Гласът на България

Ще се бориш ли с Неправдата или ще намериш оправдание, за да станеш част от нея?

Илиян ВАСИЛЕВ

   Днес е националният празник на Украйна - ден, който от 5 години насам има особена тежест. Защото Украйна празнува своята независимост не като исторически спомен, а като ежедневно извоювано право да съществува. Всяка сутрин точно в 9 часа Украйна спира за една минута. По улиците, в транспорта, на работните места, в институциите

и в медиите страната отдава почит на убитите от руската агресия - военни и цивилни, възрастни и деца. Тази минута мълчание е официално въведена през 2022 г. и се провежда всеки ден.

Трудно е да има по-силен символ на една война. Една нация всеки ден започва с памет за онези, които са загинали, за да може тя да продължи да бъде нация.

Украйна е име свято не само за българската, но и за европейската и световната история. Трудно може да бъде надценен нейният принос към европейската сигурност. Днес украинците плащат със собствената си кръв цена, която не е само тяхна - те спират на бойното поле държава, която иска да промени със сила европейския ред.

Без украинската съпротива Европа би била изправена пред много по-тежък въпрос: как да защити собствения си ред и собственото си оцеляване.

Но за България Украйна е и друго - върховно изпитание за морала, националния интерес и ценностната ни ориентация.

И това изпитание не започва през 2022 г.

В началото на XX век българското социалдемократическо движение разглежда Украйна като важен политически фактор в европейската сигурност и като пространство, което има значение за ограничаването на руското имперско влияние. Димитър Благоев и Георги Кирков остават в историята със забележителните се предупреждения за опасността от руския царизъм и за ролята на Украйна като щит на Европа срещу него Историята на българската левица обаче по-късно е пречупена през болшевишкия период и това наследство продължава да тежи върху значителна част от днешния политически език.

И днес отношението към Украйна е тест.

Не тест за това дали човек харесва Русия или Америка.

А за нещо много по-просто и по-важно:

Можеш ли да различиш агресора от жертвата?

Можеш ли да разбереш от кого зависи прекратяването на войната?

Можеш ли да назовеш несправедливостта, когато я виждаш?

Защото дефицитът на мислене по тези въпроси не остава само във външната политика. Той неизбежно се пренася в ежедневието - в начина, по който оценяваме властта, лъжата, насилието, корупцията, неправдата.

В крайна сметка въпросът винаги е един и същ:

Ще се бориш ли с несправедливостта или ще намериш достатъчно оправдания, за да станеш част от нея?

Украйна днес не просто защитава територията си. Тя защитава правото да бъде свободна, независима и сама да определя бъдещето си.

И затова нека в този ден си дадем сметка и за нещо друго:

Свободата не е даденост. Тя е избор. А понякога и цена.

Честит Ден на независимостта, Украйна.

Слава на Украйна!

 На снимката е украинският българин Даниил, защитник на "Азовсталь"