Гласът на България

Пипи Зеленото чорапче и други крепостни селяни на Путин

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Резидентът Румен Радев представяше България на европейската среща на върха в Англия. Какво е свършил там – не се знае. Дали се е здрависал с Чарлз? Сигурно му е било кофти – един откровен слуга на Кремъл – в компанията на автентични европейци? За какво им е говорил – за пилона на Рожен? Оказва се, че руските троянски магарета са се надушили и през 9 баира – чак на мъглявия Остров. Една снимка от профила на Вучич във Фейсбук ни показва Пипи Зеленото чорапче да пие кафе на една маса с други трима руски крепостни селяни: Виктор Орбан, Александър Вучич и Илхам Алиев. По този повод нека чуем и разсъжденията на Иво Инджев.

Чаепитието на Радэв е като челобитието му пред Путлер,

който го държал прав при посещението му

Иво Инджев

Снимката на Румен Радэв на чаша чай в Англия с Орбан, Вучич и Алиев определено не отразява английската традиция тази напитка да събира хората на социална раздумка. Защото общото между четиримата е едно: проруските им позиции. Става дума за руско “чаепитие”. Нищо, че не е изключено да си говорят на английски, освен ако съвсем не се издават, общувайки си на руzки. Би било интересно някой да ги беше попитал…

Ясно е от пръв поглед на всеки грамотен потребител на новини, който е поне малко запознат с позициите на това каре политици, какво ги е събрало на една маса ( някъде встрани от основната маса лидери, явно). Въпреки тази очевидност Радэв отрича да се е събрал точно с тези лидери на форум, където те - и четиримата - са голямо изключение в общата си (о)позиция да не се подкрепя Украйна с оръжие.

Оправдателната теза на Радэв пред българските медии прави впечатление с няколко незащитими от гледна точка на здравия разум акцента. С малко думи (до)казва колко далеч е от човечността, отказвайки правото на жертвата да се защитава.

Кухо звучи оправданието му, че искал мир, защото скоро щели да се свършат украинците, които да воюват, а това щяло да доведе нас до пряко въвличане във войната. Съждението му е на нивото на притиснат в ъгъла на спора човек, лишен от аргументи да изтъкне нещо смислено за свое оправдание. И забележете: не жали за живота на украинците, които се жертват за тяхната (а и за нашата!) свобода и независимост, а свързва евентуалното им “изчерпване” с това, че можело да ни се наложи да ги заместим на фронта. Хипотеза, отречена от ръководството на НАТО категорично и отдавна.

Плаче на чужди гробища, за да обоснове хиляди пъти отречената хипотеза за въвличане (точно пък на българи) във войната. Още повече, че този вид загриженост вече доведе до антирекорда България да е мястото, в което социологическите проучвания сочат най-ниските нива на съчувствие и готовност да се воюва на страната на жертвата в цяла Европа. Самият Радэв определено има заслуга за тази с(р)амота.

За сравнение, най-голяма готовност за подобна пряка намеса в защита на справедливостта, която е на страната на Украйна, има в Швеция, сочена като най-миролюбивата държава в Европа поне от 200 години насам. Тя, обаче, се почувства застрашена от руzката мечка и набързо се приюти в НАТО. По мерките на Радэв шведите са най-големите войнолюбци на света.

Повтарям: Швеция! Не “русофобските” балтийските страни и Полша водят в тази класация, а скандинавската страна, която мнозина у нас обичат да дават за пример, когато им изнася по някой показател (социален, цивилизационен изобщо). Този път същите мълчат.

Но и това не е всичко, което научаваме от краткото изявление на Радэв след като е изобличен с кого си другарува на по чашка чай на руzко чаепитие на английска земя. Освен, че се самопохвали колко перфектна му била позицията, той се изказа от името на “всички” (съюзници), че го уважавали много именно заради това, че не си я променя. Други сега трябвало да “взимат завоя”, загадъчно подхвърля той.

Интересно, кои и защо ще да са тези “другите”? Да не би да потрива вече злорадо ръце в очакване Тръмп да извива като президент на САЩ ръцете на европейците, за да не помагат на Украйна? Така изглежда.

Да се хвалиш, че не се променяш и отстояваш (тъпо, но упорито) доказано пробита и несъстоятелна по дефиниция теза, е проява на фанатизъм. Така постъпват познатите ни другари и другарки, които се пъчат, че и днес са си такива на ментално ниво, на каквото са били в юношеството си по времето на комунизма. Това говори за тяхната инфантилност и неспособност за оценка на реалността в нейната динамика. Но в ценностната система на хората, които си живеят в собствен измислен свят на собствената правота няма място за съмнения, а само за самомнение на висотата на ниския критерий за анализ и правене на изводи от променящата се обстановка в света и в личния живот.

Чаепитието на Радэв е като челобитието му пред Путлер, който го държал прав без да става от дивана при последното му посещение в московията, както заяви в едно интервю Осман Октай.