Гласът на България

Кремъл забрани на семействата на загиналите във войната в Украйна дори да скърбят

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Преди година руските власти обявиха мобилизация. Това отбеляза повратна точка в нахлуването в Украйна: войната от телевизията влезе в домовете на руснаците. Скоро мнозина започнаха да се връщат от фронта - в цинкови ковчези. По отношение на мащаба на загубите, тази война вече надмина всички други конфликти, в които Русия е участвала след Втората световна война, взети заедно. Войната дойде във всеки регион и дори в отдалечени руски села, понякога отнемайки няколко мъже от едно и също семейство наведнъж. В своя специален проект "Полкът на смъртта" журналистите от руското опозиционно издание „Новая газета“ са събрали 500 истории на руснаци, загинали във войната в Украйна и на техните семейства, лишени дори от правото на скръб.

46-годишният Роман Лядов от района на Нижни Новгород беше призован в бойния отряд „Буря“, прекара два месеца на фронта и загина през август 2022 г. Два месеца по-късно синът му, 23-годишният Кирил Лядов, също бе убит в Украйна.

Двама млади мъже бяха мобилизирани в Красноярския край, в семейство Батулини. „Случи се така, че в един ден както синът ми [Александър Ляхов], така и зет ми, съпругът на дъщеря ми, бяха взети от нашето семейство“, разказва Наталия Батулина. В деня на сбогуването синът на Александър Ляхов навърши три години, а най-голямата му дъщеря беше на десет години. Ляхов почина през май 2023 г. Сега синът му пита всеки ден: „Кога ще дойде татко?“

Кремъл подклаждаше милитаристичния „култ към Победата“ години наред и когато дойде подходящият момент, изпрати стотици хиляди руснаци да умрат в чужда държава.

Людмила Батурина от Башкортостан загуби сина си във войната. Министерството на отбраната ѝ предаде всичко, което беше останало от него (25-годишният лейтенант Батурин беше взривен в танк), но се оказа, че това са останките на друг човек. След това го обявиха за изчезнал и спряха да отговарят на обажданията. „Всички номера, на които звънях, станаха недостъпни. Или може би телефонът ми беше в черния списък. Не мога да намеря нито живия си син, нито мъртвия, нито останките му“, плаче Людмила.

 Роднините вече няма с кого дори да обсъдят съмненията си. Евгения Просвиркина от Новосибирск също трябваше да погребе неидентифицирани останки: „Беше невъзможно да се идентифицира, имаше голяма черна кост в цинка. Не вярвам, че това е синът ми, нямаше от какво да се направи ДНК експертиза”, каза жената.

Хиляди са хората като Людмила и Евгения, които не могат да погребат близките си и да оплачат гробовете им. Призовавайки своите граждани да „защитят Родината“ в чужда държава, държавата дори ги лиши от правото да скърбят за загиналите. На роднини на жертвите, които започнаха да задават неудобни въпроси, беше казано да мълчат и да се наслаждават на плащанията за „ковчега“.

Армията се дистанцира от майките на загинали войници - сега срещу тях се образуват административни дела за "дискредитиране на армията", обявяват ги за чужди агенти и им стъкмяват доноси.

Тази година властите отмениха Безсмъртния полк, най-голямото руско събитие, посветено на колективната памет. Защото реконструкцията на войната беше изместена от истинската война. На тези, които искаха да изнесат навън портрета на свой роднина, убит в Украйна, беше предложено да се задоволят с хаштаг и мемориален аватар в социалните мрежи.