Гласът на България

Знаете ли, че папа Инокентий III нарича цар Калоян „потомък на благороден римски род“?!

Росен ПЕТРОВ

Българските следи в Италия? Продължавам да получавам много въпроси за т.нар. „български следи“ в Италия. Няколко пъти са ми гостували гости по темата, скоро пак ще очаквам гост по нея, но все пак ако мога да обобщя какво съм разбрал през годините.    1. През 1942 г. в Италия излиза книгата на д-р Винченцо Д'Амико „Българите, живеещи

в Италия през Късното Средновековие“, в която той твърди, че към онзи период на 20. век над три милиона италианци пряко и косвено имат български корени. Книгата е доста сериозно научно изследване и анализира не само исторически данни, но и редица етнографски сходства. Всъщност е достатъчно и днес да видите народни шевици от някои италиански области, за да почувствате, че те меко казано приличат на нашенските.

2. Самата Италия има доста имена на населени места, които звучат интересно за българското ухо – Болгаре (Северна Италия), през 2021 г. там откриха дори улица „Васил Левски“. Булгарограсо – това е до Комо, в Ломбардия. На местен диалект го наричат просто Булгар, имат футболен клуб и страхотна детска академия, която се казва „Булгаро“. Челе ди Булгерия – за това място знаят всички заради паметника на Алцек. И прекрасният Болгери в Тоскана.

3. Няколко средновековни исторически извора, като например прочутата „История на лангобардите“ от Павел Дякон, споменават за българите на Алцек в Италия.

4. През 1987 година се случва събитие, което вероятно потвърждава думите на старите летописци с реални археологически находки. До град Кампокиаро, област Молизе, са открити голям брой нехарактерни за Апенините погребения. Некрополът е с размери 35 м на 45 м и се състои от 175 гроба. Изключително важен факт е, че в 10 от тях има погребани и коне. През 90-те години на 20. век е открит още един некропол. Част от погребаните са с богат инвентар, което говори за високо социално положение. Открити са и множество оръжия като мечове, ножове, копия, лъкове, стрели. Наред с тях има катарами, токи на колани, златни и сребърни украшения. В гробовете с коне са намерени стремена и украсени сбруи.

Датировката на погребенията показва, че вероятно са от 7. век от н.е., т.е. от времената на Кубрат, Аспарух и Алцек. Силно впечатление прави т.нар. „гроб №33“ от Кампокиаро. За него има предположения, че това са костите на Алцек. Предположението идва от намерените в конкретния гроб златни пръстени, защото единият от тях е пръстен на „гасталд”, а точно това е титлата, която Алцек получава от лангобардския крал Гримоалд (крал от 662 до 671 г.) Погребаният е млад мъж, загинал вероятно в сражение след получаването на смъртоносен удар в главата. До него е погребан кон.

5. Ако се върнем в още по-стари времена, хрониките пазят данни и за други поселения и походи в Италия на българи или племена и народи от Балканите, далеч преди Алцек. Навремето акад. Александър Фол издига дори тезата за съществуването на една огромна културна общност, която той наричаше Трако-Италика.

6. И един интересен факт, който винаги ме е впечатлявал. Папа Инокентий III в писмата си до цар Калоян пише, че предците на Калоян* „произлизат от благороден римски род“. В интерес на истината повечето академични учени приемат, че папата е написал това от „учтивост и куртоазия“, но все пак и „куртоазията“ си има граници.

И за какво въобще ви припомням тези широкоизвестни факти и хипотези?

На фона ни всичко това ние българите (или по-скоро изпадналата в културна кома наша държава) бягаме като дявол от тамян от тези сходства. Сякаш да имаш нещо общо с културната мегасила на Европа – Италия – е супер лошо, въпреки че имаше и генетични изследвания, които показаха, че българите и част от някои днешни италиански популации са доста близки.

Въпросните кости на Алцек са показани по великолепен начин в един малък италиански музей (на когото могат да завидят 99% от българските музеи), но по никакъв начин не се представят като свързани с нещо българско, а просто като кости на воини конници.

Въпреки че към находката има интерес и от много добри български археолози, до момента не знам някой реално да ги е „поизследвал“ поне малко. Всичко е оставено в ръцете на ентусиасти, които пък ако кажат нещо, веднага стават „езотерици“ и „лаици“.

Просто е зашеметяващо как продължаваме да градим имидж на забутана и глуха провинция, свенлив остатък от „постсъветското“ и „постосманското“ пространство.

И въобще, българските следи в Италия може и да са спорни за по-консервативната наука (а и защо някой голям учен да си слага „таралеж в гащите“), но едно е безспорно – нашето нехайство към наследството на предците ни.

-----------------

Бел. ред.  Относно етническия произход на цар Калоян /тленните му останки са открити в търновския храм "Св. 40 мъченици“, той е бил с двуметров ръст/ българската историческа наука твърди, че е от българизиран кумански род. Потомци на рода Асеневци и днес живеят в Букурещ, известни са с фамилията Асанещи.