Гласът на България

Китай призова Кремъл да се изтегли от Украйна. И поиска част от Сибир

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Григор Лилов:    "Имах удоволствието да пътувам до София, България тази седмица, придружена от моя приятел кмета Руди Джулиани, за да се срещнем с президентката Илиана Йотова, министърът на енергетиката Ива Петрова и други български лидери. Обсъдихме възможности за напредване на нашите споделени

енергийни приоритети. Под лидерството на @POTUS Съединените щати работят с Гърция, България и други партньори в региона, за постигане на споделена визия за енергийна сигурност по Вертикалния газов коридор."

(край на цитата)

Съобщението в Туитър е на американската посланичка в Гърция Кимбърли Гилфойл. Да напомня - тя беше сгодена за Доналд Тръмп-младши, но след няколко години той се хвана с една манекенка, зарязаха се, обаче останаха приятели (наскоро заедно с него и манекенката бяха заедно на Бахамите), беше шеф на комитета по събиране на средства за президентската кампания на Доналд Тръмп, на конгресите на Републиканската партия винаги произнася пламенно слово в прослава на Тръмп и т.н.

.

У нас беше заедно с Руди Джулиани - личният адвокат на Доналд Тръмп и кмет на Ню Йорк, който демократите осъдиха, но Тръмп помилва.

В резюме: двама от най-доверените, ама най-доверени хора на Тръмп, най-близки приятели на фамилията, забравиха, че България има и министър-председател, въпреки че той за първи път от десетилетия насам притежава парламентарно мнозинство.

.

За капак: парите от Плана за възстановяване ги няма въпреки лъжите, на Унгария отпуснаха първите 16 милиарда евро от блокираните 32 милиарда помощи, а в същия ден и веднага след срещите на Румен Радев и душеприказчиците му в Брюксел, бяхме шамаросани с процедура за прекомерен дефицит.

Международната изолация на правителството вече е забележим и страховит факт.

----

Възникват няколко резонни въпроса във връзка със случая "Джулиани":

Нито ред от пресцентъра на Президентството. При положение, че Йотова е сведена до читалищен деец от управляващите. И всеки ден пуска информации от срещи даже с ученици.

Нито ред от Министерство на енергетиката. Какво са си казали с Джулиани?

Имало ли е среща с премиера Радев? Ако е имало - какво са си казали?

Защо не е обявил нищо? Тайна ли е?

Напомнямe, че преди няколко дни министър-председателят излъга (официално с прессъобщение от МС), че се е срещал със заместник-държавен секретар на САЩ. Оказа се временно изпълняващ длъжността началник отдел от американското външно министерство. Несравнимо с нивото на бившия кмет на Ню Йорк. Нямаше и снимки от срещата. А сега за Джулиани абсолютно радио-мълчание!

ЧЕТИРИТЕ СЛОЯ НА „ПРОЕКТА РАДЕВ“

За да разберем какво действително се случва (и ще се случва), трябва - вместо да се захласваме с едно или друго изказване и действие на новата власт - да се опитаме видим голямата картина на „проекта Радев“.

Радев е стратегически путински проект, който бе умело бе пробутан за реализация на БСП през 2016 г. и впоследствие на „Продължаваме промяната“ през 2021 в ролята им на „полезни идиоти“.

Сегашното развитие на проекта – „Радев – премиер“, е следваща фаза, насочена към овладяване вече на реалната власт, чрез установяване на контрол върху парламента, правителството, и – в перспектива – върху новия президент и новите върховни магистрати.

В този контекст властовата конфигурация „Радев премиер“ има (поне) четири слоя, които е важно да различим:

1) ВИДИМИЯТ ПОВЪРХНОСТЕН СЛОЙ. Това е популистката антикорупционна риторика, предназначена да спечели изборите и която сега ще бъде демонстрирана чрез показни имитационни действия, като това с прокурорския син, кмета на Кърджали и др. под. Този слой е само повърхностно прикритие на по-дълбоките слоеве и движещи сили. По изпитания римски модел „хляб и зрелища“, то изпълнява добре функцията си - публиката и журналистите виждат и се занимават единствено с него. Първите - защото мисленето им стига дотам, зрелищата са пред очите им, а „хлябът“ им е вече обещан; вторите - защото това им е занаятът, толкова могат и толкова искат.

2) ОЛИГАРХИЧНОТО ПРЕГРУПИРАНЕ. Тук властовият двигател са олигарсите, които се стремят да се освободят от задушаващата ги хватка на Пеевски-Борисов. Техният мотив е да преразпределят по нов начин публичните ресурси, неконкурентните пазари, държавната протекция и недосегаемост, чрез които се препитават. Тези от тях, които финансираха и подпомагат Радев – явно или скрито, координирано или некоординирано с него - чакат „заслужените“ новите порции ресурси и защита, и вероятно ще ги получат. Олигарсите са на мнение, че – заради парите и влиянието си - те са тези, които направляват и контролират „играта“. Но не са – те са само инструменти за подкрепа, на които ще бъде платено чрез нови порции от държавната баница, но и ще бъдат държани под контрол чрез държавните механизми на „пръчката и моркова“. Големите, стратегическите решения не се вземат от българските олигарси, в крайна сметка те са фигуранти в голямата властова игра.

3) ЧЕНГЕДЖИЙСКИТЕ МРЕЖИ НА ВЛИЯНИЕ И КОНТРОЛ. На това ниво са старите и нови ченгета, които претендират да са - и в голяма степен през последните 37 години са - същинските ментори и контрольори на властта в България. Един от тях – ген. Стоимен Стоименов, в порив на неудържимо високо самомнение, характерно за старите ченгета, вече побърза да заяви публично визията им за България – „държава, доведена до полуколониално състояние“, и предвижданата (от тях) роля на Радев (разбирай – тяхната роля) за „спасението“ й. Нищо по-малко от „нов преход, нова национална доктрина, нова Конституция“ чрез ВНС, и – разбира се – „национално единение в момент, сравним с исторически прелом“. Въобще – равнис, мирно и мощно „ура“ за изграждане на новата независима (от себе си) и дисциплинирана България. Тези играчи са силно надценени, но все пак чрез старите ДС-арски мрежи на икономическо, институционално и медийно влияние разполагат с неформални, но реални властови лостове, включително по отношение на олигарсите. И действително са, ако не двигател, то поне задкулисен координатор на процесите.

Радев е допуснат максимално до третия властови слой, но не и по-нататък. На тези властови нива му е предоставена относителна самостоятелност да взема някои оперативно-тактически (по военната терминология) решения, свързани с преразпределението на ресурси, овластяването на едни и обезвластяването на други олигархични мрежи, ограничени институционални промени, включително в съдебната власт (но без ВНС и нова Конституция, за които фантазира Стоименов), и други нестратегически въпроси.

4) КРЕМЪЛ. Това е най-дълбочинният властови слой, в който реално (ще) се вземат най-важните стратегически решения на новата власт - по отношение на войната в Украйна, външната ни политика, и – разбира се - на руските стратегически икономически проекти. Тук Радев - в качеството си на „активно мероприятие“ и фигурант на Путин – не е допуснат. Този слой е изключителен домейн на Кремъл, който пряко ще решава, направлява и санкционира всички действия на Радев, засягащи стратегическите руски интереси в България и ЕС.

Това ясно се потвърждава от последните изявления на Радев в Берлин, Париж и Брюксел по тези теми, пряко подкрепящи руските наративи и политика по отношение на войната в Украйна и „нуждата от цялостна промяна“ на политиката на ЕС.

Това е същинското предназначение на "проекта Радев", българският "Троянски кон" в Европейския съюз.

Добре е тези, които жадуват съвместно с него да "реформират съдебната власт", да не го забравят. Сдружаването с Радев, за каквото и да е то, е договор с (руския) дявол.

Via Atanas Kirchev

Чуя ли „Култура“, се фащам за кобура!

Илиян Василев

Радев и сие най-сетне са напипали истинската причина за бюджетните дефицити, растящия дълг и инфлацията. След години мъчително лутане, след безброй доклади, анализи, консултанти, мисии на МВФ, Еврокомисията и Световната банка, прозрението най-после е факт. Осанна!

Виновна е културата. Мамка ѝ.

Театрите. Оперите. Симфоничните оркестри. Галериите. Библиотеките. Киното. Точно там са били заровени всички проблеми на българските публични финанси.

Не раздутите разходи в държавните предприятия.

Не бездънните бюджети на службите за сигурност.

Не армията от партийно назначени чиновници.

Не привилегиите на властта.

Не обръчите от фирми.

Не хроничната неефективност.

Не корупционните течове.

Не. Истинската заплаха за държавността се оказа читалището в провинцията и оркестърът с полуразпаднати инструменти.

И затова - напълно логично и държавнически - режат културата с 10 процента. Защото народ без книги, театър и памет може и да е по-беден духовно, но поне ще е „стабилен“ в прехода от своята материална към духовна нищета.

Ще си ходим по-малко културни, но затова пък горди българи-юнаци.

Разбира се, никой няма да посегне на заплатите в службите, държавните предприятия или политическите кабинети. Там е сакралната зона на българската държавност. Там са „стълбовете на стабилността“. Не може премиер, министър или бордови любимец да понесат лишения. Това би било популизъм.

Като в Унгария например, където Петер Мадяр демонстративно намали собствената си заплата на половина и нареди същото да сторят всички в държавната администрация. Каква евтина демагогия!?. Истинският държавник знае, че се започва от библиотеките.

Режи смело, режи Радев. Режи от театрите. Режи от операта.

Режи от киното. Режи от музеите. Режи от галериите. Режи от читалищата. Режи от всичко, което напомня, че България е цивилизация, а не просто територия.

И колко символично - да го правиш точно в дните на светите равноапостоли Кирил и Методий, но най-вече на Константин-Кирил Философ. Все пак писмеността, просвещението и културата винаги са били леко подозрителни за властта. Особено за власт, която предпочита поданици пред граждани.

Навремето на Чърчил му приписват думите: „Ако намалим разходите за култура, тогава за какво се борим?“ Дали ги е казал буквално е спорно. Но смисълът остава. И боде.

Защото народ без култура е лесен за управление. Не задава въпроси. Не помни. Не сравнява. Не се бунтува. Не различава оригинала от пропагандата.

А и няма как да не отбележим, че в обкръжението на Радев за най-виден културтрегер минава Иво „Кремъл“ Христов. Значи именно той вероятно е привлякъл върху себе си огъня на общественото недоволство. Тежка е съдбата на придворния интелектуалец - хем трябва да обясняваш защо културата е излишен лукс, хем да изглеждаш като човек на духа.

Ашколсун! Бравос! Държавници, мила моя майно льо!

Край на вечната дружба!

Момчил Дойчев

Днес китайският лидер Си Дзинпин е направил силно публично изявление, което вероятно е изпратило ударни вълни към Кремъл:

„Китай вече не смята за възможно да подкрепя Русия в агресивната ѝ война срещу Украйна. Ние разглеждаме действията на Русия като обратни и противни на принципите на международното право. Призоваваме Русия незабавно да изтегли войските си от украинска територия."

И това не е всичко. Според други източници, Пекин също е поискал значителни териториални отстъпки от Русия в Далечния Изток, особено в Сибир.

Китай вече не иска да плаща огромната икономическа цена за войната на Путин. Конфликтът оказа сериозно влияние върху икономиката, търговията и международната репутация на Китай. Пекин ясно вижда, че Русия губи инерция и сега се опитва да си осигури резултат, който да служи възможно най-много на китайските интереси.

Това вече не е „неутрална позиция“. Това е открит натиск от най-важния икономически партньор на Русия.