
Край на войната в Близкия Изток, Израел и „Хамас“ се договориха за мир
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Франция тайно е репетирала сценарий за разполагане на войски в Украйна за отблъскване на руски пробив от Беларус, съобщава специализираното издание Intelligence Online. Ученията с кодовото име „Персей“ са се провели през есента и са продължили 10 дни. В тях участваха подразделения за специални операции на сухопътните сили (CAST). 3200 френски войници
тренираха в район, който приличаше на завоя на река Днепър северно от Киев. Тяхната тактика се основаваше на опита на украинските въоръжени сили, които успяха да спрат руската офанзива през февруари 2022 г.
Командването акцентира върху отработването на използването на безпилотни летателни апарати, радиоелектронна борба и разузнаване, както и осигуряване на координацията на подразделенията в бойни условия с висока интензивност. В същото време някои участници в ученията бяха недоволни от липсата на FPV дронове и изразиха безпокойство от изоставането на френските производители в разработката на подобни модели, пише изданието.
На 13. януари украинският президент Володимир Зеленски каза, че е обсъдил с френския президент Еманюел Макрон идеята за разполагане на западни войски в страната като част от гаранциите за сигурност. „Разгледахме практически стъпки за неговото прилагане, възможно разширяване и включването на други страни в този процес“, каза той. Няколко дни по-рано Зеленски каза, че подобен ход би бил „един от най-добрите инструменти“ за принуждаване на Русия към мир.
Макрон и неговите правителствени служители многократно намекнаха за възможността за разполагане на военен контингент в Украйна за изпълнение на различни функции. Например президентът каза, че френските войски могат да обучават украински бойци или да служат като мироопазващи сили, помагайки за поддържане на споразумение за прекратяване на огъня, след като такова бъде постигнато. Макрон също разреши изпращането на войници, ако Русия пробие фронта и Киев поиска помощ. Военни анализатори предполагат, че френските войски могат да заменят украинците по границите на страната с Беларус и Приднестровието, непризнатата проруска република в Източна Молдова, така че освободените украински части да могат да се насочат към региони, където се водят активни боеве.
Предложението на Макрон за въвеждане на западни войски в Украйна предизвика остра реакция от Русия. Президентът Владимир Путин заплаши "потенциалните нашественици" с ядрени оръжия, които "трябва да разберат", че "могат да ударят цели на тяхна територия". Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че нито един инструктор, участващ в обучението на украински войски, няма "имунитет" и "няма значение дали е французин или не".
Макрон подчерта, че Западът трябва да приеме позиция на „стратегическа двусмисленост“ спрямо Русия, която ще позволи „всички военни опции да останат на масата за преговори“. В рамките на НАТО предложението му спечели известна подкрепа, особено на източния фланг на блока, където страните, граничещи с Русия, като цяло призоваха за по-твърда съюзническа стратегия в подпомагането на Украйна и сдържането на Москва. Но ключови играчи – САЩ и Германия – се обявиха против.
През декември новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната, покани европейските страни да разположат войски в Украйна, за да наблюдават прекратяването на огъня. Той подчерта, че американската армия няма да участва в тази мисия, тъй като според него основната роля тук трябва да бъде на Европа. Страните от ЕС вече започнаха да обсъждат изпращането на контингент в Украйна в случай на спиране на военните действия. Беше подчертано, че мироопазващите сили няма да действат под флага на НАТО, за да не провокират Русия. Източници на Ройтерс казаха, че в мисията могат да участват между 40 000 и 100 000 души. Ядрото на контингента ще бъде съставено от военнослужещи от 5 до 8 държави, включително Германия, Великобритания, Франция, Италия и Полша. Литва вече заяви готовност да прати свой контингент.
