Гласът на България

Украинският пробив ще доведе неизбежно до рухване на руската отбрана

Дейвид ПЕТРЕУС

Войната не протича линейно. Запомнете това! Защитниците могат да задържат позиция за дълго време и след това внезапно да позволят пробив, позволявайки на нападателите да се придвижат бързо напред, преди защитата да може да се изтегли по-назад. Украинците се стремят да постигнат точно такъв ефект – и има основания да смятаме, че това е възможно. Контраофанзивата далеч не е

приключила. Всъщност, тя все още е на ранен етап - от началото са изминали едва 10 седмици и е вероятно контранастъплението да продължи поне още четири месеца. Пробивът на съвременната защита в дълбочина, която Русия изгради в Южна Украйна, е предизвикателство за всяка армия.

Американската армия направи това два пъти, и двата пъти срещу Ирак. През 1991 г., след 39-дневна въздушна бомбардировка на иракските сили, водена от САЩ коалиция от 650 000 войници пробиха и заобиколиха отбраната на Ирак, смазвайки вражеската армия за 100 часа. През 2003 г. водените от САЩ войски унищожиха силно деградиралата иракска армия за няколко седмици.

Украйна няма нито едно от предимствата, които САЩ имаха в тези операции. Първо, американските сили се възползваха от превъзходството във въздуха, а украинската авиация не може да действа над руските отбранителни линии и не може да попречи на руските самолети да нанасят удари по настъпващите войски.

Съюзниците дадоха на Украйна твърде малко бронирани системи. В допълнение, руснаците се бият много по-добре от иракчаните - и по-добре, отколкото много анализатори очакваха, като се има предвид незадоволителното представяне на Русия във войната до този момент. Руските войски подготвиха широка отбрана, състояща се от широки и дълбоки участъци от умело поставени мини, противотанкови ровове и други препятствия. Войници с помощта на дронове водят артилерийски огън по всички украински части, които се опитват да пробият. Руската армия е организирала гъвкава отбрана, при която нейните войски първо отстъпват, а след това контраатакуват, щом украинските сили претърпят загуби и започнат да се изморяват.

Всички тези фактори правят украинската контраофанзива изключително трудна. Но както един от нас стана свидетел през първите месеци на военните действия в Ирак през 2007 г., трудно не означава безнадеждно.

Украинските войски напредват в две ключови посоки - в центъра на Запорожка област и в източната част на тази област южно от Велика Новоселка. Украинците изглежда са пробили поне предния пояс на руските минни полета и защита в двете области и напредването на украинските сили в централния район на региона се ускорява. Те също така отвоюваха голяма част от територията около Бахмут - единственият град, който Русия успя да превземе по време на скъпото си настъпление миналата зима.

Постепенните успехи на Украйна са част от стратегия, която британският началник-щаб на отбраната адмирал Тони Радакин нарече „източване и разтягане“. Украинците разтягат руската отбрана, като атакуват няколко широко раздалечени точки по фронта и освен това изтощават руските сили в окупираната територия, унищожават артилерийски части, щабове и райони на концентрация на резервни части, както и нанасят удари по ключови армейски складове.

Казано по-просто, Украйна оказва натиск върху врага с очакването, че той ще се пропука – и тогава украинските сили ще използват своите резерви и ще нанесат удар. Руската армия вероятно е уморена, ако не и изтощена. Някои от тях са в отбрана от началото на контранастъплението през юни, а други са на позиция по-отдавна. Няма нови разделения. Също така не е ясно колко тежко минирани или здрави са вторите отбранителни линии на Русия, но има основателни причини да се съмняваме, че те се държат от голям брой професионални войници. Русия няма оперативни резерви. Това означава, че всеки пробив на съществуващите отбранителни линии ще бъде трудно да се запуши бързо.

Точно на това залага Украйна. Един малък пробив може да доведе до относително внезапен и бърз успех. А паниката сред руските сили може да увеличи възможностите. Това не е гаранция за успех. Руснаците явно са се адаптирали към тази фаза на войната. „Лятната” контраофанзива вероятно ще продължи през есента и зимата.

Украинците знаят, че се борят за своето оцеляване и пълната мобилизация на всички слоеве на обществото в страната е свидетелство за тяхната воля и решителност. За западните наблюдатели е важно да имат предвид това, докато наблюдават изтощителната борба. И политиците не трябва да „плачат“, че контранастъплението не носи бърз резултат.

Ще бъде дълга война и имаме нужда Украйна да спечели. Украйна се нуждае от средства за прецизни удари с голям обсег, като тактическата ракетна система на армията на САЩ (ATACMS). Тя се нуждае от касетъчни боеприпаси за своите ракети, а не само от артилерийски снаряди. Необходими са ускорени доставки на F-16. Всъщност, Украйна имаше нужда от това още преди няколко месеца.

-----------------------------

Авторът е американски генерал от резерва, бивш главнокомандващ на съюзническите войски в Ирак и Афганистан