Гласът на България

Пекин се готви за свалянето на Путин и смяната на властта в Русия. Набира шпиони

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   При Владимир Путин, който скъса връзките си със Запада, Русия се превърна в истински обслужващ персонал за Китай, който, макар и предпазливо и дискретно, я манипулира в своя полза. В същото време Пекин тихомълком развива отношения с руската управляваща класа, простирайки се отвъд Путин и неговия вътрешен кръг, според

The Wall Street Journal, базирано на интервюта с представители на двете страни и анализатори. Китайците засилват връзките си с представители и елити, които ще оформят бъдещето на Русия след напускането на Путин, отбелязва WSJ.

В страната все по-често се разкриват случаи на китайски шпионаж и вербуване на служители от средно ниво, но Москва не желае да публикува тази информация или да я обсъжда с Пекин от страх от влошаване на отношенията, каза източник, близък до руските разузнавателни служби, пред вестника. Антизападните настроения са толкова дълбоко вкоренени в руското общество и институции, че ще надживеят владетеля, който ги е подхранвал, смятат някои анализатори.

В същото време Пекин вече е подчинил Русия в много отношения

и е спечелил значителни отстъпки, въпреки че се старае усилено да не демонстрира публично превъзходството си, за да не унижи Москва и лично Путин. „Китай има наистина отличен шанс да превърне Русия в един вид гигантски Лаос, гигантски Пакистан. Страна, далеч по-зависима от Китай, далеч по-тясно свързана с него, далеч по-склонна да разглежда Китай като модел и източник на идеи за модерността“, казва Александър Габуев, китаевед и директор на Центъра за руски и евразийски изследвания „Карнеги Берлин“.

Внимателно, но упорито, Пекин принуждава Москва да действа в негов интерес, оформяйки взаимоотношения и структури, които ще просъществуват десетилетия. Путин е добре известен с ревността си към всякакви опити да повлияе на ситуацията в „близката си чужбина“ – бившите съветски републики, които той все още счита за изключително руски интереси. Това до голяма степен обяснява намесата му в Украйна.

Путин обаче, макар и да се съпротивлява, постепенно предава Централна Азия на Китай.

Повече от десетилетие, опасявайки се от нарастващото китайско влияние, той се противопоставяше на идеята юанът да стане основна валута на Шанхайската банка за развитие на организацията за сътрудничество, която се създава за финансиране на проекти в Централна Азия. Но през последната година Си Дзинпин успя да изтръгне тази важна отстъпка от Путин, съобщиха китайски правителствени съветници и дипломати пред Wall Street Journal. Според тях финансовата изолация е принудила Русия да преосмисли позицията си и сега тя е готова да стане член на банката, в замяна на гаранции, че дейността ѝ няма да бъде ограничена от западните санкции.

Други международни кредитни институции, където Китай играе водеща роля, обаче досега отказват да предоставят на Русия подобни механизми за заобикаляне на санкциите. По-конкретно, под натиск от Запада Русия беше откъсната както от базираната в Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, така и от базираната в Шанхай банка на БРИКС, Нова банка за развитие, тъй като те не можеха да продължат да работят с участието на Русия.

Русия остава суровинният придатък на Китай,

снабдявайки го предимно с петрол и газ с големи отстъпки, както и с други природни ресурси. Когато новоизбраният на власт Си Дзинпин се срещна за първи път с Путин през 2013 г., Китай представляваше приблизително 10% от общия търговски оборот на Русия. Оттогава тази цифра се е учетворила, докато делът на Русия в китайската търговия остава по-малък от 4%.

В същото време Пекин стриктно защитава собствените си интереси. Трудно е да се намери по-ярък пример от опитите на Москва да го убеди да се съгласи с изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“.

По време на посещение в Китай на руска делегация, водена от Путин, през септември 2025 г., председателят на „Газпром“ Алексей Милер обяви предполагаем пробив – подписването на „правно обвързващ меморандум за изграждането на газопровод“. По някаква причина обаче той обяви това само на руски журналисти и не предостави никаква информация за условията, включително ключовия въпрос – цените на газа. Междувременно Пекин не спомена за подобно споразумение.

През май 2026 г., преди 14-ото си пътуване до Китай, Путин отново заяви публично, че трябва да се постигне споразумение. Но руската делегация, която пристигна в Пекин преди неговото пристигане, се натъкна на затруднение, съобщава WSJ. Източници, запознати с преговорите, съобщиха на вестника, че китайските власти са дали ясно да се разбере на Милeр, че ще се съгласят с тръбопровода само ако Русия доставя газ на цената на вътрешния руски пазар, която е силно субсидирана.

Освен това, на руснаците беше наредено да не повдигат отново въпроса, докато не се съгласят с условията на Пекин. Сред 42-те споразумения и декларации, подписани от Путин ден по-късно, нямаше документи, отнасящи се до „Силата на Сибир 2“.

„Си прие Путин както император - гост в замъка си и го изпрати у дома“, казва Йорг Вутке, немски бизнесмен с богат опит в китайско-руските отношения. Той смята, че няма икономическа причина Китай да се съгласи на новия газопровод. Светът произвежда много втечнен природен газ (LNG), а потреблението на вносен газ в Китай, който изпълнява мащабна програма за зелена енергия, се очаква да достигне пик в средата на 30-те години на 21. век.

„Защо трябва да се ангажират с изграждането на газопровод, което ще отнеме пет до шест години, като по този начин увеличат зависимостта си от Русия, когато могат да купуват газ от всяка друга държава?“, пита Вутке.

Габуев потвърждава: „По-добре е Пекин да продължи да дразни руснаците. Да изчака, докато икономическата ситуация в Русия се влоши още повече, докато руснаците паднат на колене – за да се съгласят на условия, благоприятни за Китай.“