Гласът на България

Руски пристанища в Азовско море са задръстени от разбомбени танкери

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Киев.   Украйна очевидно е използвала крилати ракети Ruta Block 1 за първи път за удари срещу руска територия. Иновативните ракети са разработени от холандската компания Destinus на технократа Михаил Кокорич, основателят на първата частна космическа компания в Русия. Това се доказва от снимки на останките на

Ruta Block 1, публикувани от руски z-блогъри. Публикуваните кадри показват фрагменти от фюзелажа, вътрешни компоненти и част от опашната част, съответстващи на известния дизайн на Ruta Block 1.

Според TWZ, ракетите Ruta Block 1 са произведени в Холандия и се доставят на Украйна поне от 2024 г. Миналия месец тогавашният украински министър на отбраната Михайло Федоров обяви, че Холандия ще финансира доставката на приблизително 700 крилати ракети на Киев като част от пакет военна помощ на стойност над 500 милиона долара. Изданието отбелязва, че е почти сигурно, че това се отнася конкретно за Ruta Block 1.

Според производителя, ракетата има обсег над 300 км и носи бойна глава от 150 кг. Изстрелва се от земята с помощта на ускорител, след което лети на ниска височина, използвайки комбинация от инерционна, сателитна и визуална навигация, поддържайки точност дори в условия на заглушаване на GPS. За разлика от по-скъпите западни аналози, Ruta Block 1 е разработена като сравнително евтина крилата ракета за масово производство. Допълнително предимство е нейният собствен турбореактивен двигател, разработен от Destinus, което прави компанията независима от американските доставчици.

В началото на 2010-те години Кокорич основава Dauria Aerospace, първата частна космическа компания в Русия. След емигрирането си основава Destinus в Швейцария, а след избухването на войната в Украйна преориентира компанията към производство на оръжия. През 2024 г. Кокорич се отказва от руското си гражданство, а централата на Destinus е преместена в Холандия. Днес компанията произвежда дронове с голям обсег и крилати ракети „Рута“, и разработва нови модификации с увеличен обсег.

  Азов.   Нови сателитни изображения от руското пристанище Азов показват повредени руски танкери и товарни кораби, събрани покрай бреговата линия. След като бяха унищожени в мащабната украинска кампания с удари за откъсване на Крим по море, много от тях бяха изтеглени обратно в пристанищата, като руснаците се надяваха, че все още могат да бъдат ремонтирани. На практика обаче руските екипажи фактически влачат морски трупове обратно към брега, само за да изпратят още плавателни съдове по същите маршрути и в украинските полета на унищожение в Азовско море. Това се превърна в морската версия на руските самоубийствени фронтални атаки на сушата, при която нови плавателни съдове се изпращат напред, докато повредените и осакатени кораби от предишни неуспешни опити за пробив на блокадата се изтеглят обратно към пристанището.

Кадрите от ударите обясняват защо пристанището се запълва, тъй като украинските сили съобщиха, че са поразили повече от сто седемдесет и девет руски плавателни съда само за две седмици. Украинските кадри показват как дронове преминават от един руски плавателен съд към следващия, ясно демонстрирайки колко бързо се натрупват атаките. Други кадри показват един кораб, горящ в Азовско море, и друг, който все още развява руското знаме, след като е бил поразен. Товарният кораб Вавилон предоставя най-ясния близък изглед, като останките от взривен дрон са забити в борда му, а отвътре се виждат щети от пожар или друг удар. Темпото на загубите не се забавя, като руснаците губят почти еднакъв брой кораби всеки ден, което означава, че много други скоро ще бъдат повишени в подводници. На този етап всеки руски кораб, който навлиза в тези води, следва десетки други, които вече са били поразени, но въпреки това Москва продължава да изпраща нови.

Последните подобрения на дроновете FP-1 и FP-2 са едно от няколкото усъвършенствания, които увеличават ефективността на украинските удари срещу руски плавателни съдове. И двата модела са получили терминално насочване и автоматично прихващане на целта, което позволява на бордовите им системи да идентифицират движещ се кораб и да коригират траекторията на полета по време на финалното приближаване. Руснаците се опитват да противодействат на дроновете, като монтират картечници и системи за радиоелектронна борба върху плавателните съдове, за да ги свалят или да прекъснат сигнала за управление от оператора. След като целта бъде прихваната обаче, дронът може да продължи атаката автономно дори ако този сигнал бъде изгубен. Операторът насочва дрона към плавателния съд, а след това бордовата система задържа целта в центъра през последните секунди от полета, повишавайки точността на удара.

Тъй като руснаците вече активно изтеглят повредени кораби обратно към пристанищата за ремонт, Украйна започна да атакува влекачите, които се изпращат навън. Те се насочват към обездвижените танкери и товарни кораби, за да могат те да бъдат евакуирани, но публикуваните кадри показват, че украинските сили вече унищожават между един и два от тях всеки ден. Без влекач първоначалният кораб остава блокиран, ремонтите не могат да започнат, а щетите, които биха могли да бъдат временни, се превръщат в постоянни. След това Русия трябва да изпрати друг спасителен плавателен съд в същите застрашени води, възпроизвеждайки модела на самоубийствените атаки в морето, тъй като една жертва повлича напред втори кораб и рискува да превърне спасителната мисия в още една загуба.

Този интензивен натиск вече е намалил преминаванията през Керченския проток с докладвани 75 %, оставяйки някои плавателни съдове извън строя, а други способни да се движат единствено, ако бъдат теглени от влекачи.