
Атомен инженер, офицер-подводничар, благодетел на човечеството… Отиде си Джими Картър
Иво ИВАНОВ
Първо искам да ви разкажа за дракона... древния, зловещ дракон, който изтезава жертвите си от хилядолетия насам. Нека заедно присвием очи и се вгледаме внимателно назад – далеч, далеч през вековете, към странните, загадъчни обичаи на античните предци на нашата цивилизация, обитаващи земите, напоявани от мързеливите води на Нил. Строили са пирамиди, ваяли са
монолити, превръщали са думите си в йероглифи, обожествявали са своите владетели и са се протягали към небесата в търсене на просветление. Техните фараони са смятали, че след смъртта ще имат нужда от телата си... и от съкровищата си. Вярвали са, че ги чака величие в царството на мъртвите, където ще се слеят с Озирис, за да властват над самата вечност. Чакал ги пътят на богоизбраните. Така че труповете били превръщани в мумии, мумиите - полагани във фрапантни саркофази, а саркофазите – скривани дълбоко в хладните търбуси на натъпкани с любимите им вещи и скъпоценности гробници.
Античните мумио-патолози обаче нямали представа, че човешкият мозък има важни функции. Запазвали повечето вътрешни органи, но не и мозъка – изтегляли го през носната кухина и го изхвърляли. Да, фараоните били убедени, че ги очаква безсмъртие, стига да не забравят златото си, среброто си и няколко вътрешни органа. И въпреки това... един по един изчезнали в маранята на вековете. Безизразно и невъзмутимо, времето неизбежно надделява дори над най-самозабравилия се политеизъм, така че и Рамзеc, и Ехнатон, и Хеопс, и всички други фараони потънали във вечността. Гробниците им били опустошени, съкровищата - ограбени, пирамидите им се превърнали в декор за селфита, а мумиите – в озадачаваща халтура с участието на Том Круз. И все пак... човечеството дължи някои много стойностни неща на погребалните ексцентричности на фараоните.
Целия достоен епитаф за наистина достойния живот
на човеколюбеца Джими Картър може да прочетете ТУК
