Гласът на България

И Толстой, и Тургенев имат деца от свои робини. Робският манталитет е основна компонента в чудовищната война на Путин

Гия КУТЧАВА

Някак си е трудно да се повярва, че Санкт Петербург е бил столица на търговията с роби. Но в руската столица имало истински пазари за роби, където крепостните селяни бяха пуснати за продажба. По времето на Пушкин единият се намираше срещу Владимирската църква. Другият беше до Моста на целувките. Пазари за продажба на хора имаше и на Лиговския канал, близо до Кокушкинския мост

и в Коломна. На площад Сенная имаше специална зона за трафик на хора, наречена „пазар на роби“.

Младите привлекателни робини, които руските земевладелци купуваха за „креватни удоволствия и развлечения“, се продаваха особено добре на руските пазари за роби... Харем от крепостни момичета в благородно имение от 18. – 19. век е толкова неразделен белег за „благороден“ живот, колкото ловът с хрътки или членуването в клуб. И Тургенев, и Толстой имат деца от крепостни селянки. Благородниците не се смущаваха от факта, че децата им бяха роби, подлагани на телесно наказание и понякога продавани.

Когато Тургенев казал на Виардо, че има дъщеря от крепостна, тя била ужасена: „Дъщеря ви е робиня!? Искам да събера пари за откупа!“ Но великият руски класически хуманист я успокоил, казвайки, няма нужда, тя всъщност е наша крепостна.

Ако трябва да сме честни, след тази случка Тургенев се засрамил, завел незаконната си дъщеря във Франция и ѝ дал своята фамилия.

Синът на Толстой от негова крепостна приличал повече на баща си, отколкото другите му законните деца; младежът служил като кочияш в Ясна поляна.

Руската Църква също е притежавала роби: православните християни продаваха православни християни.

„Руската империя е сто хиляди семейства, които се смятат за нещо, и 54 милиона души, които като коне и бикове се продават, дават, разменят и бичуват“, пише френският писател Жан-Батист Май през 1829 г.

„С всичките плюсове и минуси крепостничеството беше основната спойка, поддържаща вътрешното единство на нацията“, каза през 2014 г. Валерий Зоркин, председател на Конституционния съд на Руската федерация.

***

Търговията с роби в Русия е премахната със Селската реформа през 1861 г., но фактически освободените селяни не могат да напуснат собствениците си дълго време поради факта, че реформата не им осигурява достатъчно икономически условия за самостоятелно съществуване.

***

Крепостничеството се върна обратно във времената на СССР по няколко начина:

1) Със създаването на концентрационни лагери за политически нежелани елементи и „врагове на народа“, които нямаха никакви права и бяха безмилостно експлоатирани на всички големи и малки „социалистически строежи“, както и в районите за дърводобив за износ (в Сибир и Далечния изток).

2) Не се издават паспорти на селските жители (до 1974 г.). Те бяха разпределени в колхозите си. Смята се, че тъй като колективните фермери рядко пътуват извън населеното място, те не се нуждаят от отделен документ. Ако жител на селски район възнамерява да отиде някъде по-далеч от областния център, той е длъжен да получи специално удостоверение от селския съвет, което е валидно 30 дни. Освен това, документът се е издавал само с разрешение на председателя на колхоза и той можеше да не позволи на лицето да напусне. Следователно, съществуващият ред впоследствие е наречен „крепостничество“. Властите се страхуваха, че след като са получили свобода на движение, селяните няма да искат да продължат да работят за стотинки в полетата и фермите, а селското стопанство ще бъде унищожено.

3) На гражданите на СССР беше забранено да пътуват в чужбина по тяхно желание и възможност. Такова напускане се смяташе за изключение и привилегия, която беше напълно контролирана от държавата. Границите на СССР бяха затворени за граждани; пресичането на границата се смяташе за бягство и дълго време се наказваше със смърт, която по-късно беше премахната, но забраната за свободно движение продължи почти 70 години, до 1. януари 1993 г.