Гласът на България

Всичко за сценариите на силово обединение на Молдова и последствията от тях

Сергей СИДОРЕНКО

Сред всички международни въоръжени конфликти в света няма два еднакви. Дори държавата агресор да е същата. Разликата между руската окупация на части от Украйна и Молдова илюстрира тази теза по най-добрия начин: тези две истории се различават буквално по всички показатели. Въпреки това, мнозина в Украйна биха предпочели да разрешат приднестровския конфликт

по украински модел – чрез операция на въоръжените сили на Украйна, която да унищожи руските военни, разположени в Приднестровието, и да принуди сепаратисткия регион да се „реинтегрира“, т.е. да премине под контрола на конституционните власти на Молдова.

Поддръжниците на тази идея смятат, че тя ще премахне източника на нестабилност близо до западната граница на Украйна. В същото време, международните експерти са единодушно против и настояват: това ще има изключително негативни последици и вместо стабилна прозападна Молдова може да получим обратния резултат.

Въпреки това е невъзможно да се изключи опцията "сила".

Има варианти Украйна да получи право на военна операция в Приднестровието и без разрешението на Кишинев – например в случай на провокация от страна на руските войски в Приднестровието. Има и сценарии за принудително обединение на Молдова без използване на военен компонент.

В сътрудничество с Черноморския форум за сигурност подготвихме анализ на сценариите за принудителна реинтеграция на Молдова.

Най-важното за Приднестровието

Приднестровието е регион на Молдова, разположен главно на левия бряг на река Днестър. Тази част от международно признатата територия на Молдова е извън контрола на конституционните власти на страната.

Приднестровският регион се нарича "независим", въпреки че тази "независимост" не е призната от нито един член на ООН, дори и от Русия, която всъщност контролира региона чрез военния контингент, разположен там: Оперативната група на руските сили (ОГРВ) е разположена на територията на Приднестровието без разрешението на Молдова.

Приднестровският конфликт има редица уникални характеристики. На първо място, в молдовското общество няма силно чувство за единство с окупираната територия. Проучванията на общественото мнение никога не са показвали, че връщането на Приднестровието е приоритет за гражданите на Молдова.

Една от основните причини е, че Приднестровието излезе от контрола на Кишинев още по времето на Съветския съюз, през 1990 г. През 1991 г., когато Молдова обявява своята независимост, Приднестровието де факто вече не е под неин контрол.

Допълнителна причина за липсата на обществено искане за реинтеграция на Молдова е болезненият опит от войната от 1992 г., която Молдова загуби. Това преживяване прави всеки военен сценарий токсичен.

Друга особеност: конфликтът не създаде разделение между обществата от двете страни на Днестър. Нито през 1990 г., нито сега хората в Тираспол и Кишинев се възприемат като врагове. Отношението на мнозинството към хората отсреща по-скоро може да се опише с думата "безразличие".

Аргументи на привържениците на военния сценарий

От пролетта на 2022 г. в украинското информационно пространство се чуват призиви за военна операция в Приднестровието. Привържениците на военния сценарий смятат, че ако той бъде приложен:

ще отпадне военната опасност на югозападната граница на Украйна и необходимостта Украйна да държи малък брой войски в тази зона;

Въоръжените сили ще имат достъп до складовете за боеприпаси в Приднестровието за използване във войната срещу Руската федерация;

пленени руски войници ще попълнят обменния фонд за връщане на украински военнопленници от Руската федерация;

годините на нестабилност в Молдова, причинени от присъствието на окупираната територия, ще свършат и Молдова ще стане по-прозападна.

От чисто военна гледна точка тази идея има смисъл. Военната мощ на руската армия и нейните подставени лица в Приднестровието е много ограничена и не може да бъде попълнена поради липсата на пътища за доставки от Руската федерация. Липсва в района и съвременна номенклатура на оръжията, липсват съвременни средства за радио- и противовъздушна отбрана и др.

Освен това, потенциалната защита на Приднестровието ще има сериозен проблем с привличането на жива сила. Контролираните от Русия военни части (ОГРВ и т. нар. „Армия на Приднестровието“) всъщност са формирани от местни жители, които са се присъединили към армията, не за да се бият. Руската армия в този депресиран регион е един от малкото източници на доходи. Мотивацията за въоръжена съпротива при нападение от по-силен противник, какъвто са ВСУ, ще бъде изключително ниска.

Опитът за провеждане на обща мобилизация в Приднестровието е обречен на провал. Тази стъпка може да доведе само до масово бягство на десния бряг на приднестровци, които не искат да се бият. Факт е, че административната граница на региона с останалата част на Молдова минава по суша в няколко дълги участъка и ефективното ѝ затваряне е принципно невъзможно (между другото, авторът на тези редове незаконно пресича тази линия десетина пъти).

Това означава ли, че Приднестровието моментално ще капитулира в случай на сблъсък с въоръжените сили на Киев? Не. Щатните руски офицери и представители на ФСБ, интегрирани в правоохранителните органи на Приднестровието, както и определен брой идеологически поддръжници на „Руския мир“ от редовия състав, във всеки случай представляват опасност. И следователно има риск от градски битки в Тираспол, Бендери, Рибница. И, въпреки че ВСУ ще имат явно предимство, боевете в градските райони почти неизбежно ще доведат до жертви, включително сред цивилното население. А това допълнително ще влоши негативните последици от този сценарий.

Защо военният сценарий ще навреди на Украйна

Приднестровието е част от Молдова, така че едностранна военна операция на украинските въоръжени сили от гледна точка на международното право ще бъде агресия на Украйна срещу Молдова. В ситуация, в която за Украйна е толкова важно да запази единството и подкрепата на световните играчи.

Мнозина в Украйна очакват самата Молдова да поиска от Украйна военна операция и разрешаване на конфликта и връщане на Приднестровието.

Но това няма да стане.

Първо, в Молдова има широк консенсус (както в обществото, така и сред политиците) относно недопустимостта на военен сценарий.

Второ, дори ако президентката Санду реши да извърши политическо самоубийство и да покани Въоръжените сили на Украйна в Молдова, тя няма да може да го направи според конституцията. Парламентът има правомощия и в областта на отбраната, където над 50% от депутатите са длъжни да одобрят подобно решение. Това е нереално.

И последно, но най-важно. Ако Въоръжените сили на Украйна извършат военно ликвидиране на Приднестровието, резултатът може да се окаже обратен на очаквания.

За Украйна е важно до себе си да има прозападна Молдова, която е на път да стане член на Европейския съюз (защото Киев и Кишинев са обединени в неформален "пакет" за ЕС и забавянето на Молдова ще означава забавяне на Украйна). Операцията на въоръжените сили обаче ще нанесе удар преди всичко на проевропейските власти на Молдова, които имат проблеми с рейтинга преди президентските и парламентарните избори през 2024-2025 г.

Президентката Санду изгради кампания около тезата, че нейният екип „пази мира в страната“. Пренасянето на войната на територията на Молдова я унищожава, свързва европейския вектор с войната и през 2025 г. може да доведе на власт проруско правителство.

Това е против интересите на Украйна.

За Украйна е важно да има стабилност по границата си. Неконтролираната реинтеграция обаче може не само да промени силата на съседите, но и да доведе до дългосрочна нестабилност, потапяйки страната още по-дълбоко в икономическа бездна, която ще се задълбочи допълнително както поради загубата на доверие в Украйна, така и на Запада, и поради изборни промени поради интеграцията на жителите на Приднестровието.

Но можем ли да кажем, че войната в Приднестровието е изключена? Не. Има теоретична възможност Приднестровието да провокира ВСУ. В този случай действията на Украйна ще бъдат оправдани. Освен това изглежда, че Киев не изключва ограничена операция за превземане на руски военни складове в село Ковбасна.

Въоръжението: формула с много неизвестни

В Приднестровието, близо до село Ковбасна, което е на 2 км от украинската граница, има съветски складове за боеприпаси – едни от най-големите в Източна Европа. Като се има предвид липсата на боеприпаси за ВСУ, идеята за ограничена военна операция за овладяване на складовете в Ковбасная има значителна подкрепа. Но въпреки несравнимо по-голямата сила на украинската армия, успехът на операцията в Ковбасная далеч не е гарантиран.

Първо, складовете могат да попаднат под контрола на ВСУ. Няколко от събеседниците на автора в ръководството на Молдова са убедени, че руснаците се готвят за възможен силов сценарий и имат план да взривят тези складове в случай на загуба на контрол над тях. Дори ако украинците успеят да изненадат охраната на складовете, руснаците все още имат възможност да ги взривят дистанционно с точкови ракетни удари.

И второ, ако Украйна получи достъп до складове в Ковбасная, тяхното съдържание може да не оправдае очакванията. Нито Украйна, нито Молдова знаят какво и в какво количество се съхранява в Ковбасная. Със сигурност се знае, че количеството боеприпаси е драстично по-малко от запасите отпреди 30 години. През 1999 г. на срещата на върха на ОССЕ Русия се съгласи да изтегли оръжията и войските от Приднестровието и дори започна да изпълнява това обещание, припомня експертът Артем Филипенко.

До 2003 г. Русия извади от Ковбасная 721 вагона с боеприпаси и всички зенитни ракети, съхранявани в складовете. По данни, предоставени тогава на ОССЕ, в складовете на въоръжените сили на Украйна в Тираспол са останали по-малко от 21 000 тона боеприпаси от първоначално количество от 42 000 тона.

Голяма част от боеприпасите в Ковбасная са твърде стари дори за транспортиране, камо ли за използване от въоръжените сили. Очевидно е, че при евакуацията преди повече от 20 години руснаците първо са евакуирали най-ценното.

Газовият фактор

Военната ликвидация на руския гарнизон не е единственият сценарий за принудителна реинтеграция на Молдова. Ще припомним, че Приднестровието е тясна ивица земя без природни ресурси и цялостна логистична система. Това непризнато образувание беше априори икономически неустойчиво. И така, как продължи да съществува цели 30 години? Разбира се, през цялото това време ролята на „магьосника“, който позволи икономиката на региона да функционира, се изпълняваше от Русия. Даряването на руски газ е ключов източник на финансиране за Приднестровието през последните години. "Газпром" доставяше газ в региона много години подред абсолютно безплатно, като официално записва дълг към Молдова, която никога не го е признавала.

Приднестровските власти продават по-малка част от този "безплатен" газ на битови и търговски потребители и комунални предприятия в региона - печалбата от продажбата отива в бюджета на сепаратистката администрация. Освен това, дава на хората усещане за благополучие и социални гаранции, а на бизнеса – конкурентни предимства.

Но основното количество газ от Руската федерация се изгаря в ТЕЦа на град Днестровск. Електричеството оттам се "изнася" за Кишинев, а плащането за него е гръбнакът на бюджета на Приднестровието. Всъщност, съществуването на сепаратисткия режим зависи от руския газ.

Но нека си кажем истината: рано или късно този източник трябва да изчезне.

Приднестровието се снабдява с газ през територията на Украйна. Няма ли някой ден да се окаже, че военните действия на Руската федерация са довели до повреда на газотранспортната система?

От Украйна до Молдова (по-специално до Приднестровието) има няколко линии на газопровода, което в нормална ситуация гарантира надеждността на доставките. Но сепаратисткият регион получава газ само от Газпром, а от 2022 г. той ще се доставя само по един маршрут – през газопровода Уренгой–Помари–Ужгород с входна точка в Суджа. В момента град Суджа в Курска област на Руската федерация е под контрола на Украйна. Руската армия провежда активни въздушни удари на тази територия, така че опасността от повреда или унищожаване на газоизмервателната станция е реална. Наблизо, в Сумска област на Украйна, която също е обект на активен обстрел, се намира компресорна станция, в случай на повреда, транзитът по която ще бъде спрян, докато не бъде възстановен. Накратко, няма гаранция за надеждността на този маршрут.

Освен техническите съществуват и организационни рискове. В края на 2024 г. изтича договорът за изпомпване на газ между Газпром и Нафтогаз. Украинската компания е решена да няма нови директни договори с Газпром и никой друг доставчик няма да се съгласи да доставя газ безплатно.

Сега изглежда, че страните са решени да излязат с временна схема. Но по-късно доставката на безплатен газ за Приднестровието все пак ще спре, а с това и финансовата основа на сепаратисткия регион ще изчезне.

Ако реинтеграцията на Молдова се извърши по друг начин (например насилствено), даряването на газ от Газпром също ще спре, тъй като руснаците няма да имат стимул да субсидират територията, върху която са загубили контрол. Така че единственият въпрос е кога ще се случи.

Трябва да се добави, че дори и в случай на моментално пълно спиране на подаването на газ, последствията могат да се разпространят във времето. Молдовската ДРЕС може да работи на въглища, чиито запаси ще са достатъчни за 10 седмици работа в ограничено количество - за доставка на електроенергия само на Приднестровието, без износ. Деснобрежната Молдова може да осигури малко количество газ, за да запази жилищния сектор в Приднестровието и да предотврати хуманитарна катастрофа. Това обаче може да е само временен сценарий. А през зимата безплатното отопление на остарелия енергийно неефективен жилищен фонд на Приднестровието ще се превърне в сериозно предизвикателство за Молдова.

В същото време веднага ще спре постъпването на средства от износа на електроенергия в бюджета на Приднестровието. Този сценарий ще има тектонични последици и с голяма вероятност ще доведе до хуманитарна катастрофа в региона и точно до „хаотичната“ реинтеграция на Молдова, за която стана дума.

Тези предизвикателства обаче не са непреодолими и могат да бъдат значително смекчени благодарение на западната финансова помощ.

Сценарии и рискове

от принудителната реинтеграция

Какво ще стане, ако спре субсидирания от Русия газ?

Да разгледаме най-реалистичния вариант: към момента на спиране на доставките от Газпром Приднестровието все още е извън контрола на Кишинев и не е окупирано от ВСУ.

На първо място, това ще означава срив на фактическия държавен бюджет.

Повечето от приходите ще изчезнат, много комунални услуги ще трябва да бъдат спрени. Възможно е и спиране на изплащането на пенсии и заплати в квазидържавния сектор или масово печатане на пари, което ще доведе до галопираща инфлация.

Поради това много хора ще загубят средствата си за препитание.

Хуманитарната криза ще се задълбочи от недостига на енергийни ресурси, а с настъпването на отоплителния сезон проблемите с топлината ще се увеличат, особено в стария жилищен фонд.

Жителите на Приднестровието, особено жителите на града, ще се изправят пред студена зима (и вероятно не само една, защото дори след обединението на Молдова този проблем няма да бъде решен моментално).

Една от първите последици ще бъде бързото изтичане на хора от Приднестровието, предимно млади хора и трудоспособни граждани, което допълнително ще засили административната и бюджетна криза. Освен това няма да е възможно да се спре този поток чрез затваряне на „границите“ на региона (административната линия между Приднестровието и останалата част на Молдова е прозрачна и практически не подлежи на пълен контрол). Всичко това трябва да доведе до доста бързо падане на режима, който ще бъде принуден да преговаря с Кишинев за обединение.

И ако властите на Молдова проявят гъвкавост (например се съгласят на широка амнистия и запазване на определена част от активите на бизнес групата „Шериф“), това обединение може да се случи много бързо.

Разбира се, присъствието на руския контингент ще усложни този процес, но не го прави невъзможен. На първо място, поради факта, че в Приднестровието има много малко истински руски войници, а не местни жители, които са се присъединили към армията, за да печелят пари. Според Кишинев, в ОГРВ има само 70 руснаци (!). „Броят на руските офицери е такъв, че един самолет ще бъде достатъчен за евакуацията им в Москва“, сподели оценката си един от молдовските служители в разговор с автора. Следователно, в случай на споразумение с де факто властите на Тираспол, е напълно възможно те да бъдат оставени изолирани и Москва да се съгласи на тяхната евакуация.

Следователно дори един хаотичен, принудителен сценарий може да завърши с договорено споразумение за реинтеграцията на Молдова.

Ще има сериозни предизвикателства по въпроса за реинтеграцията на обществото, хуманитарния аспект и т.н. Например ще възникне въпросът какво да се прави с депозитите на приднестровци в приднестровските банки, които очевидно ще изискват ликвидация или спасяване. Ще поеме ли Молдова такива задължения? Дори източникът на доходи да са руски пари или корупционна рента? Или какво да правя с дългове за комунални услуги? Ще има много такива трудни въпроси, по-специално по отношение на границите на амнистията.

Нито един от тези проблеми обаче не е неразрешим. Напротив, има всички основания да очакваме, че Молдова няма да има недостиг на финансови и експертни ресурси за преодоляване на кризата, особено ако този сценарий проработи в близко бъдеще. Мащабът на финансиране ще бъде умерен за западните донори, предвид малкия размер и население на региона. Освен това, западните играчи ще разглеждат Приднестровието като "учебен полигон".

Предстоят много по-мащабни и по-сложни проблеми, които ще възникнат в Украйна след очакваната деокупация на нейните територии, включително Крим, който е окупиран повече от 10 години. Следователно реинтеграцията на Приднестровието ще даде възможност на Запада да подобри своите подходи и теории за много по-големите задачи в Украйна. Освен това, може да създаде пример за „образцова реинтеграция“ и да повиши привлекателността на този сценарий за жителите на други окупирани територии – украински, грузински и т.н.