Гласът на България

Политбюро е готово на компромис с Украйна

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   Политбюро ще посрещне новогодишните празници в работен режим. Подготовката за мирните споразумения е в разгара си и има надежда за бързо подписване на документ – или по-скоро поредица от документи – които ще сложат край на близо 4-годишната война между Русия и Украйна. В момента Политбюро не вижда фундаментални

разногласия и е готово да обсъди нюансите на споразуменията, по които все още се чакат компромиси.

В същото време продължава подготовката за последната фаза на прехода, предаването на властта в Кремъл. Правят се някои корекции на почти всички предварително подготвени планове, тъй като транзитът при военни условия /както бе запланувано по-рано/ се различава значително от транзита в мирновременна обстановка.

Трета, не по-малко важна грижа за Политбюро е състоянието на икономиката и стабилността на руската финансова система. Очаква се през следващите дни или седмици да възникнат кризисни ситуации, изискващи незабавна намеса на ръководството на страната. Допълнително безпокойство представляват украинските удари с дронове дълбоко в руска територия – подобни новогодишни „подаръци“ едва ли ще внесат празнично настроение у членовете на Политбюро.

Между другото, една версия на новогодишния поздрав на лъже-Путин към руския народ вече е записана и, ако не се случат извънредни събития, ще бъде излъчена в новогодишната нощ.

   Вашингтон.   Президентът на САЩ Доналд Тръмп повтори, че Съединените щати се нуждаят от контрол над Гренландия от съображения за национална сигурност. Той подчерта, че не става въпрос за достъп до минерални ресурси, а за стратегическото значение на острова и обяви, че назначеният от него специален пратеник Джеф Ландри ще „ръководи тези усилия“. „Имаме нужда от Гренландия за национална сигурност. Ако погледнете Гренландия, погледнете по цялото крайбрежие, ще видите руски и китайски кораби навсякъде. Имаме нужда от нея за национална сигурност. Имаме нужда от нея“, каза Тръмп (цитиран от Ройтерс).

Ден преди това Тръмп обяви назначаването на губернатора на Луизиана Джеф Ландри за свой специален пратеник за Гренландия. Това решение предизвика остра реакция в Дания и на самия остров. Самият Ландри благодари на Тръмп в платформата за социални медии X, заявявайки, че е чест да поеме поста и добавяйки, че службата му като специален пратеник няма да повлияе на позицията му на губернатор на Луизиана. В посланието си той изрично заяви целта си да „направи Гренландия част от Съединените щати“.

В отговор на действията на Вашингтон, датският премиер Мете Фредериксен и гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен издадоха съвместно изявление, в което се подчертава, че Гренландия принадлежи на своя народ. Те подчертаха, че анексирането на друга държава е неприемливо, дори под претекст за международна сигурност, и заявиха, че Съединените щати нямат право да завземат острова.

Датският външен министър Ларс Локе Расмусен от своя страна обяви намерението си да призове американския посланик Кенет Хауъри. Той припомни, че по време на неотдавнашно посещение в Гренландия американският дипломат е говорил за „взаимно уважение“ и е нарекъл присъствието на президентския пратеник на САЩ, който според него е натоварен със задачата да поеме контрола над острова, напълно неприемливо.

Реакция имаше и в самата Гренландия. Местната компания Nielsen коментира ситуацията във Facebook, отбелязвайки, че това не е първият път, когато жителите на острова са „събудени от нови изявления на американския президент“. Компанията подчерта, че подобни изявления не променят нищо, тъй като гренландците сами решават бъдещето си.

Тръмп последователно се застъпва за включването на Гренландия, самоуправляваща се територия в рамките на Дания, в Съединените щати, позовавайки се на стратегическото ѝ местоположение и минералните ѝ ресурси. Ландри, който встъпи в длъжност като губернатор на Луизиана през януари 2024 г., публично подкрепя тази идея.

Както отбелязва Ройтерс, в понеделник, 22. декември, администрацията на Тръмп увеличи натиска върху Копенхаген, като спря лицензите за пет големи проекта за офшорни вятърни паркове край източното крайбрежие на САЩ, включително два проекта на датската държавна компания Orsted.

Гренландия, бивша датска колония с население от приблизително 57 000 души, получи правото да обяви независимост съгласно споразумение от 2009, но остава силно зависима от риболова и финансовата подкрепа от Дания. Разположението ѝ между Европа и Северна Америка прави острова ключов за американската система за противоракетна отбрана, а минералните ѝ ресурси засилиха интереса на Вашингтон на фона на усилията за намаляване на зависимостта от китайския износ, отбелязва Ройтерс.