Гласът на България

План Б на руския президент е да прикрие, че неговият план А се е провалил

Томас Л. ФРИДМАН

Не съм писал много за войната в Украйна напоследък, защото толкова малко неща се промениха стратегически от първите няколко месеца на този конфликт, когато три основни неща до голяма степен движат всичко - и все още го правят.  Факт №1: Както писах в началото, когато започне война от такъв мащаб, ключовият въпрос, който си задавате като външнополитически наблюдател, е много прост:

Къде трябва да бъда? Трябва ли да бъда в Киев, Донбас, Крим, Москва, Варшава, Берлин, Брюксел или Вашингтон, окръг Колумбия?

И от началото на тази война имаше само едно място, откъдето можем да разберем нейния ход и посока – и това е в главата на Владимир Путин. За съжаление, Путин не дава визи за мозъка си.

Това е истински проблем, защото тази война се появи изцяло оттам - с, както вече знаем, почти никакъв принос от неговия кабинет или военни командири - и със сигурност без масово настояване от страна на руския народ. Така че, Русия ще бъде спряна в Украйна, независимо дали печели или губи, само когато Путин реши да спре.

Което води до факт № 2: Путин никога не е имал план Б. Сега е очевидно, че той е смятал да влезе с валс в Киев, да го завземе за седмица, да постави лакей за президент, да пъхне Украйна в джоба си и да прекрати всяка по-нататъшна културна експанзия на Европейския съюз, НАТО или Запада към Русия. Тогава той ще хвърли сянката си върху цяла Европа.

Това води до факт номер 3: Путин се е поставил в ситуация, в която не може да спечели, не може да загуби и не може да спре. Вече няма начин да поеме контрола над цяла Украйна. Но в същото време той не може да си позволи да бъде победен, след всички руски животи и съкровища, които е похарчил. Така че той не може да спре.

Казано по друг начин, тъй като Путин никога не е имал план Б, той се зае с наказателно, често безразборно ракетно обстрелване на украински градове и цивилна инфраструктура – мъчителна война на изтощение – с надеждата, че по някакъв начин може да източи достатъчно кръв от украинците и да внуши достатъчно умора и досада в западните съюзници на Киев, че те да му дадат достатъчно голяма част от рускоезичната Източна Украйна, която той може да продаде на руския народ като „Голяма победа“.

Всъщност, План Б на Путин е да прикрие, че неговият план А се е провалил. Ако тази военна операция имаше честно име, щеше да се казва Operation Save My Face /операция „Спаси ми достойнството“.

Което прави това една от най-болезнените, най-безсмислените войни в съвремието – лидер, който унищожава гражданската инфраструктура на друга държава, докато тази жестокост не му създаде достатъчно прикритие, за да скрие факта, че е бил голям глупак.

Можете да видите от речите на Путин как той сега се хваща за всяка обосновка, за да оправдае война, която е започнал от личната си фантазия, че Украйна не е истинска държава, а част от Русия. Той твърди, че инвазията му е провокирана от западни „глобалисти и елити“, които „говорят за своята изключителност, настройват хората един срещу друг и разделят обществото, провокират кървави конфликти и катаклизми, сеят омраза, русофобия, агресивен национализъм и разрушават традиционните семейни ценности, които правят човека личност.”

Еха! Путин нахлу в Украйна, за да запази руските семейни ценности? Кой знаеше това? Това е лидер, който се мъчи да обясни на народа си защо е започнал война със слаб съсед, който според него не е истинска държава.

Може да попитате: А защо диктатор като Путин въобще има нужда от маскировка? Не може ли да накара хората си да вярват в каквото си иска?

Не мисля така. Ако погледнете поведението му, изглежда, че днес Путин е доста уплашен от две теми: аритметика и руска история.

Един от най-големите уроци, които научих като журналист в областта на външните работи, правейки репортажи от автократични държави, е, че колкото и строго контролирано да е едно място, колкото и брутален и железен диктатор да е в него, ВСИЧКИ ХОРА ГОВОРЯТ.

Хората знаят кой краде, кой мами, кой лъже, кой с кого има връзка. Започва се с шепот и често остава там, но всички говорят.

Путин очевидно също знае това. Той знае, че дори да получи още няколко километра от Източна Украйна и да задържи Крим, в момента, в който спре тази война, всичките му хора ще направят жестоката аритметика на неговия план Б - като се започне с изваждане.

Белият дом съобщи миналата седмица, че приблизително 100 000 руски бойци са били убити или ранени в Украйна само през последните пет месеца и над 200 000 убити или ранени, откакто Путин започна тази война през февруари 2022 г.

Това е голям брой жертви – дори в голяма страна – и можете да видите, че Путин се притеснява, че руснаците говорят за това, защото, освен че криминализира всяка форма на несъгласие, през април той избърза с нов закон, който репресира избягване на мобилизация. Сега всеки, който не се появи, ще се сблъска с ограничения върху банкирането, продажбата на имущество, дори получаването на шофьорска книжка.

Путин не би стигнал дотам, ако не се страхуваше, че въпреки всичките му усилия всички шушукат колко зле върви войната и как да избегнат военната служба там.

Прочетете неотдавнашното есе във The Washington Post от Леон Арон, специалист по история на Русия и познавач на Путин, за посещението на руския президент през март в окупирания украински град Мариупол.

„Два дни след като Международният наказателен съд обвини Путин във военни престъпления и издаде заповед за арестуването му“, пише Арон, „руският президент дойде в Мариупол за няколко часа. Той беше заснет да спира в „микрорайон Невски“, да оглежда нов апартамент и да слуша за няколко минути възхитително благодарните обитатели. Но, докато си тръгваше, на видеото се чува едва доловим глас, който вика отдалеч: „Ето все неправда!“ /Всичко е лъжа!/.

Арон ми каза, че руските медии по-късно са изтрили това от аудиозаписа, но фактът, че е бил оставен там, може да е бил подривен акт от някой в официалната руска медийна йерархия. Всички говорят.

„Което води до другото нещо, което Путин знае - боговете на руската история са изключително нетърпими към военното поражение“, казва Арон. В съвременната епоха, „когато руски лидер приключи война с явно поражение – или без победа – обикновено има смяна на режима. Видяхме това след Първата Кримска война, след Руско-японската война, след неуспехите на Русия в Първата световна война, след оттеглянето на Хрушчов от Куба през 1962 г. и след блатото на Брежнев и кампанията в Афганистан, която ускори революцията на перестройката и гласността на Горбачов. Руският народ, въпреки цялото си пословично търпение, ще прости много неща, но не и военното поражение.

Именно поради тези причини Арон, който току-що завърши книга за Русия на Путин, твърди, че този украински конфликт далеч не е приключил и може да стане много по-лош, преди да спре.

„Сега има два начина за Путин да сложи край на тази война, която той не може да спечели и не може да си тръгне от нея“, казва Арон. „Едното е Кремъл да продължи вакханалията, докато Украйна не бъде обезкървена и/или на Запад не започне умора от войната.“

А другият, твърди той, „е по някакъв начин да принуди директна конфронтация със САЩ - да ни доведе до ръба на пропастта, заплашвайки с пълномащабна ядрена война - и след това да отстъпи и да предложи на уплашения Запад цялостно споразумение, което да включва неутрална, разоръжена Украйна и задържането на Крим и Донбас от Русия.

Невъзможно е да вляза в главата на Путин и да предскажа следващия му ход, но ме пишете притеснен. Защото това, което знаем от действията на Путин, е, че той знае, че неговият План А се е провалил. И сега той ще направи всичко, за да създаде план Б, за да оправдае ужасните загуби, които е натрупал в сметката на страна, в която всички говорят и където победените лидери не се оттеглят мирно.

---------------------

Авторът е колумнист на The New York Times, текстът е от май 2023