Гласът на България

Новината за редовния кабинет не е за шампанско, а е като за заукопойна молитва

Григор ЛИЛОВ

Новината не е за шампанско, а е като за заукопойна молитва. Тя е като поговорката „от трън, та на глог”. От 3 години и 8 месеца (44 месеца) – от последния ден на кабинет № 3 на Борисов до днес България имаше 2 редовни правителства за общо само 18 месеца време, 6 служебни кабинета за друготото време и проведе 7 парламентарни избори. Сбъдна се прогнозата ми, че

„години наред ще ни управляват служебни правителства на Румен Радев”. И не бяха само служебни, а и неслужебни, редовни кабинети.

Защото онази сглобка на премиера Кирил Петков беше създадена като президентски продукт, а и новата, сегашна сглобка пак е такъв продукт. Сбъдна се и другата прогноза – че никакво правителство няма да се създаде преди да стане ясен резултатът от президентските избори в САЩ. Дори се сбъдна и абсурдната ми тогава, преди години прогноза от началото на политическата криза - от 18 ноември 2021 г., че „ДПС ще се раздвои и може би и разтрои”.

.

Не се сбъдна обаче онази прогноза от лятото на миналата година – правителство ще има едва след инаугурацията на президента Тръмп. Защо тогава? Защото този американски президент и неговия кабинет ще определят новото начало в световната геополитика, нов неин дневен ред и съответно в немалка степен и съдбата на България и нейното управление. Не е случаен слоганът в неговата предизборна кампания, който отново беше същия: „Да направим Америка отново велика!”. Обаче изречението не е дело нито на Тръмп, нито на съветниците му и политолозите му.

Изречението е било слоган в предизборната кампания на президента Ронад Рейгън. А знаем при неговото управление как приключи комунизмът. Вероятно в идващите години целта ще е да капитулира нео-комунизмо-демокрацията.

.

Мислех си, че родният компрадорски елит, слугуващ едновременно на три столици (Москва, Брюксел, Вашингтон) ще продължи да се придържа към максимата „умно куче в мъгла не лае”. Ще изчака първите стъпки на администрацията на Тръмп, респективно стъпките на Путин, за да се ориентира в мъглата. И да е наясно после пред кого колко да джавка и пред кого – колко да скимти.

.

Но нещо се случи зад кулисите.

Извън България.

Случилото се можем да си обясним чрез няколко публични факта.

Първият е, че нито едно българско официално или неофициално лице не бе поканено от управлението на Тръмп за церемонията по встъпване в длъжност на новия американски президент. Имаше обаче разни лица, които чрез лобисти /платено - б.р./ опитваха да се уредят да присъстват сред масовката на събитието... 

Вторият факт е още по-многозначителен – лидерът на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен не получи покана да присъства на събитието. И английският много ляв премиер не присъства – Великобритания бе представена от посланика си. И… Та какво остава за едни неокомунисти – пребоядисани като социалисти, като патриотари, като депесари – агентура на ДС или намагнитени като Граждани за Европейско Развитие на България (ГЕРБ)…

Хм, не ли е време ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) да си помисли за нова абревиатура и название на партията? Например ГРАБ - „Граждани за Американска България”, макар че може да се чете напълно вярно и като „Граждани на Руската Агентура в България” .

.

Следователно, спешното създаване на това правителство е обусловено от два фактора. За първия намекна посещението на Орбан у нас и неговото обещание да лобира във Вашингтон за президента ни. Не му се получи, понеже и самият Орбан е проблемен заради руското влияние върху него. В момента е удобен в Белия дом като инструмент за разклащане на ЕС, но това му време привършва.

.

Всички факти и тенденции сочеха, че при новото американско ръководство и ново германско, едно продължаващо пряко управление на Румен Радев ще предизвика остра реакция в САЩ, а за капак и в Германия на фона на очакваната победа на ХДС-ХСС на парламентарните избори там. И хоп – направо светкавично, за десетина дни се роди правителственото бебче! Само за десетина дни, въпреки че политическата каста у нас не можа да да забременее с него и да го износи почти година.

.

Вторият фактор за спешното създаване на правителство след туткането на политическо-олигархичната каста у нас също е извън България. И дори е още по-основен.

Единственото обяснение за изведнъж разбързалите се така наречени родни „елити” у нас трябва да се дири в Москва и във Вашингтон.

В момента текат предварителни разговори в Катар между представители на Украйна и Русия за сключване на примирие. Същевременно текат и преговорите между Русия и САЩ за край на войната в Украйна. Същественото е, че позицията на Тръмп акцентира единствено върху Украйна, докато кремълските претенции искат дискусията да се разпростре и за Източна Европа – бившия комунистически блок.

.

Путин желае тогавашните съветски колонии, а сега демокрации да бъдат с особен статут – хем да са членки на НАТО, хем да не са съвсем членки.

Т.е. да придобият най-малкото статута на бившата Източна Германия: според споразуменията за обединяване на Германия на нейната източна територия не може да се разполага ядрено оръжие и не могат да пребивават войски на НАТО. В Кремъл искат и преференциран и защитен режим за руските капитали в бвшия соцблок. Но както е казал писателят: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.” (Николай Хайтов, „Диви разкази”).

.

Това редовно българско правителство ще е като плеснат на дипломатическата маса руски коз в играта на интереси. Точно какъвто коз е Орбан, какъвто коз е и словашкият премиер Фицо, който в последните няколко дни пак остро нападна Украйна, а срещу него тези дни, ах, нима е изненада, ще се състои парламентарен вот на недоверие! С невисок, но съществуващ шанс да успее.

Има ги и ответните козове. Например Украйна спря преноса на газ и нефт сега – от тази Нова година, а не през близо трите години война. Някой пита ли се защо сега, а не по-рано?!

.

Държави като нашата са се превърнали в позиции на двете противостоящи страни в конфликта – Запада и Изтока.

__________________________

Затова коз в тези преговори е и политическата ситуация у нас.

Затова служебното управление на Радев набързо бе заменено с негов дубликат - правителство тип „Орешарски 2” .

__________________________

Трябва ли да напомням, че кабинетът „Орешарски 1“ се появи в навечерието (на 29. май 2013 г.) на първата война на Русия срещу Украйна (март 2014 г.) и след нейното приключване набързо приключи и той?! Онова управление беше руската гаранция, че ако ЕС и НАТО тогава решат да се намесят, то в стратегическият им тил за тази операция ще срещнат спънки и съпротива (от България).

.

Трябва ли да напомням, че първата сглобка – правителството на Кирил Петков се появи на 13. декември 2021 г. – в самото навечерие, два месеца преди втората агресия на Русия срещу Украйна?

Тогава в Кремъл се подготвяха и за евентуална остра реакция и бърза въоръжена намеса от страна на САЩ и ЕС. И съответно коалиционната западно-неокомунистическа-патриотарска сглобка щеше да създаде пречки България да е тил на тези операции, понеже прозападното щеше да си измие ръцете с проруското в нея. Тази сглобка също си отиде от властта набързо и изненадващо (август 2022), когато се разбра, че Запада ще реагира само със санкции и ограничени доставки на въоръжения.

Трябва ли да напомням, че третата сглобка (на кабинета Денков) се пръкна тогава, когато Русия започна да заплашва Запада с ядрената си мощ и се спомина тогава, когато в Кремъл проумяха, че употребата на тази мощ дори само на терен в Украйна ще е самоубийствена за Русия? Там, в Москва знаят, че при пряк конфликтг между Запада и Изтока в Украйна петата тяхна колона в някои държави от ЕС /като България/ незабавно ще бъде терминирана/унищожена, вкл. с цената на окупацията на тези прокси-държавици. Та затова - като гаранция срещу такава операция си имахме западно-демократична сглобка за разлика от предишната.

.

Стратегическият разчет на родния прозападно-руски елит с това правителство е, че Тръмп и Путин ще постигнат съгласие и подялба на света, като Кремъл удовлетвори някои от мераците си. И съответно поредната Сглобка няма да отнесе западния шамар. Но този разчет е дълбоко погрешен и изцяло неверен. Защото вместо шамар ще има десен прав или ъперкът в лицето ѝ.

На мястото на международната бизнесполитика се завърна геополитиката. А тя няма да търпи такива шпагати между Изтока и Запада, които се упражняват в двата съюза (ЕС и НАТО), и то не само от България.

Навремето великият немски философ Георг Хегел е написал, че всички събития в историята се повтарят по два пъти:

• "В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята”.

Към тези думи Маркс е отбелязал в „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт", че ако историята се повтаря, Хегел „оставаше да добави: първия път като трагедия, втория като фарс”.

.

Първия път трагедията се случи като кабинет „Орешарски № 1”. Той се запомни с фалита на Корпоративна банка и спирането на плащанията от Първа инвестиционна банка. Единствено намесата и финансовата помощ от ЕС, Европейската централна банка и двете инвестицонно-търговски банки на ЕС спасиха лева, Валутния борд и нова ала Виденова катастрофа.

.

Фарсовият кабинет „Орешарски № 2“ ще е същото недоразумение и икономическо-финансов провал като онова правителство „Орешарски № 1“. Според мен, ще завърши печално в рамките на година – с блокирани средства от ЕС, със стопанска криза и с маса раздадени американски и европейски санкции за неговите сановници, ако се опъне да напусне властта.

Бих си позволил да коригирам Маркс, че в политиката фарсът не отменя трагедията, а често пъти е същностна нейна черта.

----------------------

ПОСЛЕПИС:

Биографиите на министрите са ви познати от други мои постове, когато са заемали едни или други високостоящи длъжности в държавния апарат или са се прочули с някой задкулисен или корупционен „подвиг”. Както знаете, самият премиер навремето като гл. секретар на Министерския съвет беше моторът на изборната афера „Костинброд”. Той беше оправдан от сановниците на Темида с обяснението, че стотиците хиляди надпечатани изборни бюлетини не са били използвани в изборите.

За онези, които не са чели моите разследвания за онази афера: с подписа на Росен Желязков освен свръхколичествата напечатани бюлетини в печатницата в Костинброд (ГЕРБ) бяха отпечатани свърхколичества изборни протоколи в печатницата на Петър Кънев (БСП) и свръхколичества изборни печати в онази на ТИМ във Варна (патриотични формации). Така че не се чудете, че именно той е избранник на новата, но всъщност същата, макар и модифицирана сглобка.

Когато аз повдигнах проблема пред ЕС, беше даден картбланш на Мая Манолова и Николай Бареков да разкрият в големите медии факта само за бюлетините по принципа на Гьобелс, че „най-добрата лъжа е част от истината”.

Австрийската компания „SORA”, която след разкритията ми Брюксел изпрати да провери изборните резултати, установи, че 27% от протоколите са фалшифицирани, а други над 2000 секционни протоколи въобще не ѝ бяха представени. И нямаше как да ѝ бъдат показани – тези над 2000 секции не съществуваха в действителността, а единствено в чиповете на компютрите като виртуален продукт, за да бъдат изборните резултати гарантирано такива, каквито бяха посочени в сценария на бъдещето управление.

-----------------------

Заглавието е от редакцията