Гласът на България

Защо и как блицкригът на турските проксита свали Асад

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ирина Тумакова, специален кореспондент на „Новая газета“, разговаря с преподавателя от Университета в Тел Авив, изследовател на политическия ислям и радикалните движения в исляма, доктор на науките Дина Лиснянская...   Цялата военна инфраструктура на Сирия беше унищожена, тя беше бомбардирана от израелските ВВС. Страната се управлява от джихадистки

бойци, наричани турски проксита. Сирийската арабска република, създадена преди повече от 60 години, вече не съществува. Почти цялата ѝ територия всъщност е под контрола на Турция, а Русия и Иран загубиха всички позиции там. Вярно ли е, че верижната реакция, довела до такива тектонични промени в Близкия изток, е била задействана на 7. октомври 2023 г., когато терористите от Хамас атакуваха Израел?

До каква степен падането на режима на Башар Асад в Сирия може да се счита за една от последиците от атаката на Хамас срещу Израел на 7. октомври миналата година, д-р Лиснянская?

- Мисля, че на 7. октомври 2023 г. Яхия Синвар наистина даде старт на някаква верижна реакция. Но също така мисля, че в най-ярките му мечти нещата изглеждаха така: цялата шиитска „ос на съпротива“ трябва да се присъедини към него и да реши принципно „израелския въпрос“ в Близкия изток. Но това не се случи - Израел реагира. От една страна, Израел беше принуден да се бие на няколко фронта едновременно, за да се защити. От друга страна, самата започнала война беше насочена срещу една конкретна терористична организация - Хамас, но още на следващия ден Хизбула се включи, макар и не с пълна сила, а под формата на ракетни удари. В резултат на това беше необходимо да се чака доста дълго време, преди Израел да концентрира силите си на северния фронт - срещу Хизбула в Ливан. Това се случи преди няколко месеца, след което Хизбула, както знаем, беше победена, претърпя огромни загуби и вече не беше основното прокси на Иран. А Иран изгради политиката си в Близкия изток по такъв начин, че винаги да може да разчита на подставени лица, така че те да водят войната му вместо него. И не само срещу Израел, но и срещу други сили в региона, в частност срещу сунитските държави. Веднага щом Хизбула отслабна, Турция започна атака с помощта на своите подставени лица - същите салафити, които сега виждаме в Сирия. Това е Hayat Tahrir al-Sham, който преди беше известен като клон на сирийската Ал-Кайда.

Ако Иран все още имаше Хизбула на свое разположение, би било възможно да го върне в Сирия и да отблъсне атаките, които бяха предприети срещу Асад там. Както Хизбула по принцип правеше, в частност, през цялата гражданска война в Сирия, започвайки от 2011 г. до края на войната - воюваше в полза на Асад. Както си спомняте, той се държеше. Така двете сили, които помогнаха на Асад - Русия и Иран /чрез ръцете на Хизбула/ заедно с други подставени лица, се оказаха заети със собствените си дела. И всъщност помогнаха на прокси силите на Турция да извършат атака, която завърши с падането на Асад. Тоест, ясно е, че това е продължение на същите събития. Така че до известна степен можем да кажем, че 7. октомври доведе до сериозно отслабване на шиитската проиранска ос в Близкия изток.

Можеха ли тези, които планираха атаката срещу Израел, да предвидят точно такова развитие?

- Едва ли. Там идеологията често засенчва възможните сметки. Сметките на Синвар излязоха много погрешни. Той не беше стратег в истинския смисъл на думата. Той беше стратег на своето движение, на своята политическа единица в Ивицата Газа, която е под негово ръководство и отговорност от 2017 г. Той пожертва всичко това в името на една идея, която дълги години вълнува умовете на ислямистите - идеята за чисто ислямско битие на Близкия изток – без Израел.

Но самата идея не изчезна след смъртта на Синвар и действителното поражение на Хамас в Газа, нали?

- Идеята, разбира се, остана. Ясно е, че палестинското желание да се прочисти района от неарабското присъствие ще продължи да живее. Тази идея сега се пропагандира в Сирия. Включително и тези ислямисти, за които говорим. Две идеи понякога вървят ръка за ръка, а понякога пречат една на друга да бъдат реализирани: първата е идеята за панарабизма, втората е идеята за панислямизма, но и двете се проявяват в случилото се в Сирия.

Ислямистите сега се държат като много възпитани хора, не обиждат никого, говорят с уважение към Израел. Израел бомбардира цялата военна инфраструктура на Асад, за да не падне в ръцете на тези ислямисти, но те си мълчат, дори не се възмущават. Какво означава това поведение?

- Нека видим кои са тези хора и какво искат. Ръководителят на движението Хаят Тахрир аш Шам е Мохамед ал Джолани, който между другото изостави този псевдоним. Веднага след падането на режима на Асад в Сирия той поиска да се обръщат към него с истинското му име. Сега той е Ахмед Хюсеин ал-Шараа.

И като цяло промени имиджа си...

- Образът му сега не е на ислямист и главорез, а на някакъв нов Че Гевара, революционер. От една страна той си остава ислямист, идеите на салафизма си остават негови идеи. От друга страна, той сега играе ролята на човека, който освободи Сирия. И сега той иска да обедини Сирия. Той обяви и повтаря няколко дни: няма да убиваме никого, който не е замесен в кървавия режим на Асад, ако сте просто войници от армията на Асад, сложете оръжие, никой няма да ви преследва. Между другото, така и направиха.

Тогава министър-председателят на правителството на Асад капитулира красиво и изрази готовност да прехвърли правомощията в ръцете на новото правителство. Той не е избягал. Нещо повече, Ал Джолани се срещна с него и разговаря с него много уважително. В същото време е ясно, че бившият премиер е уплашен, ситуацията е много несигурна и опасна, явно се страхува за бъдещето си. Тоест ал-Джолани сега се позиционира като лидер на цяла Сирия, а не само на тази част, където спечели, и той говори за това открито. Той казва, че иска само мир и ред в Сирия.

Ние, казва той, няма да стреляме по държавни институции, както направиха в Ирак, който доведе страната до анархия. От момента, в който войниците му влязоха в Дамаск, той им забрани да стрелят по улиците и каза, че трябва само да поддържат реда, без да убиват никого. Това, естествено, предизвика приятелско отношение към него дори от онези, които преди това подкрепяха Асад, шиити и алауити. Сега са в села близо до Дамаск, сунитите отиват там и не безпокоят никого. Хората вървят по улиците и дори не крият, че са шиити. Освен това, Ал Джолани се обърна към съседите на Сирия и каза, че иска да установи добри отношения с всички. И той изброи тези съседи: Ливан, Йордания, Израел.

Той дори благодари на Израел.

- Да, той благодари на Израел за победата над Хизбула, с което значително облекчи ситуацията за самия Ал Джолани.

И какво означава такова удивително поведение на вчерашни хора от Ал Кайда и бойци от Фронта ан Нусра? И най-важното, колко дълго ще продължи това щастие? Някои членове на ИДИЛ също се държаха прилично в първите дни, но много бързо започнаха да режат глави.

- Не бива да се заблуждаваме. Ал Джолани прави същото, което талибаните направиха в Афганистан. Бих посъветвала сирийците, които не подкрепят напълно идеите на салафитите, да бъдат нащрек. Особено сирийските малцинства, като християните например или друзите.

Бъдете нащрек – но какво означава това?

- Това, което казвам, не е призив за действие. Само ви предупреждавам да не вярвате на всичко, което казват. И трябва да разберем какво стои зад това в действителност. Може би зад заявленията наистина да стои добро намерение за създаване на държавност. Или може би искат да изградят собствена държавност, за да не им пречат, както се случи например в Ирак. Напомням, че иракчаните свалиха точно същия диктатор като Асад и на този фон гражданската война се проточи десетилетия. Вероятно ал-Джолани ще изгради държава на същите принципи на фундаменталисткия ислям, които никога не са се променяли. И след това ще продължи да разпространява тези идеи с военни средства.

Доколко случилото се в Сирия съответства на интересите на Израел? Асад беше враг на Израел и беше приятел с Хизбула.

- От една страна, Сирия при Асад беше ключова връзка в шиитската проиранска ос. Това превърна Дамаск в много опасен враг на Израел. От друга страна, Асад беше напълно прогнозируем. А сега имаме нов, непознат играч на нашата граница. Следователно е ясно защо Израел категорично не искаше оръжията на режима на Асад да попаднат в ръцете на бунтовниците. Поради тази причина Израел бомбардира МиГ-ове, важен компонент на сирийските ВВС, както и други стратегически съоръжения, включително лаборатории за производство на химически оръжия, военния сирийски флот... Не знаем за какви цели може да се използва всичко това, но можем да си представим. Израел нямаше да позволи това.

А защо ал-Джолани се държи така сега? Той току-що е поел държава, управлявана от партията Баас в продължение на 60 години. Това е светска партия със своя идеология, своя посока. Това бе диктатура, която се е променяла в себе си повече от веднъж; през първите 6 години имаше много различни преврати, докато династията Асад просто не седна на трона. Тоест повече от половин век Сирия беше в ръцете на съвсем различен режим – различен идеологически, бюрократично, йерархично и т.н. Сега ал-Джолани вижда мисията си като изграждане на различна Сирия - такава, която смята за най-добрия вариант за държавност.

Но ал-Джолани ще бъде силно разсеян от кюрдите в Северна Сирия, които се съпротивляват на ислямистите. Тепърва ще има битки, според мен. Но ал-Джолани също може да предложи на кюрдите някакъв начин да живеят спокойно, този вариант не е изключен. Засега виждаме, че ал-Джолани е прокси на Турция, а Турция се бие срещу кюрдите. Така че кюрдите имат малък шанс всичко да е наред в бъдеще.

Ще запази ли Турция контрол над вече победилия ал-Джолани?

- Мисля, че определено ще го запази. Не мога да си представя ситуация, в която Турция няма да се опита да запази контрола над Сирия. По принцип - над ислямистите, които тя изпрати там.