Гласът на България

Иранският уран отива в Русия. Китай се отказа от агресия срещу Тайван

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Фронта.   Убитите руски войници и офицери на фронта в Украйна надхвърлиха 1 милион и 400 хиляди. Само през вчерашния ден ВСУ са ликвидирали 1180 окупанти, с което общият им брой достигна 1 330 000. Но това са само загубите на редовната армия – към тях трябва да прибавим и ликвидираните около 76 000 руски главорези от „Вагнер“ и другите частни армии

на орките. Броят на ранените солдати надхвърля 2 милиона, голям процент от тях са трайно инвалидизирани. Което доведе до повод за нова руска "гордост" - официален Кремъл се похвали, че РФ е излязла начело на световното производство на протези. Ето и останалите загуби на „непобедимата армия“ на Путя: самолети – 435, вертолети – 350, танкове - 11 896, БТР-и – 24 489, артилерия – 40 879, 92 476 камиона, 33 кораба.

   Вашингтон.   В обръщението си към Конгреса на САЩ, британският крал Чарлз III подчерта необходимостта от „решителна подкрепа“ за Украйна на фона на глобалната нестабилност. Той заяви, че светът преживява време на голяма несигурност, от Европа до Близкия изток. В речта си британският монарх специално отбеляза, че е необходима „непоколебима решителност“, за да се защити Украйна и нейният „смел народ“. Той е убеден, че това ще помогне за постигането на „справедлив и траен мир“. Чарлз III също се фокусира върху трансатлантическото партньорство. Той каза, че съюзът между Великобритания и Съединените щати, който е изкован през векове, е „уникален“ и за това британският народ е дълбоко благодарен на американския народ. Кралят припомни, че това партньорство е част от по-широката концепция за Атлантическия алианс, която Хенри Кисинджър определи като „възвишената визия“ на 35-ия президент Джон Ф. Кенеди. Това е партньорство, основано на два стълба: Европа и Америка.

   Кремъл.   Политбюро ще изпрати делегация в Иран, за да установи по-тесен контакт с иранското ръководство. Посещението на иранския външен министър в Русия бе свързано с желанието на Техеран да убеди руските си колеги да участват като посредници в сделката със Съединените щати. Всъщност, Политбюро не е против и от името на „Путин“ на президента на САЩ още преди началото на войната беше предложена възможността да се премести иранският обогатен уран в Русия с гаранции за безопасност и взаимни задължения. Тръмп, разчитайки на бърза победа, отхвърли това предложение, заявявайки, че сам ще преговаря с Иран. Както обаче показаха последвалите събития, президентът на САЩ не успя да постигне споразумение с никого – преговорите стигнаха до задънена улица, а перспективите за разрешаване на конфликта, който оказва дълбоко негативно въздействие върху световната икономика, са изключително мрачни.

Сега иранското ръководство изпрати Арагчи в Русия, за да съгласува единна позиция по сделката със САЩ за прехвърляне на обогатения уран под руски контрол. Техеран смята, че при сегашните условия Тръмп би бил готов за подобен сценарий. Посредничеството на Русия за прекратяване на войната между САЩ и Иран несъмнено е полезно за Кремъл във всяко едно отношение и Политбюро насърчи „Путин“ да подкрепи този сценарий.

  Киев.   Преговорите между Русия и Украйна за прекратяване на войната все още продължават и остава лъч надежда за положителен резултат. В момента страните обсъждат последното предложение на Русия, което би могло да сближи позициите им и да доведе до компромис. Въпросът не е как страните в конфликта и тези, които симпатизират на някоя от страните, ще формулират параметрите на своята „победа“, а как да живеят и какво да правят след това.

С Русия ситуацията е горе-долу ясна: руското ръководство ще бъде принудено да използва прозореца на възможностите, предоставен от Тръмп, за да опита хибридна стратегия за разрушаването на НАТО. Ако тази опция не бъде приложена, страната е изправена пред продължително икономическо възстановяване, което дори при най-оптимистичния сценарий ще отнеме поне 7 години.

За Украйна ще настъпи етап, в който бъдещето ѝ ще зависи пряко от способността на Европа да ѝ помогне с възстановяването ѝ - и тук се крие голямата несигурност. САЩ при Тръмп няма да предоставят пълна помощ – това вече е ясно. Освен това, по време на процеса на възстановяване, Украйна ще трябва да се въоръжи допълнително, за да избегне възобновяване на войната в близко бъдеще; а Европейският съюз все още не е надежден поддръжник в това отношение.

Европа не успя да се превъоръжи през последните 4 години и целият процес ще отнеме поне още 5 години. Но дори и след това ЕС ще бъде подготвен за война от „вчерашния ден“. Всеки следващ конфликт ще се различава не само по форма, но и по съдържание. Политиците в Европейския съюз са добре запознати с това, но са принудени да демонстрират активност, за да успокоят електората.

Китай е най-разочарован и смутен сред активните наблюдатели на военното зрелище. Си Дзинпин и неговото обкръжение, следейки отблизо препъването на Русия в Украйна и на САЩ в Иран, отложиха плановете за завземане на Тайван и засега не са сигурни за какъв вид война да се подготвят – дали за завземане на „бунтовнически“ територии или за защита на спорни земи. Несигурност и униние, по същество, очакват всички без изключение след края на войната. Именно затова няма ясно изразено желание тя да бъде завършена възможно най-бързо.