Гласът на България

Днешна Русия е точно копие на татарската Орда: деспотизъм, доносничество, робство и безправие

Михайло МЕЛЬНИК

Когато днес руската пропаганда разгласява за “хилядолетната история на руската държавност” и за някаква изключителна духовна мисия на Москва, тя съзнателно изтрива от историческата памет една изключително неудобна истина: повече от 150 години истинските владетели на Московия не са били князе от рода на Рюриковичите, а тюркско-монголските

ханове на Улуса на Джучи - политическа единица, създадена от самия Чингис хан като наследство за най-големия му син Джучи и впоследствие еволюирала до Златната орда.

От 1237 г. до края на XIV век всички политически, икономически и военни решения на територията на Ростово-Суздалските и Московските княжества са вземани не във Владимир или Москва, а в Сарай - столицата на Златната орда, най-известната държава, произлязла от Улуса на Джучи. Московските князе са били само васали, които са държали властта чрез ярлици, издадени от хановете на Улуса. Тяхната роля се е свеждала до събиране на данъци и подчинение на ординската администрация.

Истинските “бащи” на московската държавност са именно хановете на Улуса на Джучи и по-късно — на Златната орда. Сред тях: Бату хан (1237–1255), Сартак, Берке, Менгу-Тимур, Туда-Менгу, Талабуга, Тохта, Узбек, Джанибек, Бердибек и др. Именно при Узбек Москва окончателно се превръща в главен агент на ординските интереси в Североизточна Рус. Иван Калита - верен слуга на Ордата, е утвърден от Узбек и изпълнява ролята на надзирател над другите княжества.

След 1359 г. Златната орда навлиза в период на разпад, известен като Великата замятня. Но дори и в този период фигура като беклярбека Мамай упражнява реална власт над западните земи на ордата. По-късно се появява Тохтамиш, който възстановява централизираната власт и през 1382 г. изгаря Москва, за да покаже кой е истинският господар.

Историята показва, че московската държавност не възниква в борба за независимост, а е плод на дългогодишно, последователно и изгодно /за някои/ слугуване на Златната орда. От нея Московията наследява не само властовата структура, но и самата същност на управление: деспотизъм, централизъм, доносничество и пълно подчинение. Това е матрицата на руската автокрация, която оцелява през вековете.

Московия не произлиза от Киев - тя израства от Сарай. И не Владимир Мономах или Ярослав Мъдри са истинските предци на “Руския свят”, а Бату, Берке и Узбек. Князете на Москва не се борят срещу Ордата, а се съревновават кой ще бъде най-добрият събирач на данъци за нея. Тази система не изчезва, а само мутира: от ордински улус - в империята на Романови, от шапката на Мономах - във фуражката на Сталин, а по-късно – в авторитарната „вертикала“ на Путин.

Както отбелязва Володимир Билински в книгата си “Московия. Земята Моксел”:

“Суздалските и московските князе са били не повече от момчета на повикване при хановете. И хановете, и Рюриковичите са чужденци за народа на земята Моксел.”

Тази истина е неудобна за съвременна Русия, защото разрушава мита за “великата, самобитна” руска цивилизация. Но историята помни: кой е заповядвал и кой е изпълнявал. Искаш да разбереш същността на руската душа? Просто прегледай списъка с ординските ханове. Точно оттам произлизат днешните руски тоталитарни модели.

Ординската система на баскачество – директен административен контрол чрез наместници (баскаци), е ключът към разбирането на политическата генеалогия на Московия. Тази система с неограничени права за баскаците да събират данъци, наказват, доносничат и потискат всякаква автономия – се превръща в институционализирано робство. От баскаците произлизат московските воеводи, от тях опричниците на Иван Грозни, от тях – съветските НКВД-ейци, и от тях …. днешните ФСБ-агенти. Репресивният апарат остава непроменен: народът не е субект, а статистика и разходен материал.

Руската държава не е еволюирала - тя е исторически консервант, закостенял в модела на ординската тирания. И както в XIII век - с хан, така и днес - с Путин. И както тогава… с покорен роб - пред телевизора.

Московия не е част от Киевска Рус, не е наследник на европейските традиции. Тя е ординско, азиатско образувание по произход, дух и действие. Тя не произлиза от свободата, а от надзора. Не от правото, а от безправието. Не от народовластието, а от робовластието.

Историята не е музей. Тя е жива. И рашизмът живее не в пост-ординска, а в съвременна държава-орда с едни и същи движещи механизми на крепосничество, робство и безправие.