Гласът на България

Павел Кушнир победи демоните на Русия, макар и с цената на собствения си живот

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Той не е известен дисидент и не бе включен в списъка за размяна на затворници между Русия и Запада. Той е талантлив музикант, писател, поет, граждански активист и достоен човек, но едва ли някой е чувал за него извън Биробиджан, малко градче в Далечния Изток на Русия. Всъщност на 1. август, денят в който Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза, Андрей Пивоваров,

Иля Яшин, Саша Скочиленко, Ксения Фадеева, Лилия Чанишева, Вадим Останин и Олег Орлов отлитат към свободата, душата на Павел Кушнир вече е отлетяла в Небесното царство.

Пианистът Павел Кушнир е роден в Тамбов. Завършва Московската консерватория „Чайковски“. Седем години работи като солист в Курската регионална филхармония, след това три години в Курганската филхармония. През 2023 г. Кушнир става солист на регионалната филхармония на Биробиджан.

През 2011 г. Павел създава свой аматьорски видеоканал в YouTube с провокативното име „Чуждестранен агент Мълдер“, който в началото има само петима абоната. През ноември 2022 г. публикува четири видеоклипа, в които в стихотворна форма критикува политиката на руските власти и войната в Украйна.

Именно тези видеоклипове, макар година и половина по-късно, стават причина за задържането му от служители на ФСБ в края на май 2024 г. По това време каналът му има малко над 100 абоната. Срещу него е образувано наказателно дело по член 205.2 от Наказателния кодекс (публични призиви за терористична дейност), тъй като в клиповете призовавал за „насилствено сваляне на конституционния ред в Руската федерация чрез революция“.

В Следствения изолатор Павел Кушнир обявява суха (и без течности) гладна стачка в знак на протест срещу руската агресия в Украйна. Не е ясно кога точно е започнал да гладува и дали това е причината за смъртта му, но на 27. юли смелото му сърце спира да бие. Отива си от този свят едва на 39 години тихо и скромно – така, както и живя.

Неговата колежка, активистка и близка приятелка Олга Шкригунова разказва пред „Ето така“:

„Той винаги е бил необикновена личност, много силно чувствителен към несправедливостта. Той изпълняваше някои произведения на пиано по начин, който дори великите пианисти трудно могат да постигнат. Когато бяхме на 15 години, се обзаложихме, че той няма да се огъне пред системата. И той не се огъна. Така че той победи!“

--------------------

Приблизително по същото време, когато в Бон, на първата си (след освобождаването и размяната) пресконференция, "добрите руснаци", опозиционерите Яшин, Пивоваров и Кара-Мурза разказват на смаяната западна преса за необходимостта да се отменят санкциите срещу Русия, да се издават студентски визи на руснаците и да не се вярва, че "Русия е Путин", в света се случват няколко събития.

По-специално, в Биробиджанския център за предварително задържане блестящият пианист и солист на филхармонията Павел Кушнир агонизираше в единичната си килия.

Разбира се, Павел беше политически затворник. Той попадна в затвора заради антивоенен видеоклип в YouTube и словесните си забележки по адрес на кремълския разгул.

В знак на протест срещу подлостта и беззаконието на следователите, които "скърпвали делото", Кушнир обявил "суха гладна стачка".

Затворническите власти решават: "Оставете го да умре, той е чуждестранен агент!"

Местният медицински персонал получил заповед "да не се намесва и да не пречи на гадината".

Дългата агония на пианиста е била наблюдавана от самите "хора", които "не са Путин".

Имаше много хора. Почти целият персонал на центъра за предварително задържане гледаше през прозореца на килията за изолация.

На вратата стояха тежки конвойни лели, служители на Федералната служба за изпълнение на наказанията, медици, готвачи, затворнически електротехници, оперативни работници и дори няколко адвокати, които се бяха промъкнали в центъра за задържане по собствена работа.

Всички бяха любопитни - в края на краищата умираше не кой да е, а известен пианист.

Това бяха истинските "хора". Руски народ.

Ако Симонян или Милонов бяха посетили центъра за задържане, сигурно щяха да нададат присмехулен вой за "умиращия чуждестранен агент".

Но те не бяха.

Затворническата тълпа не се присмиваше и не се веселеше.

Тя просто мълчеше, за всеки случай.

Страхувайки се, че ще бъдат заподозрени в симпатии към "врага на народа", всички криеха очите си и се усмихваха срамежливо.

Разбира се, никой не влизаше в килията, никой не слагаше главата на Павел в скута си и не пускаше поне една, но така дяволски важна сълза по лицето му.

За да осъзнае пианистът, че "не е сам".

Не, той умря сам, самотен.

Сам, сред същите тези хора, които според "добрите руснаци" "не са Путин".

Александър Невзоров