
Апостроф от писателя проф. Румен Стоянов
ШЕСТОДНЕВ
Бранислав Нушич е твърде познат у нас. Играни са му пиеси, превеждани са му книги, показвани са филми по негови творби, вписан е в ред справочници, между тях “Българска енциклопедия”, БАН, 1966, гдето четем: “Нушич, Бранислав /8.Х.1864 - 19.1938/ - сръбски писател и комедиограф. Написал изобличителна книга с фейлетонен характер “Странички от Пожаревацкия затвор” /1889/. Сборникът
Документален разказ за социалистическия рай
Любомир КАНОВ
Имаше време в моят живот като лекар, когато бях станал по неизбежност участъков лекар в Несебър. Беше след затвора в Стара Загора и понеже не се нуждаех от специална проверка от ДС, успях да започна работа. Всъщност, бях работил в този тогава толкова романтичен град и преди, през летните си отпуски, защото никога като млад лекар в България нямах достатъчно пари, за да си
„Църковнославянски“ е некоректно название за Старобългарския език
проф. Ото КРОНЩАЙНЕР
Дискусиите в последно време по въпроса - кой език всъщност е старобългарски и кой староруски - и дали литературният език в Киевска Рус е старобългарски със староруски елементи или староруски със старобългарски елементи, тези дискусии ясно показват, че не става дума за национален спор между българи и руснаци, а за нещо с общ лингвистичен характер, а именно за проблема стар език
„Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко!” За фалшивите поети и автентични главорези на КомунизЪма
Александър ЙОРДАНОВ
Два дни обяснявам на „млади тъпанари”, псевдопатриоти, защо не трябва да следват опорните точки на старата комунистическа пропаганда и на чуждата руска политика. Някои от тях се обидиха. Смятат, че им „лепя етикет”. Но как, например, да кажеш на простака, че е простак? На крадеца, че е крадец? На убиеца, че е убиец? А как да наречем този, който не схваща, че у нас е имало и има „убийци, простаци и крадци”?
Наблюдавахме един типичен хистероидно-епилептоиден афект, характерен за руските криминали
Любомир КАНОВ
Още от времето на Достоевски и неговите “Записки от Мъртвия дом” до Солженицин, Шаламов и дори “Одески разкази” на Исак Бабел се знае, че блатарите, углавният криминалитет на Русия, “урките”, Вор в законе и прочие дегенеративна измет, непрекъснато се е възпроизвеждала в Руската империя от векове. Те имат своята характерна емоционална субкултура. Една от нейните най-поразителни черти,
