 1922 година. Днес във Варна има улица, носеща нейното име и инициатива на Медицински университет - Варна да издигне неин бюст-паметник. Дано се случи това добро дело, защото рядко се среща толкова изумителна, богата, героична и трагична житейска съдба. Само си помислете. Да загубиш десет родни братя на война! Да се валяш сред труповете в църквата в Батак и да оцелееш! Да си в стихията на битките при връх Свети Никола и Сливница! Да даряваш и спасяваш животи! Всичко това е тази силна българска жена - и за Христина Хранова трябва да знае всеки, който поне малко се чувства българин.