Гласът на България

Преброяване на аватарите на Кремъл: др. Гуци-гуц, Величеството, проф. Дебилски и прочия…

Иво ИНДЖЕВ

“Мислите ли, че ми е приятно да гледам Митрофанова с Гуцанов? Но ПП и ДБ това ми дадоха.” С това изказване Бойко Методиевич за пореден път доказа, че няма скрупули да прехвърли другиму всякаква вина и отговорност, както в случая с присъствието на спазарения от него в кабинета на неговия Желязков червен социален министър Борислав Гуцанов. Може да не е лично

виновен, че Гуцанов е решил да представи и дискредитира правителството му на рашисткия форум, но е характерно, че и без конкретна вина Методиевич бърза на набеди “врага” за нещо, за което е уязвим поне по подразбиране.

Понеже апелира да мислим какво му е приятно, реагирам с мисълта, че на самия Дон Борисов му е приятно да му целуват ръка и във връзка с това подсъзнателно е добавил към горното и следното, пак с обвинение към ППДБ, че му затворили вратата ( вместо да му целунат ръката): “Който рита вратата на ГЕРБ… нали знаете! Който не целува попа по ръката – целува кръста”, казал Борисов.

Знаем, знаем… Целуват му като попове ръката, а колкото до кръста не знаем дали пак не казва нещо подсъзнателно за под кръста. Също така знаем, че лъже и в случая. Цветанов му целуна ръката, но не му беше достатъчно да оцелее като негова дясна ръка, че дори и като гербаджия изобщо. Изхвърлен беше от своя Дон Борисоне заради това, че не се “целуваше” и прегръщаше с лицата на путлеризма у нас.

Дали щяхме да узнаем за участието на Гуцанов и останалите гуцаноподобни нашисти в председателстваната от Митрофанова тренировка за потвърждаване на верността на нашистите в София? Едва ли щяха сами да се похвалят.

Но няма пощада за тях!

От посолството на улицата, която носи името на доказано с документи най-големия получател на руски подкупи в българската история Драган Цанков, обичат периодично да си демонстрират зависимите лица в България или поне най-видните от тях. Ще ги изброя по снимката, която посолството неслучайно разпространява, за да “няма мърдане” и да се знае от всички с какъв авангард на Петата си колона разполагат тук.

Не приемам в аванс упреци, че правя “списък”. Прави го щабът на Петата колона, за да се похвали и да държи в зависимост всеки от демонстрираните - в случай, че някой увърта или се дърпа.

Освен министър Гуцанов, на разпространената от посолството снимка се виждат Бригадир Аспарухов, университетският тълкувател на геополитиката по руzки конспект проф. Иво Христов, водещият на предаване по ТВ “Евроком” и бивш какво ли не днешен бизнесмен (собственик на имот за милиони долари в Калифорния) Васил Василев – основен български спонсор на предизборните кампании на Р. Радэв, според мен. Присъстват също бившият монарх Сакскобургготски, дежурният на повикване от посолството Румен Петков, един от кандидатите за нов шеф на БСП Калоян Паргов, евродепутата Вигенин, който се беше похвалил във Фейсбук, че насрочил предизвиканото раждане на детето си за 9. септември! Някои са глупаво нахилени в кадър в стил 

“почему ме снимате, недейте така”,

други са с наведени глави, трети са опулени предизвикателно срещу обектива на фотоапарата.

От друга снимка се вижда също и награденият през 2015 г. от премиера на Московията Медведев в Кремъл тандем “издатели” Димитър Стоянов-Гестапото и Светлана Шаренкова. Явно от посолството държат за протокола и те да присъстват в списъка, след като не се виждат в общия план. Както много пъти съм отбелязвал в свои коментари, рашистката дипломация не прави никакви импровизации. Тя следва стриктно указанията на центъра. Те явно нареждат: да ни натриват носа, че могат да си правят тук каквото си искат, разполагайки със свой предан контингент на българския политически терен. Това е целта на упражнението с демонстрирането на тези (гл)аватари на рашисткото влияние в България.

Това не е безобидно упражнение.

Историята помни много случаи на съветско-руски “освободителни операции”, базирани на молби от фактически маргинални персони, използвани за обосноваване на агресия на чужда територия под мотото “защитаваме своите, които ни помолиха да ги спасим”.

Такъв беше случаят с Афганистан в края на 1979 г., с Чехословакия през август 1968-ма, с опита да бъде провалена операцията на НАТО в бивша Югославия, с обосноваването на войната срещу Грузия през август 2008 г., с началото на сепаратистката война в Украйна през 2014-та и със самото разпалване на пълномащабната война през 2022 г. под претекст да бъдели защитени руско говорящите от “нацисткия режим” на евреина Зеленски.

Уж кротката на вид седянка под командването на Митрофанова има значението на нещо като учение в мирно време - подготовка и опресняване на знанията, проверка на готовността на местния рашистки ограничен контингент да реагира на повиквателната от Москва винаги, когато тя им бъде изпратена. Отиграват хипотетична ситуация на мобилизация, така да се каже.