Гласът на България

Украинските момичета служат в ПВО и унищожават "Шахеди" с картечници максимки от музея

Евгений РУДЕНКО

Сутринта на 24. февруари 2022 г. в киевския салон за красота, където работеше Юлия Дзига, казаха: „Събирайте си нещата, паспортите, изведете децата“. Дзига напуска Киев на четвъртия ден от пълномащабното нахлуване. И се озовава в Полша. Но се връща след три месеца. „Много исках да се прибера вкъщи – казва тя. – Сега изобщо не мога да си обясня защо си тръгнах.

Това беше някакво спонтанно решение. Вероятно на базата на емоции. Исках да спася психиката на детето, но там за психиката на бежанеца е много по-зле, отколкото у дома."

Връщайки се в Украйна, Юлия отиде в Бучанското доброволно формирование на териториалната общност (DFTG). Там тя става командир на една от огнестрелните мобилни групи за лов на вражески дронове и ракети. Бучанските "Вещици" и "Валкирии" - така се наричат женските групи за противовъздушна отбрана в Бучанската ДФТГ – и те вече са унищожили няколко "Шахеда" и ракети севернокорейско производство.

Олена "Малката"

През юни тази година Олена, терапевт в приемното отделение на поликлиниката в Буча, се връщаше от Одеса, където отпразнува 26-ия си рожден ден. Докато приятелката ѝ Анджелина шофираше маздата, Олена видя обява за Бучанската DFTG в Instagram. Така момичетата се озоваха сред доброволците в мобилна група „Вещици“.

Бронежилетката на Олена е със стикер "Мала" /Малката/. Въпросът защо е получила такава позивна е излишен. В тихия ѝ равен глас има много тийнейджърска нежност. Но по време на бойни мисии тембърът на гласа на Малката няма значение - силните картечници се залавят за работа.

Олена: Моята цел е безопасността и спокойния сън на хората.

Моята мечта е краят на войната и завръщането на всички от фронта и от плен.

Олена е от Лвов. През 2023 г. тя отиде при сестра си в Киев и намери работа в Буча.

"Отдавна исках да се присъединя към силите за отбрана, - казва тя. – Но имам много пациенти, не беше възможно да съчетавам работата с военна служба. Но намерих такава възможност в силите за отбрана."

В семейството на Олена има много военни. Прадядото е служил в ОУН, прабаба ѝ е била офицер за свръзка там. Баща ѝ започва да я води на стрелбището, когато тя е едва на пет години.

„Тук, в учебния център, ми дадоха да стрелям с пистолет „Браунинг“. С 25 изстрела успях да поразя 11 въздушни цели. Голяма точност, нисък разход на боеприпаси, така че командирът каза: „Ти ще бъдеш на картечницата!“

Момичетата зареждат картечниците преди да излязат на бойна позиция, всяка тежи по 25 килограма. Във всяка мобилна група има няколко жени, които изпълняват различни функции: шофьор, картечач с помощник, коректировчик на стрелбата и човек, който охранява групата при стрелбата по въздушни цели.

10 изстрела в секунда, 600 в минута, калибър 7,62 милиметра - "Максимките", с които стрелят "Валкириите" и "Вещиците", са допотопни оръжия, но само в очите на невежите.

„Много хора се смеят, но искам да ви обясня: те са доста ефективни – казва началникът на щаба на Бучанската ГФГ, 51-годишният полковник Андрий Верлатий. – Те имат добра точност на стрелба. И най-важното е, че не прегряват, заради водното си охлаждане."

„Използваме сдвоени „Максимки“, продължава полковник Верлатий, „Картечрят и помощникът сменят боеприпасите за секунди, лента след лента. Машината всъщност е безпогрешна в битка, унищожава точно вражеската техника. Само за последния месец два от трите Shahed-а бяха свалени с максимките.

Валентина "Валкирия"

Експлозия със сиво-черен дим. На доброволци в гората край Киев е показано какво представлява електрическият метод за детониране на пластид.

 „Леле! Само двадесет грама – и толкова мощна експлозия!“, учудва се Валентина с позивна „Валкирия“.

"Ако поразеният дрон падне и не гръмне, не бива да се приближавате", предупреждава инструкторът. "Трябва да оградите мястото. Има до 50 килограма бойна глава. Ако е отлепена, почти не се вижда."

През февруари 2022 г. ветеринарният лекар Валентина се оказва в окупация в къщата си край Буча. Видях вражески хеликоптери и самолети. Чула за бомбардировката на летище Гостомел, за ужасите в Буча и Ирпен. След три седмици жената имала късмета да избяга от обкръжението. Тръгнали 8 души с една кола.

Преди два месеца Валентина се присъединява към доброволците на Буча. „Моето място е тук“, уверена е Валкирия, „Тази война няма да свърши без нас. Не е достатъчно да си седим вкъщи, в кухнята. Можете да вземете оръжие, да дойдете и да защитите парче от нашата земя, нашата общност. Мъжете отиват отпред и ние ги заместваме. И виждаме, че можем."

„Виждам, че жените, които идват при нас, понякога са по-мотивирани от мъжете“, казва полк. Андрий Верлатий, „И тук дойдоха гадовете, които съсипаха живота им. Не дай си Боже руснаците пак да дойдат тук! Ще има големи проблеми за тях. Защото украинката е по-ентусиазирана от мъжа“.

-------------------------------

Репортажът се публикува със съкращения. Автор на снимките е Алекс Климов