Гласът на България

Категоричен е черногорският писател Андрей Николаидис

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Позиция на известния черногорски и босненски писател и публицист Андрей Николаидис. Тези дни излезе последният му роман "Сафари в Сараево“, посветен на кошмарния факт, че западни богаташи са плащали на сърбите, за да стрелят със снайпери по мирните жители на Сараево.      "Тъжният парадокс на Босна и Херцеговина е, че жертвите

буквално се бориха престъпленията, извършени срещу тях, да бъдат забелязани и осъдени, но независимо от изхода на съдебните процеси, винаги липсваха политически последици от осъдителните присъди. Колкото повече Босна и Херцеговина доказваше престъпленията, извършени срещу нейните граждани, толкова по-малка ставаше тя, докато политическите наследници на военнопрестъпниците печелеха все повече и повече. Сребреница все още е част от Република Сръбска и е оставена на милостта на онези, които поставят билбордове, прославящи престъпника Ратко Младич. В крайна сметка – и казвам това без капка цинизъм – ако е имало някакви политически последици, те са били от полза не за жертвите, а за извършителите на геноцида. В края на краищата, ако погледнете Милорад Додик /бившия президент на Република Сръбска, бел.ред./ и онази чудовищна организация, наречена РС, какво заключение можете да направите? Виждаме, че престъплението се отплаща добре. И ако престъплението се отплаща, тогава трябва да се повтори, нали?", казва Андрей Николаидис.

Според Андрей Николаидис, всички са отговорни за сегашното положение на ситуацията. "Трябва да се признае, че босненската страна няма и никога не е имала достатъчно сили за това. Най-отговорен следователно е този, който ги е имал, а това е международната общност. Ако някой е искал мир на Балканите, ако е искал справедливост, е имало само един начин да го постигне", заяви Николаидис и подчерта: "Великосръбската идеология трябва да бъде забранена по начина, по който нацизмът беше забранен в Германия. Геноцид срещу мюсюлманите е извършен два пъти през 20. век в името на тази идеология и е ясно, че ще бъде извършен и трети, четвърти или пети път, докато това зло не бъде унищожено. Това е пътят, истинският път, който води към мир и помирение. До него се стига чрез забрана за научните, културните и образователните институции да прилагат и популяризират тази идеология. Когато казвам забрани, имам предвид буквално – забрани!"…

"Това е престъпна идеология, която едва когато я забраните, ще има мир. Това би дало и на Сърбия, която се препъва под тежестта на тази идеология от векове, възможността да се превърне в достойна държава. Обременена с идеята за собствено величие, което не може да постигне, Сърбия непрекъснато се стреми да реализира въображаемата си концепция, накрая обаче осъзнавайки, че няма достатъчно сили за това. Защото, ако можеше да се случи, щеше да се случи. Опасно и опустошително е както за Сърбия, така и за региона, че въпреки всичко в тази страна няма друга идея освен великодържавната, великосръбската идея. Сръбското общество е свързано с нея – от академията, църквата, училищата, университетите. Включително т.нар. движения на надеждата /студентските протести – б.р./, които се разпространяват сега в Сърбия - те не са постигнали нищо, защото и те са великосръбски", посочи Андрей Николаидис.

По повод на присъствието на Александър Вучич на еврейското гробище в Сараево през 90-те години и твърдението му, че той не е носил пушка, а чадър Андрей Николаидис каза следното: "Самият Вучич призна, че е бил на еврейското гробище и няма значение какво е носил. Защото дори и да е носил чадър, другите са носили пушки. Какво точно правите там, където оръжията са насочени към децата на Сараево? Все едно някой казва – да, бях в концентрационен лагер, но не пуснах газта, просто се разхождах. Дали политическата кариера на Вучич пострада от това, че е бил на еврейското гробище през 90-те години, или той стана лидер на Сърбия именно защото е бил там?!!“