Гласът на България

„Снежният леопард“ срещу руската мечка. Кой ще победи?!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Най-горещите направления на изток остават Покровското, Добропилското и Новопавловското направления. Врагът засилва натиска и в северната част на Донецка област, по-специално в Лиманското направление. Това заяви главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски, съобщава РБК-Украйна , позовавайки се

на съобщение на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

„Посветих деня на работно пътуване до подразделения, които изпълняват бойни задачи в Донецка област. Най-горещите направления остават Покровско, Добропилско и Новопавливско. Врагът засилва натиска и в северната част на Донецка област, в Лиманското направление“, отбеляза Сирски.

Според него, Силите за отбрана водят тежки отбранителни битки срещу превъзхождащите руски сили, сдържайки атаките им и на места провеждайки активни контраатаки.

„Проведох ползотворни дискусии с командирите на бригади и корпуси, за да имам възможно най-подробна и обективна информация за обстановката на бойното поле и на управленските нива. Въз основа на докладите взех необходимите решения за укрепване на устойчивостта на отбраната“, добави той.

Сирски също така подчерта, че Въоръжените сили на Украйна са способни да продължат да изпълняват възложените им задачи.

„Защитаваме и освобождаваме украинска територия. Подразделенията в Донецка област получават всестранна помощ и подкрепления за това“, заключи главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна.

Напредък на въоръжените сили на Украйна в Донецка област

По-рано беше съобщено, че украинските отбранителни сили са разчистили редица населени места в Донецка област през последните две седмици и са нанесли значителни загуби на противника в жива сила и техника.

Както съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна, от 4. до 17. август украинските военни напълно прочистиха селата Грузке, Рубежне, Нововодян, Петровка, Весело и Золотий Колодяз. В резултат на боевете руските войски загубиха почти хиляда войници убити, над 350 ранени, а други 37 окупатори бяха пленени.

Освен това, през последните 24 часа, от 19. до 20. август, руснаците загубиха още 920 войници на фронта. Въоръжените сили на Украйна унищожиха също танк и 4 бронирани машини, множество артилерийски системи, дронове и автомобилна техника на руската армия.

Снежният леопард ген. Сирски

Сирски пое ръководството на украинските сухопътни сили през 2019 г. Преди това той е командвал украинските войски, сражаващите се срещу подкрепяния от Москва бунт в Донецка и Луганска област в Източна Украйна, избухнал през 2014 г. Тогава получил и позивната си "Снежния леопард". Някои от най-големите победи на Украйна по време на пълномащабната инвазия на Русия бяха постигнати под командването на Сирски. Той бе начело на успешната отбрана на столицата Киев в началните месеци и през април 2022 г. получи званието Герой на Украйна – най-високото в страната. През юли 2022 г. Сирски планира и ръководи мълниеносна контраофанзива, която изтласка руските войски от град Харков и отвоюва обширни територии в източната и югоизточната част на страната.

Генерал Олександър Сирски е в устата на всички. За руснаците неговата трансформация е абсолютно непонятна. Не за друго, а защото те го смятат за „свой", но тъй като се бие срещу своя народ, е „предател". Причината за цялата тази каша е, че Сирски е роден през 1965 г. в семейство на етнически руснаци, които са военни и служат във Владимирска област. Тя се намира в централната част на европейска Русия, разположена точно до Москва. През 1980 г. фамилията се мести в Украйна, защото бащата получава назначение там. Няколко години след това младежът тръгва по стъпките на родителите си и завършва Висшето военно училище в съветската столица. Любопитен щрих е, че много от неговите съвипускници днес са част от елита на руската армия. Самият Сирски завършва през 1986 г. и служи 5 години в съветския артилерийски корпус, бие се в Афганистан, служи в Таджикистан и в Чехословакия – при военните, останали там след потушаването на Пражката пролет. След разпадането на СССР неговата част в Украйна преминава към новата армия на страната и той бързо е повишен в чин полковник заради солидния си боен опит.

Родителите и брат му Олег избират да се върнат в град Владимир, където живеят и до днес. Според „Комсомолска правда", братът работи като охрана в рехабилитационен център, а майката Людмила и бащата Станислав са пенсионери на над 80-годишна възраст. Преди синът ѝ да оглави украинската армия, Людмила била изключително активна в социалните мрежи, пускала снимки как кара ски, как пее в хора на ветераните и в хора на Казанската църква. Бащата Станислав също често давал интервюта по медиите и критикувал обществените услуги.

Двойката бивши военни публично подкрепяла „специалната операция" в Украйна и винаги се включвала в марша на „Безсмъртния полк" с портрета на дядото на Олександър Сирски, загинал при отбраната на Ленинград, за да защити бойните си другари.

Когато през 2023 г. Зеленски повишава Сирски в главнокомандващ, фамилията му в Русия е в шок. Семейният съвет успява да убеди целия панелен блок да направи блокада и да отблъсне атаката на медиите. За разочарованите репортери не остава нищо друго, освен да започнат да разговарят с комшиите. Според някои, възрастните се чували със сина си в Украйна всеки ден, за да знаят дали е жив. Други твърдят, че властите предложили на майка му да се откаже официално от сина си, но според съседи тя не приела.

Очевидно, за да защити фамилията от репресии, братът Олег обявява пред правителствената информационна агенция на Русия ТАСС, че те от години не поддържат абсолютно никакви връзки с Олександър.

Заради всичко това в Русия той е обект на най-долнопробна пропаганда. Медии съобщават, че е избрал да служи в украинската армия след промените, защото се уплашил да се бие в Чечня. Нещо, което не издържа елементарен критичен анализ, защото как може да го е страх от Чечня, а да не го е страх от Афганистан, например? Но тази история има и продължение - бащата могъл да го уреди да служи на по-спокойно място край Москва с подкуп, но тъй като Станислав бил изключително честен и принципен човек, отказал и така семейството останало от двете страни на границата.

Разбира се, медиите цитират често и негови съученици, възмутени от „предателя, който воюва срещу собствения си народ“.

Безспорно, тази лична драма няма как да не се отразява на психиката на генерал Сирски, избрал да живее свободно в Украйна, още повече че и там не всички го приемат безрезервно. Въпреки големите му заслуги за отбраната на Киев и отблъскването на настъплението на руснаците към Харков, срещу него започва яростна атака, когато е назначен за главнокомандващ. Критиките най-вече са свързани с факта, че е съветски възпитаник и като такъв е „касапин", който праща хората си на сигурна смърт. Аргументите на противниците му бяха свързани с „месомелачката" в Бахмут, където много от момчетата на Сирски загинаха безсмислено, защото позициите в града бяха загубени.

Генералът показа, че е широко скроен и вместо да отговаря на нападките, енергично се зае да възстановява морала на армията. Признава, че спи по 4 часа и половина и веднага след ставане още по тъмно започва здраво да тренира, за да издържи на натоварванията през деня. Споделя, че най-трудната част от службата е да не се вижда с месеци с жена си и синовете си, но е убеден, че знае как да победи противника.

Още в началото той честно обясни, че първоначално украинците са били изправени пред стотина хиляди руски бойци, които днес вече са 690 хил. Както и че те ги превъзхождат с оборудване в съотношение, стигащо 1 към 3. Тоест на хората му не им остава нищо друго, освен да се бият умно и качествено, за да постигат максимален ефект с оскъдните си ресурси. Засега тактиката му успява – миналото лято с Курската операция нанесе мълниеносен удар по психиката на руснаците, които от всичко най-много мразят боевете на своя територия.