
„Бунтът“ и разцеплението в ДПС са инсценировка на Доган
Иво ИНДЖЕВ
Ако беше вярно, че ДПС е напълно представително за мислите, предпочитанията, нагласите и вярванията в правата и свободите на огромното мнозинство от български турци, аз трябваше да съм техен съпартиец от самото начало. Защото бях против насилствената смяна на имената им и “голямата екскурзия”, която им причини комунистическият режим. Бях такъв не в мислите си пред огледалото
(още по-малко пък сега със задна дата), а в публични изказвания, които не бяха много типични за един българин по онова време.
Обаче не вярвам в идеалистичната картинка, която и днес рисуват от името на избирателите си водачите на това движение. Истината е, че гласоподавателите на ДПС се държат заедно поради добре известният синдром на сплотяването на едно изпатило от мнозинството малцинство. Не съм откривател на тази истина, но я смятам за основен фактор за оцеляването на тази политическа сила като фактор в българската политика.
Започнах с личното си отношение не за друго, а за да кажа, че никога не съм бил апологет на Доган. Винаги съм се съмнявал в неговата “гениалност”, лансирана като такава от основни манипулатори на общественото мнение у нас.
Няма и как да съм бил негов почитател след като Движението му ме погна по най-брутален начин в качеството ми на директор на БТА през 1992-1993 г. Организира отстраняването ми от поста и обругаването ми, вкл. чрез своята маша телевизионера Райчо Райков, монтиран за говорител на мафиотското (това е точната дума) правителство на “Мултигруп” с президентския фалшив етикет “Беров”. Същият беше и отговорник за моето очерняне в медиите.
И, за да бъде ясно на всички, които са си направили труда да забележат, ДПС настани за (мое) назидание в кабинета на директора на БТА свое протеже, годно за тази длъжност колкото е годен Бойко Методиевич за разговор на 4 очи с който и да лидер на какъвто и да е чужд език…
На фона на всичко това, а има и още доста, но за краткост се ограничавам дотук, сега се очаква едва ли не да стана на стари години голям фен на моя набор Доган за това, че ще ни освобождава от още по-голямото зло Пеевски. Дотам ни докараха!
Това “освобождение” прилича на притчата за царя, който накарал жалващият се от теснотия вкъщи бедняк да вкара вътре домашните си животни, а после едно по едно да ги изкара, докато накрая беднякът възкликнал “е, сега ми е направо просторно”!
Абстрахирайки се от личното си отношение съм принуден да кажа, че ако операцията с изтикването на Пеевски начело на ДПС е била съзнателно замислена с цел да отврати (буквално) всички и накрая да дойде “горският” да го изгони за радост (пак на всички), това би било признак за гениалност. Не по-малко прозорлива мъдрост блика от хипотезата, че Доган е организирал от Сарая постановката с невиждания бунт в парламентарната си група при гласуването на кабинета “Желязков” с цел да се гласува след това заедно с ГЕРБ… кабинетът “Желязков”, но вече с мандата на ДПС, предложен от победилия в битката с Пеевски съпредседател Джевдет Чакъров.
Тази хипотеза не изключи днес заместник-председателят и отговорник за структурите на ДПС в страната Джейхан Ибрямов. Какво ти “не изключи”, направо даде да се разбере, че това е на път да се случи. Потвърди го в интервю за БНТ, където отговорът на този въпрос му беше подсказан от водещата Аделина Радева, изразила след това задоволство, че “познала”.
Искам да кажа, че историята с парламентарния бунт в ДПС може да се окаже с неочакван (к)рай за препирането и легитимирането на видимия от години неофициален брак между ГЕРБ и ДПС. Изглежда като перфектната комбинация, в която дори президентът Радев е участвал, премълчавайки неслучайно (крайно нетипично за неговото его) орязването на пълномощията му по конституция, за да гарантира следващо “служебно” правителство именно начело с единство възможния и лоялен на ГЕРБ Димитър Главчев, който на два пъти през изминалата седмица потвърди пред журналисти (сред всеобщия им смях), че не е имало кой друг да оглави това правителство и затова се е навил (от него да мине, за да спасява и той България).
Главчев, впрочем, ударно удовлетворява ненаситната лакомия на ДПС за власт чрез най-новите си назначения на депесари за областни управници. Масово! Някой още да се съмнява в координацията между ДПС и ГЕРБ, чийто собственик със 100 процента увереност прогнозира в деня на гласуването, че кабинетът му няма да мине?
Прилагат ни номера на фокусника, който отклонява вниманието на публиката, за да постигне желаният от него смайващ краен ефект чрез заблуда. Ако им се получи, ще трябва да им призная майсторството. Не на кукловоди, кукловъди саС- сдел(к)али се много свои кукли, които да използват в сюблимния момент, за да им се получи шоуто.
Отнася се и за визията. Всеки който днес е зърнал по телевизора относително малко известния заместник председател на ДПС и го е чул как говори, няма как да не е въздъхнал с облекчение при сравнението с Пеевски. Пълен негов антипод е в най-благия смисъл на думата като образ и културно излъчване.
А вие “вервайте”, както зовеше иронично премиерът на монархо-социалистическото правителство (с ненужната от математическа гледна точка парламентарна подкрепа на ДПС) Сакскобургготски, че онези в сараите и библиотекарите ( чиито вожд Стоян Денчев се включи тези дни в публичното лансиране на тезата за бунта в ДПС) били прости. Напротив, може да се окаже, че схемата на банкянския Властелин на простите ще излезе доста сложна, а може би и (временно) печеливша в комбинация с комбинативните му партньори от Бояна.
