Гласът на България

„Бях готов по-скоро да умра, отколкото да се предам“, казва Александър Иванцов

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Александър Иванцов („Изток“) стана известен с това, че отказа да се предаде на рашистите. Той е единственият войник, успял да се измъкне от окупирания от врага „Азовстал“ в Мариупол. Ето как стана това…   „Бях готов да умра в битка, но не бях морално готов да се предам“, каза пред репортери на The NY Times Александър Иванцов, който се присъединява към

армията през март 2022 г. До началото на пълномащабната война той работи като агент по морска сигурност и защитава кораби от сомалийски пирати близо до Червено море, въпреки че живее постоянно в Мариупол.

По-късно се озовава в завода „Азовстал“, където азовци защитават храбро последната свободна зона в Мариупол; хиляди цивилни и военни се крият в обширна мрежа от подземия по време на руския обстрел на града. Украинските войски са в практически безнадеждно положение, затова военното ръководство решава да достави помощ от въздуха. Иванцов се съгласява да участва в тази мисия, въпреки че знае, че може да загине...

На 25. март неговият хеликоптер Ми-8 заобикаля руските противовъздушни батареи и каца на територията на завода. Украинската страна успява да извърши подобни операции още 7 пъти. Това обаче не е достатъчно, защото войниците почти нямат боеприпаси за много видове тежко оръжие, противотанкови мини и минохвъргачки. Така след дълги и трудни битки за Азовстал, украинските защитници получават заповед за капитулация.

Александър Иванцов не иска да я изпълни и решава да остане в Азовстал. Той споделя с бойните си другари решението си и се скрива в тунел, когато последният украински войник напуска завода. Александър носи със себе си малки запаси от вода, храна, чай, кафе, матрак и спален чувал. Знае, че планът му може да звучи малко налудничаво, но е убеден, че има по-голям шанс да оцелее, ако се скрие, отколкото ако се предаде на руснаците. Храбрият боец планира да се крие в завода 10 дни, надявайки се, че през това време руснаците ще отпуснат бдителността си и той ще успее да се измъкне. В рамките на седмица той изял всичките 6 консерви задушено пиле, 10 консерви сардини и изпил почти всичката вода от осем бутилки по 1,5 литра.

„Чувствах се много зле. Осъзнах, че трябва да изляза от подземието, защото не можех да оцелея там без храна и вода“, разказва храбрецът.

Той осъзнал, че трябва да се измъкне от града и да се насочи към контролирана от Украйна територия, за да оцелее. Александър признава, че това не би било възможно без помощта на хора, които срещал случайно. Например, в едно село жена му дала да пие вода от кладенец.

За да стигне до контролирана от Украйна територия, той изминал 200 километра за 18 дни. Краката му кървели, бил отслабнал с 11 килограма, а гърбът и коленете го болели толкова много, че едва можел да ходи.

„Имах стоманени нерви, никакви емоции, никакви мисли. Само решителност и хладнокръвна пресметливост“, казва Александър.

Когато най-накрая стигнал до свободната украинска територия, успял да похапне на една бензиностанция и да пие кафе.

„Никога не съм опитвал по-вкусен хот-дог и не съм пил по-вкусно кафе“, усмихва се храбрият воин.

Днес Александър продължава да се бори за свободата на Украйна, служейки в подразделение с безпилотни летателни апарати близо до Бахмут, където разказа тази история.