Гласът на България

Сорос е рептил. Венсеремос, другари шумкари и тръмписти!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Комитет за държавна сигурност. Комитет за борба със Сорос. Как ви звучи? Ченгесарски, нали?! А във втория случай – и пейоративно, будещо усмивки и захилвания, подобно на сполучлива комедия от соц-времената. Какво искаше да постигне и какво реално постигна политическият питекантроп с главно „П“? Най-очевидният резултат е, че той си свали гащите,

за да види целокупна България моравочервения му комунистически маймунски задник.

Но главното „Д“ /или „П“/ не е случайно момче, очевидно със създаването на комисията „Сорос“ то цели да постигне геополитически ефект. Не е тайна, че оранжевият отвъдокеански мистър Нарцис брои за първи свои душмани фамилията Сорос. На 27. август Тръмп призова Джордж Сорос и синът му Алекс да се изправят пред обвинения в изнудване и корупция за предполагаемо финансиране на „насилствени протести“ в цялата страна, като написа: „Сорос и неговата група психопати нанесоха големи щети на нашата страна!“ Ето, видяхте ли къде е ключът от бараката?! Главното „Д“ просто се подмазва на чичо Доналд, за да го извади от списъка Магнитски!

И все пак, нека се огледаме и за останалите цели, които биха били ударени чрез новата парламентарна Комия „Сорос“. Ето за начало мнението на политическия анализатор Илиян Василев:

„Демонстрацията на сила, която Делян Пеевски направи спрямо Бойко Борисов по казуса с комисията "Сорос", е безусловен маркер за степента на пленяване и зависимост на партиите в парламента. Тя обезсмисля всякаква илюзия за плурализъм и прави Народното събрание функционално безполезно като представителен орган. Разцепи и групата на ГЕРБ - тъй като тези „въздържали се“ гласове са де факто хората на Пеевски в ГЕРБ. В лутането около лоялността си между ГЕРБ и Пеевски са решили да минат "пас".

Създаването на тази комисия е и тест за потенциалния капацитет на проруския и проавтократичен вот в България. Всички партии, участващи в новата "сглобка" (директно или индиректно), имат един общ, фундаментален знаменател: ограничаване на възможността на НПО сектора да получава финансиране от чужбина. И тъй като не могат да забранят получаването на средства от ЕС, го правят за САЩ.

Комисията е подготвителен етап за пореден опит за прокарване на нова поправка, подобна на скандалния анти-Фондация „Америка за България“ закон, като се използва инерцията от евентуално бъдещо управление на Доналд Тръмп в САЩ.“

Що е то "соросоид". И кому пречи той в България?

Георги ЛОЗАНОВ

Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек". Кратка история на понятието "соросоид".

Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ. Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.

"Соросоидите" и България

Да работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси, без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции, без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.

Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което, без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация, да рушат доверието в нея.

В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.

Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.

Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.

"С изцъклени, алчни очи..."

Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно: "Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.

То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност - просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоидите са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти.

Георги Богданов:

„Горд съм, че бях част от Фондация „Отворено общество“. Още по-горд съм, че съм работил рамо до рамо с истински родолюбци – много по-големи от днешните кресливи „патриоти“ в Народното събрание. Имах честта да работя с Блага Димитрова, Йордан Радичков, Богдан Богданов, Райна Кабаиванска и още много достойни хора, които дадоха на България култура, мисъл и глътка свобода в прехода от тоталитаризъм. Те помогнаха тази страна от затворено общество да стане място, откъдето можем да пътуваме, да говорим и да мислим свободно.

А сега в Народното събрание създадоха комисия да „разследва“ Сорос. Смешно. Сорос отдавна живее старините си. Той вече направи своето. Той помагаше на български учени, когато те получаваха 5 долара и половина месечно, а той им даваше 50 долара, за да отидат на научна конференция в Солун. Той помогна да излизат книги, когато тук нямаше пари за хляб. Защото вярваше в идеите на Карл Попър – във свободата и отвореното общество. Прочетете поне кой е Попър преди да словоблудствате в Народното събрание.

А мен ли ще разследвате? Заповядайте. Ще ви покажа протоколите: стипендии за сираци, пари за обувки, за храна, за акордеони и пиана в домовете, хонорари за хореографи, певци и художници. Всичко имам. Елате.

Но аз да ви попитам вас:

▶️Сорос ли ви е виновен, че седма година няма стратегия за детето?

▶️Сорос ли ви е виновен, че една детска болница не построихте?

▶️Сорос ли е виновен за насилието, което расте сред децата и обществото ни?

▶️Сорос ли ви е виновен, че нямаме педиатри и детски сестри?

▶️Сорос ли окраде държавата?

▶️Сорос ли фалира КТБ?

Той се бореше за отворено общество. А вие искате затворено, послушно общество, което да командвате с 50 лева на глас. Такава политическа система на диктат и тоталитаризъм, на гонения и преследвания, които вие искате – аз не искам!

И като гледам днес разпенените „копейки“ и данчо-цончовците, неизбежно си спомням за Петър Дертлиев, Анастасия Мозер, Гиньо Ганев… Държавници. Достолепни хора, които вие никога не можете да бъдете...

Искате да сте родолюбци?

Тогава работете за обществения интерес - не за измислените чудовища, с които да плашите хората.

Елате ме разследвайте.

Но вас кой ще ви разследва?!“