Гласът на България

След Путин и Тръмп изпи горчивата чаша на поражението

Алексей ПАВЛИШ

   Вечерта на 17. юни Съединените щати и Иран официално одобриха прекратяване на огъня. Въпреки че се очакваше подписването на „меморандума за разбирателство“ да стане днес, по време на среща в Швейцария на 19. юни, страните подписаха споразумението предсрочно, дистанционно. Въпреки това, срещата между делегациите на Вашингтон и Техеран все още е

планирана да се проведе в Женева: те ще обсъдят началото на преговорите по ядрената програма на Иран.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който през февруари обеща да „заличи режима на Хаменей от лицето на земята“ и да унищожи ракетните запаси и ядрените оръжия на Техеран, сега демонстрира миролюбиво отношение: той създава фонд за възстановяване на Иран на стойност 300 милиарда долара и обещава в крайна сметка да отмени всички санкции. Междувременно Иран даде може би единственото неясно обещание да не придобива или разработва ядрени оръжия.

През следващите 60 дни страните ще обсъдят допълнително бъдещето на иранската ядрена програма.

Тръмп настоява, че споразумението не е окончателно и заплашва да възобнови бомбардировките, ако Иран „се държи лошо“. Меморандумът обаче вече се възприема като поражение за Съединените щати – Тръмп не успя да постигне заявените си цели и не получи никакво влияние върху Иран, подкопа доверието на ключови съюзници в Близкия изток и разтърси световните фондови и енергийни пазари.

Но за американския президент лично този резултат изглежда приемлив: с падащия рейтинг на одобрение, той изглежда неохотен да се впусне в по-интензивна и рискована война преди междинните избори за Конгреса през ноември и е решил да я избегне засега. „Ще оставите ли 90 милиона души в Иран да умрат от глад?“, отговаря той на критиците на споразумението.

Какво включва меморандумът с Иран? Какво искаше Тръмп и какво всъщност постигна за близо четири месеца война? И защо военната му кампания е наричана позор за цяла Америка?

Какво има в меморандума?

„Меморандумът за разбирателство“, който Тръмп подписа във Версай, докато беше във Франция за срещата на върха на Г-7, и който вече е влязъл в сила, съдържа 14 точки. Точната формулировка остана неизвестна до самия край: Вашингтон отказа да покаже документа дори на съюзника си Израел, така че публично достъпни бяха само чернови, публикувани от ирански, арабски и американски медии.

 Официалният текст впоследствие беше публикуван от Белия дом. Както е посочено в меморандума, страните възнамеряват да се споразумеят за окончателен мирен договор в рамките на 60 дни, като този срок може да бъде удължен по взаимно съгласие.

Документът съдържа и следните ключови точки:

Иран и Съединените щати, заедно със своите съюзници, „обявяват незабавен и окончателен край на войната на всички фронтове, включително в Ливан“. Те също така „се ангажират да уважават взаимно суверенитета и териториалната си цялост“. Както Тръмп, така и израелският премиер Бенямин Нетаняху призоваха иранците към бунт.

Иранската блокада на Ормузкия проток и блокадата на САЩ на иранските пристанища се отменят незабавно. Страните си поставят за цел да възстановят нивата на трафик отпреди войната в рамките на 30 дни. Първите танкери вече са преминали през Ормузкия проток, откакто споразумението влезе в сила.

Съединените щати обещаха да разработят цялостен план за възстановяване и икономическо развитие на Иран, като осигурят финансиране от поне 300 милиарда долара. Според Ройтерс това е частен инвестиционен фонд, а не програма за възстановяване или репарации. Фондът няма да включва държавни средства или субсидии. Компании от Съединените щати, Персийския залив, Азия, Южна Америка и Африка вече са изразили интерес към инвестиции в Иран, обещавайки повече от половината от необходимата сума. „Те се нуждаят от инвестиции, защото ние сме причинили щети за 1,5 трилиона, може би 2 трилиона долара“, каза Тръмп, добавяйки, че Вашингтон няма да даде „нито един цент“.

Вашингтон се ангажира да отмени всички санкции, съгласно график, договорен в окончателното споразумение. Според Wall Street Journal това е най-голямата „стръв“ за Иран и най-важният стимул за Техеран да продължи преговорите.

Иран обещава да не произвежда ядрени оръжия. Техеран и Вашингтон се споразумяха, че въпросът за обогатения уран „ще бъде решен по подходящ начин“ в окончателното споразумение. В продължение на 60 дни страните ще запазят статуквото: Иран ще намали запасите си от високообогатен уран до по-ниско ниво под надзора на МААЕ, а САЩ няма да налагат нови санкции, нито ще увеличават военното си присъствие в региона.

Съединените щати се задължават да издават разрешителни за износ на ирански петрол и да предоставят всички свързани с това услуги, включително банкови, застрахователни, транспортни и др., веднага след подписването на меморандума и до отмяната на санкциите. Иран вече възобнови доставките на петрол за първи път от два месеца.

Някои от активите на Иран ще бъдат размразени, но само под контрола на САЩ и в зависимост от напредъка на преговорите.

Същевременно, според WSJ, ракетната програма на Иран и отношенията му с регионалните посредници са изключени от преговорите по окончателното споразумение.

Какви цели заяви Тръмп и какво всъщност постигна?

Обявявайки войната срещу Иран на 28. февруари, Тръмп очерта 6 ключови цели на военната кампания. Близо четири месеца по-късно той подписа предварително мирно споразумение.

Демократите смятат тази война за пълен провал за Тръмп. Но шефът на Белия дом и неговите съветници подчертават нейния успех, критикувайки медийни съобщения, които твърдят друго. Какво точно се е надявал да постигне 47-ият президент на САЩ с тези военни действия и успял ли е?

Първо, Тръмп обеща да унищожи иранския флот. Според Централното командване на САЩ (CENTCOM), по-голямата част от големите кораби, които Техеран е използвал в бой, са потопени: 90% от основния флот е унищожен.

На 14. май командирът на Централното командване Брадли Купър заяви пред Конгреса, че повече от 700 въздушни удара са унищожили „някога масивния“ запас от военноморски мини на Иран. Техеран запазва способността си да провокира с ракети и дронове, но „вече няма средствата да ограничава свободата на действие на САЩ във въздуха или в морето“, каза Купър.

Според него иранският военноморски флот няма да бъде напълно възстановен в продължение на пет до десет години. Американското разузнаване обаче подчерта в края на май, че стотици моторници, използвани от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) за миниране в Ормуз, не са унищожени.

 „Докато САЩ унищожиха иранския флот за плавателни съдове, далеч по-важният му флот от малки плавателни съдове остава до голяма степен непокътнат“, каза Грегъри Брю, анализатор на иранската и петролната индустрия в Eurasia Group. Той оцени обещанието на Тръмп да унищожи иранския флот като частично изпълнено.

Второто обещание беше да се унищожат ракетните арсенали на Иран. Купър докладва на Конгреса, че Съединените щати са унищожили или извадили от строя летища за самолети, хангари, складове за гориво и боеприпаси, както и са извадили от строя 82% от иранските системи за противовъздушна отбрана. Той определи иранските сили за противовъздушна отбрана като „функционално и оперативно неефективни“.

Според разузнавателни данни обаче, в началото на май Иран е запазил приблизително 75% от предвоенния си запас от мобилни пускови установки и приблизително 70% от предвоенния си запас от ракети. Освен това режимът в Техеран е успял да възстанови и реактивира почти всички свои подземни хранилища.

„Ако тези оценки са точни, това означава, че американската военна операция е нанесла реални загуби на Иран, но не е унищожила напълно ракетния му потенциал“, заяви бившият високопоставен служител на НАТО и Пентагона Дейвид Кътлър.

„Какво ще направя? Ще позволя ли на Саудитска Арабия да има балистични ракети, а на Иран не? Не, не става така“, каза Тръмп преди да подпише споразумението, въпреки че 110 дни по-рано заплаши да „изгори Иран до основи“. По този начин той де факто призна, че не е изпълнил обещанието си.

Третата цел е да се „сравни със земята“ иранската ракетна индустрия. Експертите и американското разузнаване като цяло са съгласни, че това е една от малкото цели, които САЩ са постигнали горе-долу. Според CENTCOM САЩ са ударили 90% от оръжейните фабрики на Иран и са унищожили 80% от ракетните му съоръжения.

Президентът на САЩ също така обеща да гарантира, че „терористичните пълномощници на иранския режим вече не могат да дестабилизират региона“. „Веригата за доставки от Техеран до тези пълномощници е прекъсната“, твърди CENTCOM, въпреки че Иран продължава да финансира и въоръжава Хизбула в Ливан.

Подписаното споразумение предвижда „прекратяване на военните операции на всички фронтове, включително в Ливан“, но военната кампания на Израел срещу Хизбула представлява сериозен риск от нейното проваляне. Тел Авив продължи ударите си дори след като Тръмп заяви на срещата на върха на Г-7, че Нетаняху трябва да бъде „по-отговорен към Ливан“. Следователно е твърде рано да се говори за изпълнение на това обещание.

Може би основната цел на цялата военна кампания на американския президент е била да демонтира ядрената програма на Иран — Тръмп се „закле“, че Техеран завинаги ще загуби способността си да разработва ядрени оръжия. Според подписаното споразумение Вашингтон и Техеран се съгласяват, че Иран никога няма да разработва или придобива ядрени оръжия.

Страните трябва да се споразумеят в рамките на 60 дни как точно ще бъде наблюдавана ядрената програма на Иран. Според Би Би Си обаче два месеца са твърде кратък срок, за да се изключи всякаква възможност Техеран тайно да работи по „ядрена програма“. Това означава, че целта на Тръмп в момента е изключена.

След масовите протести, които избухнаха в Иран в началото на 2026 г., но дори преди началото на войната, Тръмп многократно обеща да помогне на „иранския народ да вземе властта в свои ръце“.

Върховният лидер на Иран Али Хаменей беше убит при ракетни удари, но не се говореше за крах на режима в страната: преди това протестите бяха брутално потушени, а след избухването на военните действия Техеран започна ответни атаки срещу Израел и страните от Персийския залив, а властта премина в ръцете на сина на Хаменей, Моджтаби.

Сега Тръмп твърди, че новите лидери на Иран са „много умни и много по-малко радикални“ и като цяло „добри хора“. С други думи, президентът на САЩ, точно както с тарифите, е „отстъпил“.

Така Белият дом постигна само една от шестте цели, които самият Тръмп очерта на 28. февруари. А експертите казват, че именно Иран, а не Съединените щати, спечели тази война, въпреки че в първите часове на военните действия подобен изход изглеждаше практически невъзможен.

„Иран спечели войната. Тръмп не успя да постигне напълно нито една от целите си“, заключи Грегъри Брю.

Ужасна грешка

На срещата на върха на Г-7 във Франция Тръмп беше възмутен от реториката на журналистите, сравняващи новото му споразумение с Иран с това, подписано от президента демократ Барак Обама през 2015 г. „Споразумението на Обама беше път към ядрените оръжия. Моето споразумение е защита от ядрени оръжия“, сопна се Тръмп, който години наред остро критикуваше споразумението на Обама и го денонсира по време на първия си мандат.

Въпреки че споразумението на Тръмп за прекратяване на войната с Иран проправя пътя за възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток и понижава цените на петрола, то поставя Иран в отбранителна позиция. Демократите риторично поставят под въпрос дали малките отстъпки на Техеран са си стрували 110 дни война, десетки милиарди долари разходи, изчерпани оръжейни запаси, глобална енергийна криза и напрежение със съюзниците.

Споразумението на Тръмп обаче все още наподобява Всеобхватния план за действие от ерата на Обама, който ограничи ядрената програма на Иран в замяна на облекчаване на санкциите.

Обама се възползва от възможността да се подиграе на Доналд, твърдейки че споразумението му с Техеран е сключено по същество при същите условия като това на Тръмп. „Съмнително е, че някое бъдещо споразумение ще се различава значително от това, което първоначално постигнахме, или ще представлява значително подобрение в него, като се има предвид, че то е било в сила дълго време, преди Тръмп да се оттегли от него“, каза той.

„Предварителното споразумение, с което се слага край на почти четиримесечната война на Тръмп с Иран, е положителна стъпка, но носи горчива истина. Президентът на САЩ направи ужасна грешка, като започна тази война. Той я водеше безразсъдно, в открито нарушение на закона.“

„Съединените щати излизат от този конфликт отслабени – военно, дипломатически и икономически – и ще търпят стратегически загуби през следващите години“, подчертава NYT в редакционна статия с красноречиво заглавие „Президентът Тръмп загуби тази война“.

До 28. февруари Техеран преживя две ужасяващи години: иранската валута продължи бързо да се обезценява, а икономиката на страната беше в руини. Иранците излязоха на улицата в знак на протест, а режимът отговори с бруталното убийство на 42 000 демонстранти.

Всички тези проблеми остават – режимът остава по-слаб, отколкото беше преди няколко години. Но войната му даде лостове за влияние, каквито нямаше в началото на годината, заключава NYT.

Режимът демонстрира способността си да устои на атаки от двама от най-големите си врагове. Техеран не беше принуден да се откаже от ядрените си амбиции. Иран също така осъзна, че останалият свят изглежда не желае да използва военна сила, за да прочисти Ормузкия проток.

Ако Иран реши да затвори пролива отново през следващите месеци или години, как ще реагира Тръмп? Няма ясен отговор.

В същото време иранският режим е бил и остава източник на зло – той потиска собствения си народ, особено политическите дисиденти, жените, религиозните малцинства и членовете на ЛГБТ общността. Иран е световен лидер в изтезанията и екзекуциите, а също така финансира тероризма в своя регион и далеч отвъд него.

Очевидната бруталност на режима би трябвало да е причина САЩ внимателно да обмислят и планират война. Тръмп обаче избягваше внимателно планиране на всяка крачка. Той се съгласи с оптимистичната оценка на Нетаняху, че иранският режим бързо ще падне.

Той отхвърли съветите на своите съветници, които го предупредиха, че прогнозата на Нетаняху е абсурдна. Той дори пренебрегна Конституцията и отказа да поиска одобрение от Конгреса за войната“, пише изданието.

Сега, заради грешките си, Тръмп се съгласи на мирно споразумение, което светът възприема като негово поражение. Но това поражение не е само негово, а и на Америка, заключава NYT.