Гласът на България

Заркин: Да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Георги Заркин. Колко от вас са чували това име? А всички честни хора трябва да знаят и помнят делото на журналиста, поета, антикомуниста, политическия затворник, на храбреца Георги Заркин, убит от комунистическия режим на сатрапа Тодор Живков... На 6. август 1977 година в Пазарджишкия затвор пристигат двама оперативни работници

от Централата. Те водят разговор-инструктаж с началника на затвора Топкаров, след което са настанени във вилата на помощното стопанство на затвора. На следващата сутрин, в около 4:30 часа в карцерната килия при Георги Заркин влизат старшините надзиратели Благо Пачев, Делчо Минев, Атанас Медарски и Иван Тумбев; заедно с тях са двама криминални затворници от пазарджишкото село Ивайло – Васил Пенев и Иван Пепелов. Началникът на затвора също е на входа на карцера… Затворниците от близките килии чуват виковете на Заркин и предават на неговите близки последните му думи: „Какво искате бе, защо ме трепете?!“

Заркин е пребит с тояги и накрая задушен с възглавница от убийците. Издават му смъртен акт с лъжливо съдържание, според който затворникът бил починал вследствие на оток на белите дробове и сърдечна недостатъчност. Погребват го още същия ден. Погребението е насрочено за 15 часа, а убийците пращат телеграма до близките му едва в 12:00. Въпреки това, те пристигат навреме, но не им позволяват да видят покойника – ковчегът е закован!

Роден на 3. март, но убит заради думите „да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”. Вчера се навършиха 85 години от рождението на достойния българин Георги Заркин. 11 от тях той преживя в мъки и страдания зад стените на комунистическите затвори. За съжаление, в демократична България името и творчеството му са забравени.

Пореден вик за памет е инициатива на сина му Лъчезар Заркин, който наскоро издаде още две книги с литературното творчество на баща си – романа „Чест“ и сборника с разкази „Фотографът разказвач“. Текстовете са писани от Георги Заркин в затворите в Стара Загора, София и Пазарджик. Той е писал с микроскопичен шрифт върху фина, пилюрна хартия, а после поставял написаното в цигари, от които е изтръскан тютюнът. По този начин произведенията му са изнесени извън затворническите стени и стигат далеч. Дори по време на провелата се през юни 1977 година Международна писателска среща в София, световноизвестни писатели питат какво се случва с техния колега по перо и защо е в затвора…

Многозначителен, съдбоносен факт е, че Георги Заркин е роден на знаковата дата Трети март, която честваме като национален празник и свързваме с Русия и войната, която тя води с Турската империя. По ирония на съдбата именно заради отношението му към Русия е наредено убийството на Заркин.

Да, той е убит в затвора и заради думите си „да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”. Те са част от негово протестно писмо, адресирано до Тодор Живков. Животът и творчеството на Заркин са ярко доказателство срещу внушенията, че сме покорна и робска нация. Имало е бунт в мрачните години на комунизма, имало е съпротива и смели мъже…

Пак повтаряме нашата идея – за увековечаването на името и делото на този храбрец нека бъде създадена Награда за свободна журналистика „Георги Заркин“.

В памет на бореца за свобода и демокрация на 3. април в Чешкия културно-информационен център в София ще се проведе вечер, посветена творчеството на Георги Заркин, който по време на Пражката пролет обявява гладна стачка в затвора в подкрепа на Чехословакия и пише протестни писма до Тодор Живков да не бъдат изпращани български войски. И това не е всичко – в затвора Заркин създава нелегална организация за противодействие на комунизма. Нарича я „Вулкан“. А като една от първите запланувани акции се е предвиждало паметникът на окупационната съветска армия в Пловдив, известен с прозвището „Альоша“ да бъде взривен със 100 кг тротил!

Днес, 35 години след партийния преврат на 10. ноември, нека се запитаме: Какво се случи с и в България, отиде ли си наистина омразният комунизъм, както се пееше в онази песен на Васко Кръпката?

Альоша ще ви отговори най-добре…

---------------------

За статията е използвана публикация и колаж на „Фактор.бг“