Гласът на България

Иранските генерали са бизнес-магнати – затова ще искат да спасят богатствата си

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Последните новини от днес, 12. март, потвърждават, че Израел и САЩ са предприели най-радикалната стъпка срещу иранската ядрена програма досега. Ударът по обекта „Талеган 2“ в комплекса Парчин е стратегическа повратна точка. Използвани са бомби GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP). Това са 14-тонни „разбивачи на бункери“,

които са единствените конвенционални оръжия в света, способни да проникнат през десетки метри армиран бетон и скали. Операцията е извършена от американски стелт бомбардировачи B-2 Spirit, тъй като само те могат да носят толкова тежък товар и да преодолеят иранската ПВО незабелязано.

„Талеган 2“ не е просто склад, а мястото, където Иран разработваше детонаторите за ядрени глави. Унищожаването му на практика парализира финалната фаза от сглобяването на работеща ядрена бомба. Сателитните снимки показват три прецизни точки на проникване, което означава, че вътрешността на подземния обект е напълно изпепелена от последователни експлозии. Този удар показва на Техеран, че няма достатъчно дълбок бункер, който да защити ядрените им амбиции. Използването на GBU-57 е „последното предупреждение“ преди пълномащабна война.

Диктатурите се страхуват най-много от това да изглеждат слаби. Ако спрат обстрелите веднага след удара в Парчин, това ще бъде признание за пълно поражение. Затова е вероятно да видим още няколко опита за демонстрация на сила, преди да преминат към реално отстъпление.

Предстои и да видим дали ще надделее здравият разум, или глупостите ще продължат до пълно унищожение. Историята на диктатурите показва, че когато оцеляването на режима е поставено на карта, личният интерес на елита почти винаги надделява над идеологията.

Повечето висши офицери в Иран не са просто военни, а бизнес магнати. Те контролират огромни сектори от икономиката, притежават недвижими имоти в Дубай, Турция, Катар, любимия Лондон и имат банкови сметки в чужбина. Една пълномащабна война означава физическо унищожение на техните офиси, домове и семейства чрез прецизни удари като този с GBU-57. За мнозина е по-изгодно да сключат тайна сделка за имунитет или бягство, отколкото да загинат за кауза, която вече е технологично победена. Генералите виждат какво се случва с техните колеги в Русия и чистките на Путин и помнят съдбата на Кадафи и Саддам.

Те знаят, че „последното предупреждение“ в Парчин не е блъф. Децата на иранския елит „Агазаде“ водят луксозен западен начин на живот. Загубата на достъп до световната финансова система и заплахата от физическо ликвидиране на фамилията са мощен демотиватор за продължаване на „свещената война“.

Вероятно ще видим разцепление в иранското командване между малката група на фанатиците, която ще иска ескалация докрай, и мнозинството от „бъркачите в кацата с мед“, което ще търси начин да „замрази“ конфликта, за да спаси активите и кожата си.