Гласът на България

Образът на Врага е създаден от съветската литература, но днес руснаците не правят разлика между истина и измислица

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Лидерите на Кремъл оформят политиките си въз основа на недоказани теории на конспирацията и върху умишлена дезинформация, предоставени от руското разузнаване. Всяка дезинформация е насочена основно към създаване на враг в лицето на Запада. Тази тенденция започва през 2006 г., когато в интервю за "Российская газета" Борис Ратников, пенсиониран генерал-майор от руската ФСБ, каза,

че неговият шеф е използвал фотография, за да проникне в съзнанието на бившия външен министър на САЩ Мадлин Олбрайт, където той открива мислите за необходимостта да се лиши Русия от Сибир и Далечния изток /sic!/. Тогава Ратников казва, че според плана на Олбрайт войната в Косово е трябвало да бъде първата стъпка към установяване на контрол над Русия. 9 години по-късно този разказ се повтаря от бившия ръководител на руския Съвет за сигурност, чекиста Николай Патрушев, който сериозно смята тази информация за достоверна и я използва като доказателство за враждебността и разрушителните планове на Запада спрямо Русия.

Друг пример за господството на кремълските конспиративни теории е митът за така наречения „План Дълес“. Този измислен фиктивен документ, описващ принципите и подходите към разпадането на Русия няма нищо общо с основателя на ЦРУ Алън Дълес. Текстът, приписван на Дълес, се появява за първи път в руската преса в началото на 90-те години - това е колекция от фрагменти от изданието от 1981 г. на романа на Анатолий Иванов „Вечният зов“. Очевидно е, че измисленият „План Дълес“ е плод на пропагандата на КГБ, насочена към предотвратяване на разпространението на демократичните идеи и западната култура в СССР. Въпреки това, този фалшив документ, представен като доктринален план на САЩ, беше активно цитиран и бе обсъждан на най-високо правителствено ниво, за да се демонстрира враждебността на Запада към Русия. През 2020 г. за това говори и руският представител в ЕС Владимир Чижов, наричайки литературното съчинение „документ“, опитвайки се да прокара внушението за автентичност на руските манипулативни бълнувания. През същата година, на среща със студенти, председателят на Съвета на републиката на Народното събрание на Беларус Наталия Кочанова също спомена този „план Дълес“ и показа пропаганден филм за изпълнението на този план. По този начин дезинформацията/лъжата се превръща в ключов стълб, върху който се оформя руската външна политика и националното обществено мнение.

Руското разузнаване играе водеща роля във формирането на дезинформационния поток. Институтът Лансинг многократно е обръщал внимание на дейността на ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин за дезинформация на ръководството на страната и личното му участие в /дез/информационни операции.

Провалите в началото на руската военна инвазия в Украйна подкопаха позициите на Наришкин, който възнамеряваше да поеме поста на руския външен министър Сергей Лавров. Частичната загуба на влияние в Кремъл го принуди да действа по-активно и да прави лъжливи публични изявления, за които се смята, че резонират с мислите на ръководителя на Кремъл.

Тъй като най-влиятелните политици в Русия мислят в конфронтационната парадигма на Студената война и гледат на външната политика през призмата на изкуствено създадена пропаганда и дезинформация, те са пропити със собствените си идеи и вярвания относно руската външна политика и образа на „Врага“. Честото използване на изкривена картина на света от страна на Москва кара Запада да взема грешни решения и оценки – Европа не разбира описаните по-горе причини. Подобни теории и конспиративни идеи отвличат вниманието на населението от вътрешните проблеми и предпазват ръководството на страната от рискове, които могат да възникнат поради недоволството от вътрешната и икономическата политика на Русия. До този извод са стигнали аналитиците от американския Робърт Лансинг Институт.