Гласът на България

Дали? Криво да седим, право да съдим

проф. Румен СТОЯНОВ

Тия осъдителни слова биват изричани, та нека поумишляваме за верността им. Звукоучленени в такъв вид те обхващат злохулно и зловредно всите българе от как християнстваме, пък сме най-ранни следовници Господни. Мигар свв. Кирил и Методий, равноапостолни, бидейки българи, са и те безбожници? А необозримия низ техни ратници, знайни и безименни? Климент Охридски? Патриарх Евтимий? Множеството наши светци, светици, мъченици, великомъченици? Хиляди са църквите, прицърквията (праклисите), монастирите, съграждани вече второ хилядолетие, нима биват деяния безбожни? До вземането на властта от другарята, в действителност предоставена им от Червената армия, в училищата ни се преподава Вероучение, което премахват болшевясали тукашняци, та превръщат нашенеца в малобожник. Да, моя смиреност искам храмовете да са пълни с православни богомолци, ала нека продължим с умуването.

На почти всяка жалейка стои отпечатан кръст. Ако покойникът бил е безбожник, защо поръчителят е поискал тоя знак? И още: ако заръчителят е неверник, защо му е притрябвало знамението? Отидете ли в гробище, поразходете се, поогледайте и ще видите, може би с изненада, че болшинството надгробия са белязани кръстом. Пак случайности? Произволия? Недоглежданици? Защо искат от каменоделец да извае или поне издълбае кръст, че и допълнително му се плаща? Желанието не сочи ли православно боговерие? Уви, усопшият в черква не ходел, но пожелал на гроба му да има кръст. Или наследникът му тъй решава. Пак и двамата, или поне единият, не попада/т в раздел безбожници, уж всеобхватен.

В еди кой храм донасят за временно поклонение чудотворна икона. И пред нея в продължение на дни се вие дълга опашка от люде всевъзможни по възраст, занятие, обществено положение. Да беше това човешко множество безбожници, щяха ли те да висят прави с часове да измолят помощ свише? Глава свели, изричайки безгласно моление, тия нашенци го сторват без капка Православна Вяра ли? Те не се редовно черкуват, но пак в душат си таят упование в Царя Небесни. По Коледа, Великден черкви, манастири преливат с народ, всички те пак ли безбожничестват? Открива се ново предприятие, детска градина, учреждение, магазин, спортно съоръжене, родилен дом, защо, защо бива извършван водосвет? Безбожници викат свещеници? Мъж и жена сключили брак или съжителстват, от години рожба нямат, а искат, защо дирейки помощ лекарска, прибягват и до милостта Богородична? Тях също ги водим безбожници, а те вдигат обнадежден взор към Нея, правят дарения, щом добият копняно чедо отиват да Ѝ благодарят, кръщават, причастяват го, що за безбожници са пък тия?

Еди кой не се черкува, но редовно и сериозно сазва „Дай, Боже“ и „Ако е рекъл Бог“, е и той ли неверник?

Нека извърнем поглед надире. Под турско/османско робство/владичество/присъствие/съжителство били сме едва полухилядолетие, в това преоскъдно време никой не знае колко черкви, манастири били са разрушени, запалени, някои повторно, потретно, а сетне възстановени. Кой е вършил тия благодеяния, изискващи пари, труд? Пак ли българи безбожници?

С ръка на сърце: тая за безбожника българин е лъжа опашата. Ибо главно три обстоятелства опазили са ни от инородно претопяване: Православие, език, народотворчество, затова им дължим в тая степен вечна благодарност. Криво да седим, право ще говорим: не богомили, протестанти, будисти, кришнаити и тям сродни овардиха ни от чуждородно поглъщане, а именно триединството: Православие, език, народотворчество. Това нека всички го знаем и вечно помним.