Гласът на България

Можем и ще извоюваме демокрация без ДС, без мутри, без чалга, без простотия, без руска пропаганда

Манол ГЛИШЕВ

Оня ден гледам някаква поредна соцносталгична сиромахомилия; снимка на битова мизерия с наслов: "Бяхме щастливи, а не го знаехме". Това е точно като лафа, че соцът е лъгал, че ще забогатеем, а соцносталгията - че вече сме били богати. Но този тип умиление пред мизерията показва нещо вярно - а именно, че соцът си беше беднотия. Няма салами, има дефицит.

За лагерите да не отварям дума.

С тъща ми си говорим и тя си припомня в какви условия и с какво отношение към родилката е ставало раждането при тошизма. Сурова спартанска казарма, изразът на дамата беше, цитирам без оторизация: "Раждах като животно". На този фон днешната капиталистическа глезотия с цялото внимание, на която се радват жена ми и дъщеря ми, за нищо не я сменям.

Да, в България можеше да има и трябва тепърва, чрез бой, щом е нужно, да постигнем демокрация без ДС, без мутри, без чалга, без простотия, без сиромахомилство, без антиваксърство, без руска пропаганда, без псевдоелит от тъпи кючекини и батки, без корупция - а с човешка емпатия, с почит към нацията и с по-добра култура. Но дори сегашната ни, слаба, несъвършена, дори трагикомична демокрация пак е по-добра от най-слънчевите илюзии на мръсната съветска и болшевишка диктатура. Днес никой няма да ме арестува само за думи. Днес мога свободно и без страх, публично да кажа истината, че президентът, депутатите, министрите, прокурорите, патриците и повечето полицаи са мищожества. Днес мога да пътувам. Днес* - слава на Бога в небесата! - жена ми ражда като човек.

Не е достатъчно. Но е добро начало.

----------------------------

* 2. януари 2025 - честита ви радост, Маноле!

Пълния, нецензуриран вариант на текста може да прочетете ТУК