Гласът на България

Вучич посяга на Западните Балкани, но и България е в опасност

Миливой БЕШЛИН

Проектът за Велика Сърбия, който предизвика войните от 90-те години на миналия век, не е нито победен, нито политически делегитимиран. Таблоидната медийна среда в Сърбия служи като гориво за психическа подготовка за нови конфликти и причиняване на разделения, недоверие и нестабилност в съседните държави, за да ги представи като неуспешни

или неустойчиви проекти. Националистическа Сърбия не е доволна от границите в региона и затова регионалната политика на режима на президента Александър Вучич е реваншистка.

Зад тази великодържавна и дълбоко авторитарна концепция стои доминиращото течение на сръбския интелектуален и политически елит, който е същественият генератор на войните, които режимът на сръбския диктатор Слободан Милошевич води срещу народите от бивша Югославия. Медийната машина на Вучич е таблоидна по форма и неофашистка и подстрекателска по същество.

Намерението зад създаването на подобни пропагандни канали е двойно: първото е да се поддържа военна психоза и постоянно чувство на страх и несигурност, за да се отклони вниманието на хората от престъпните действия на правителството. Втората цел е да се подготви атмосферата за нови войни, за „втората половина“, както веднъж каза Ивица Дачич.

Медиите на режима работят за „деморализиране“ на хората както в Сърбия, така и в Западните Балкани. Това са „ядрени отпадъци за отравяне на хората с омраза и разделение“.

Регионалната политика на Вучич за разрушение много добре разкрива липсата на истинска демократична алтернатива в Сърбия. Това е политическа матрица, според която Вучич е прав, когато оказва натиск и се разширява в Черна гора, в Северно Косово или помага за разрушаването на Босна и Херцеговина, използвайки методи, които са престъпни и незаконни, но когато го прави вътре в Сърбия, тогава е много лошо.

В Сърбия си спомнят за изборните манипулации с „пътуващи циркове“ на фалшиви избиратели, когато той ги е прилагал върху сърбите, на републиканските и местните избори, но когато това нещо го правеше в съседните държави, в Сърбия никой не е оказал съпротива, а напротив.

Само една истинска демократична Сърбия, която е мирен партньор на всички държави в региона, може да сложи край на ерата на войната и да промени политическата матрица.

---------------------

Авторът проф. Миливой Бешлин е сръбски историк

чрез БГНЕС