Гласът на България

Момчето, което започна като цирков артист, за да стане Кокаиновия крал на Европа

Григор ЛИЛОВ

Брендо. Защо го завърнаха? Завърнаха го като страшно компроматно оръдие. Срещу всеки от всичките. Затова го държат и досега жив. Започвам с един факт, който не се знае!

**** Прочулото се ново партийно Величие Ивелин Михайлов е бил съдружник в „ХоумТуЮ България“ ООД (вече закрито), което е една от фирмите, свързани с този световен гангстер, наречен Брендо.

За разлика от вас, аз не вярвам нито в безкраен низ от акционери в „Исторически парк”, нито в лакърдиите как се е развил и с какви капитали този бизнес. И да знаят глупаците-акционери – действителният собственик не е никакъв Ивелин Людмилов Михайлов. Той притежава само 1.1%, повтарям - 1 стотна част от „Исторически парк”. Действителният собственик на тази забележителност е Анатоли Илиев Савов. Варненски адвокат. С дебели контакти в една трибуквена групировка. Ще познаете ли коя е?

.

А сега да видим и другите истории, свързани с Брендо!

ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ (БРЕНДО)

ВИЗИТКА

Евелин Банев – Брендо е роден на 8 октомври 1964 г. в Тополовград. Редица медии и коментатори на престъпния свят сочат и Бургас, но това е невярно.

*******СЕМЕЙСТВО******

Липсват публични данни за родителите му и семейството, в което е отрасъл.

Майка му се казва Добрина (Дочка) Тумбалова и преди години е била дребен чиновник – учителка в помощното училище в Тополовград.

Бащата е напуснал семейството почти веднага след раждането и се е загубил в големия град – започнал е работа в София. Майката е имала втори съпруг – много грижовен и към Брендо, но той починал и практически мафиотът е отгледан като сирак.

Негова съпруга е била Моника Добринова. С нея официално са в развод, но както се разбра на едно заседание на съда, продължават да живеят във фактическо съжителство. Възможно е разводът да е бил формален с идеята да се прехвърлят активи на нейно име и така да се опазят от конфискация.

Имат две дъщери – Александра и Лара.

В светските среди упорито се носеше слух, че вдовицата Силвия Панагонова – на бай Миле, е въртяла не само бизнес, но и симпатии с Брендо. Чрез нея той установил контакти и със знаменития сръбски мафиотски бос Сретен Йосич. Според други клюката е без здрава основа – позициите на Брендо са били толкова могъщи в континентален мащаб, а вдовицата на този фон – толкова забележимо малка величина и в начинанията си, и в контактите си, че надали сплетните са верни.

Още повече, че в хорските уста за връзки с него попадна и една от известните ни миски – Снежина Вълкова, че дори и много знаменита родна адвокатка – защитник на Брендо.

Всъщност каквото и да се напише за Брендо, може да е както истина, така и лъжа.

Защото например във Венецуела той е известен с името Александър Сашов. Такъв паспорт му е бил издаден в Южна Америка, а с тази си самоличност подземният бос е посещавал няколко европейски страни. Притежавал и още ред самоличности, вкл. и оформени тук, на място в България – например тази на Александър Гарчев.

Защо споменавам именно тази фамилия ли?

Защото в далечната 1976 г., по времето на социализма и интернационализма в Мароко става тежка катастрофа. В нея загиват петгодишното българче Александър Гарчев и неговите родители.

Десетилетия по-късно у нас се вади прашасалата папка от архивите. Започват да загиват в „нещастни случаи” или безследно да изчезват роднините на Гарчев. А почти веднага след драмите у нас, макар и 26 години по-късно от онази катастрофа в Мароко, през август 2002 г., в паспортния отдел на СДВР е подадено заявление за бърза поръчка за издаването на паспорт и лична карта. Под чуждото име, но със своя образ на снимките се мъдри Евелин Банев. Напълно нов човек, нефигуриращ в никакви регистри, не подозиран и следен от „Интерпол” и чужди служби, с превъзходни лични документи, макар и фалшиви, ала напълно автентични чрез съдействието на родните служби!

Брендо имал и венецуелско гражданство под още едно име, и от 2003 г. статут на постоянно пребиваващ с друго, също ново име в Испания с постоянен адрес в Малага. Там той бил управител на фирмата Rostefano, на която бил собственик заедно с Петър Колчев и Константин Бобчев.

Покрай мащабното разследване на Запад наскоро се разбра за поредната негова самоличност. През април 2004 г. италианската полиция го спряла за проверка на излизане от тунела „Гран Санбернар”. В автомобила пътувал Ивайло Хеселбарт.

Има и украински паспорт. Има и…

Любопитен е и друг детайл – коренно различните фамилии на Евелин Банев и брат му Симо Карайчев. Официалното обяснение е доведен брат. Неофициалното – едва през 2004 г. английските служби успели да разкрият, че Симо Карайчев и Евелин Банев са си братя.

Доколко е вярно обаче това, мисля, че не толкова шерлокхолмсовците, а само те двамата си знаят.

Накратко – Евелин Банев е хем олигарх, хем могъщ мафиотски бос, хем нещо като съществуващ руски еквивалент Щирлиц на литературния филмов герой агент 007 – Джеймс Бонд.

*****ОБРАЗОВАНИЕ*****

Първо учи в Тополовград, после – в Хасково и Стара Загора. Завършил е спортна школа по борба. Записал е училище „Олимпийски надежди” като гимнастик.

*****ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ*****

Липсват всякакви данни с какво се е занимавал до началото на прехода – все пак до началото на демокрацията и свободния пазар е навъртял над 26 лазарника.

Навремето не му се отварил парашута да стане треньор. Не е постигал като спортист добри резултати, камо ли пък някакъв медал. Затова започва работа в циркова трупа като акробат, но за съвсем къс период.

Според ексвътрешния министър Цветан Цветанов навремето е бил крадец.

Въпреки че според справките на МВР Брендо не е криминално проявен, запознати твърдят, че преди 1989 г. е бил разследван за изнасилване, което го изхвърля от училището „Олимпийски надежди”. Бил е подследствен в първите години на демокрацията и за автокражба.

По непотвърдени данни в средата на 90-те той имал проблеми и с властите в Гърция.

Но според други, далеч по-откровени „фактори” Брендо e завил в кариерата си – сменил е купола на арената на цирка с друг могъщ купол – онзи на плаща и кинжала, с които се символизират тайните секретни служби. По неофициална информация, която е достатъчно конкретна, се е подвизавал като техен служител. Започнал е от най-ниски нива, но после се е издигнал чак до УБО (охраната на Политбюро). Дорасъл до офицерски чин, макар че е бил на прикритие.

За съжаление никой не може да посочи точно – с документи длъжностите му през онези години. Някаква грижлива и пипала професионално ръка е прочистила архивите повече от добре и в тях не може да се открие нищо.

„За периода, за които говорите, не е имало свързани с него оперативни разработки в Тополовград. Ако такова нещо е ставало, то е било на централно ниво” – уточняват бивши служители по сигурността в ОД на МВР – Хасково.

Парадокс, но в новите времена при първото разшумяване около името му и съответното задържане се оказа, че в МВР за него няма нищо – съвсем нищо!

*** *** ***

В самия Тополовград, макар че е нещо като лична феодална империя (няма семейство, от което поне един да не е работил във фирма на Брендо) също предпочитат мълчанието. В този край, който сякаш е на онзи край на света, нито правосъдие има, нито държавата се усеща по какъвто и да е начин, нито пък органите на сигурността и полицията обичат да си врат гагата.

Може би местните са прави в мълчанието си – в едно селище има-няма 5 000 души всичко се разчува много бързо, а никой не иска да си има неприятности с биячи или пък, не дай си боже, да му се случи най-лошото.

Толкова може да се каже за кариерата му.

----------------------------------------------

В неофициалната му, недокументирана биография се сочи, че неговият „професионален път” в подземния октопод стартира при демокрацията от скандалната гангстерска групировка „Мултигруп”. През 1992-1995 г. Евелин Банев – Брендо е бил първо охрана, а после и нещо като управител, по-скоро контрольор на хазартните заведения на групировката в странство.

Започнал от едно казино в Скопие и се издигнал до бос на цяла Македония и отговорен куриер за дестинации по целия свят. Много пътувал из чужбина – предимно в Латинска Америка. В книгата си „Тайните на големите играчи” съм посочил с имена и длъжности кои офицери от Държавна сигурност и как установиха контактите и сътрудничеството още при социализма с наркобароните в онези държави и кое беше първото закупено казино там – в Лима, столицата на Перу.

Вероятно е заслужил доверието, защото от онзи период се превръща в онова, което западните медии нарекоха „Кокаинов крал на Европа”.

--------------------

Със съкращения. Заглавието е от редакцията

Продължението може да прочетете на ФБ-страницата на разследващия журналист Григор Лилов