Гласът на България

Новият необявен руски вожд Патрушев ще национализира частни фирми, за да се хареса на лумпен-пролетариата

Валерий СОЛОВЕЙ

Покойният Владимир Путин унищожи всички социални договори с руснаците, предлагайки им в замяна некроикономика - възможността да умрат "за доброто на Русия" срещу пари. Новият управник на Русия - Николай Патрушев мисли по друг начин. Не е готов да харчи пари, но знае как да задоволи огромните очаквания на своите сънародници. Новият обществен договор трябва

да бъде идеологически, а не материален. Оказва се, че не е толкова трудно. Фобиите на чекистите /служителите по сигурността/ до голяма степен съвпадат с масовите фобии. Фокусът на бъдещата пропаганда и отчасти административни и полицейски практики ще падне върху три основни обществени дразнители: мигранти, чеченци и олигарси.

Въвеждането на режим на „нулева толерантност“ към нелегалната миграция беше обявено на междуведомствена среща на силите за сигурност на 8. ноември. Успоредно с това се планира да започне борба с етническите престъпни групи, предимно чеченските. Това е своеобразен отговор на силоваците на Кадиров, който отправя открито предизвикателство към федералния център.

И накрая, настоящият върховен владетел на Русия Патрушев дълбоко и последователно презира олигарсите на Путин, смятайки ги за жалки и незначителни мошеници, които са получили незаслужено всичко, което притежават. (По негово разбиране чекистите са получили всичко заслужено.) Бъдещите планове включват не само „обезмасляване“ на олигарсите, но и арестуването на някои от тях, които бяха особено близки до покойния президент.

Очаква се борбата в тези три направления - колкото и реална, толкова и показна - да получи широка обществена подкрепа и да сплоти нацията около новите властници в Кремъл.

Наистина, „единството на Кремъл и народа“ може да бъде застрашено от очакващата се война/забрана YouTube и месинджърите от сталиниста Патрушев. Тук именно професионалната КГБ-фобия, че сайтовете за видеохостинг и месинджърите са подривни инструменти на Запада, влиза в очевидно и крещящо противоречие с обществения интерес и масовите навици.

В този случай, вместо очакваната „симфония на националното единство“, най-вероятно ще се получи обичайната какофония - объркване и нарастване на недоволството.