Гласът на България

Веригата Wildberries е един от стълбовете на руската военна икономика

Мария МАЙОФИС

   Метафората за „ахилесовата пета на Русия“, широко използвана през последния век и половина, е имала много интерпретации и тълкувания. Тази роля са играли уязвимите южни граници на страната, изостаналото селско стопанство, зависимостта от технологиите, а сега и складовете на Wilberries. Но историческият опит потвърждава,

че не една-единствена, фатална, уязвима „пета“ се оказва фатална за Русия, а по-скоро съвпадение на няколко неуправляеми кризи, когато, неспособна да издържи на цялия този напор, цялата държавна структура се срива.

В детективския роман на Борис Акунин от 2012 г. от поредицата за Фандорин „Черният град“ главният герой пристига в Баку през лятото на 1914 г. Според Акунин, Баку по това време е град на милионери, нефтени находища, бедни работнически квартали, революционен ъндърграунд и враждуващи национални общности.

Главният противник на Фандорин, революционен терорист с прякор „Кълвачът“, иска да извърши много специален вид терористична атака. Той иска да удари руската държава с безпрецедентна сила. Той обяснява изчисленията си така: великите сили вече са зависими от доставките на гориво, а Русия получава по-голямата част от петрола си от Баку. Следователно, спирането на производството и износа на бакински петрол би парализирало транспорта и промишлеността, оставяйки градовете без бензин, причинявайки икономически хаос, а след това и политически катаклизми. Формулата за бъдещата терористична атака е съвсем ясна:

„Най-важното беше да се намери ахилесовата пета:

точката, където един удар би убил привидно непобедимия враг.

Тази точка беше Баку.“

Романът „Черният град“ е написан по време на протестите на площад Болотная през 2011–2012 г., а авторът му, като член на Координационния съвет на опозицията, умишлено модернизира икономическите и инфраструктурни реалности от 1914 г., за да подчертае опасностите, пред които според него е изправена Русия през 2012 г. Това, разбира се, поражда остро чувство за пророческо предчувствие при препрочитане на романа през лятото на 2026 г.

Всички помним, че по време на Втората световна война Баку придобива критично значение във военната стратегия. През 1942 г. кавказкият петрол се превръща в една от основните цели на германската офанзива в южната част на СССР. Операцията в Кавказ е имала за цел да даде на Германия достъп до петролните региони Майкоп, Грозни и Баку, като едновременно с това лиши Съветския съюз от жизненоважен източник на гориво. В този момент Баку наистина изглежда като изключително опасна концентрация на един-единствен жизненоважен ресурс.

На 17 август 2026 г. на уебсайта „Хартия-97“ беше публикувана статия от Константин Тарасов. Заглавието ѝ, неслучайно, пресъздава този сюжетен момент от романа на Акунин. Статията е озаглавена „Ахилесовата пета на Кремъл“. Според автора, веригата Wildberries е най-уязвимата точка на Русия.

Авторът описва пазара като огромен механизъм за дистрибуция, през който преминават стоки, пари, данъчни приходи и доходи на множество продавачи. Към това той добавя паралелен внос и възможното движение на стоки с двойна употреба. След това се разгръща познатата верига: нарушаването на логистиката на Wildberries намалява търговските и данъчните приходи, лишава многобройни дребни предприемачи от доходи, изостря недостига на стоки и социалните вълнения и усложнява веригите за доставки. В последния параграф самият Тарасов нарича Wildberries „един от стълбовете“ на руската военна икономика.

През последните месеци, тъй като украинските удари с дронове по руска територия стават все по-интензивни и ефективни, пресата и социалните медии в различни страни непрекъснато обсъждат кои удари причиняват само локализирани щети, кои имат по-дългосрочни последици, кои щети се считат за лесно поправими и възстановими и кои наистина изключват ключови части от военната машина. И, естествено, много анализатори се опитват да изчислят кои цели или сектори на икономическа дейност биха могли да се окажат фатални за Русия. Рафинирането на петрол, експортната инфраструктура, железопътните линии, енергетиката, комуникациите и бюджетните приходи бяха изтъкнати последователно – с други думи, за да се демонстрира убедително местоположението на ахилесовата пета на днешна Русия.

Както и в предишните ми колонки, каня читателя да се присъедини към мен в едни „археологически разкопки“ и да открием кога този израз за първи път започва да се използва в политическия анализ. Като цяло изглежда, че конструкцията „ахилесова пета + името на държавата в родителен падеж“ е свързана с разбирането за амбивалентния характер на имперското господство: империята е описана като голям, могъщ организъм, в рамките на който обаче може да съществува болезнено уязвима област.

Как се ражда метафората

Един от най-ранните примери за употреба на този израз, който може да се открие, се появява в печатни издания в самия край на 17. век, по-точно през 1697 г., и това не е случайно - той се свързва с военния конфликт на колониалните империи.

Сто години по-късно „ахилесовата пета“ може да се разбира не само като недостатъчно защитена част от армията или оръжията, но и като всеки аспект от живота на една държава, който, ако бъде подложен на натиск или атакуван, може да доведе до военно поражение. Той може да бъде свързан с управлението, финансите, индустрията или териториалната организация.

През 1810 г. Самюъл Тейлър Колридж, в седмичния си вестник „Приятелят“, се опитва да разсъждава върху рисковете, които континенталната блокада представлява за Великобритания, и възкликва чистосърдечно: „Ирландия, тази уязвима пета на британския Ахил!“ – като по този начин намеква както за възможността за предателство, така и за факта, че присъствието на Ирландия в империята я прави особено уязвима за французите.

Два века диагнози

Към края на първата третина на 19. век „ахилесовата пета“ започва да навлиза в европейския политически речник, заедно с идеята за първичната уязвимост на една държава. Социалистическият историк Луи Блан е един от първите, които обсъждат това във връзка с Русия във втория том на своята „История на десетте години“. Русия, пише Блан, е защитена на север от огромни пустинни пространства и сняг, но „има само една уязвима точка – на юг“. Достъпът до тази уязвима точка е осигурен от Дарданелите. Ако Русия спечели проливите, твърди Блан, тя ще стане практически недостъпна за директна атака.

През 1865 г. Херцен се връща към този въпрос, размишлявайки върху резултатите от Кримската война. В петото си „Писмо до пътешественик“, публикувано в „Колокол“, той използва интересуващия ни идиом в множествено число, настоявайки, че Русия има не една, а няколко уязвимости – всички от които са свързани със социалния живот, а не с икономиката или, особено, с военните:

„Колкото и неумело да беше водена Кримската война от съюзниците, тя разкри не една, а няколко ахилесови пети на Русия. Тя показа, че народът не беше за войната, че обществото не беше за войната, че литературата не беше за войната. Тя разкри общо недоволство, общо мрънкане.“

Метафората мигрира от либерални журналисти и историци към консервативни – и обратно. В първите тя посочва реални проблеми, свързани с икономическата и политическа изостаналост на Русия. Във вторите се отнася повече до „обективни“ фактори, които могат да бъдат злонамерено използвани от противници, за да отслабят или унищожат Русия. И така, оттогава нататък изразът „ахилесовата пета на Русия“ е придобил две противоположни значения.

От една страна, това е външна геополитическа заплаха, макар и реализирана под формата на вътрешни врагове - петата колона, една от имперските покрайнини (Кавказ, Крим, Полша), определена социална група.

От друга страна, съществува цял комплекс от социално-политически и икономически проблеми, които се натрупват от години поради общия консерватизъм и нерешителност на правителството, както и поразителното изоставане на страната дори от средния темп на технологично развитие, което би могло да изиграе фатална роля в случай на военен конфликт.

През 1869 г., в четиринадесетата глава на „Русия и Европа“, Николай Данилевски пише:

„Неотдавнашният горчив опит показа къде е ахилесовата пета на Русия,

която враговете ѝ търсят толкова дълго.“

Кримската война е горчиво преживяване. Данилевски анализира подробно ситуацията по границите на империята и стига до същото заключение, формулирано четвърт век по-рано от Луи Блан: опасността е концентрирана на юг. Загубата на брега, и особено на Крим, според него, би могла да „парализира“ руските сили; владеенето на Константинопол и проливите е трябвало да елиминира тази уязвимост. Излишно е да се казва, че идеята за „опасност от юг“ е изиграла монументална роля както при влизането на Русия във война с Турция през 1877 г., така и в подготовката за Първата световна война. Тук виждаме поразителни примери за реакцията на откриването на „ахилесова пета“ в нейната консервативна интерпретация – или външна агресия, предназначена да „неутрализира“ опасни територии и да консолидира гражданите около тази потенциална външна заплаха, или вътрешни репресии, насочени срещу вражески агенти в самата страна.

Сталин предлага интересен пример за използването на тази формула през 1923 г. На Четвъртата конференция на Централния комитет на РКП(б) по националния въпрос той нарича Туркестан „най-слабото място“ на съветската власт, нейната ахилесова пета, а след това обявява Украйна за второто такова слабо място.

Той е обезпокоен от слабостта на съветското влияние в националните покрайнини: апаратът е откъснат от местното население, националните елити поддържат собствени политически връзки и интереси, а самите републики са разположени в близост до потенциално враждебни държави: Афганистан и Полша. Изразът „ахилесова пета“ произтича от страха, че периферията ще се окаже недостатъчно лоялна към Москва в случай на конфликт.

Сталин предлага два метода за справяне с тази опасност, като и двата все още съществуват паралелно: съветизиране на отдалечените райони чрез развитие на местните езици, образование, национални кадри и създаване на собствени военни части – и едновременно с това унищожаване на политическата независимост на онези представители на съветския национален елит, които придобиват твърде голямо влияние. Случаят със Султан-Галиев, обвинен в опит за установяване на независими връзки в Персия и Турция, обсъден на същата среща, се превръща в ранен пример за втория подход. По-късно балансът между интеграцията и репресиите ще започне да се измества все повече към репресиите.

Друг пример за използването на термина „ахилесова пета“, който да се отнася не до локални, а до системни слабости, се намира в доклад от 1957 г. на директора на ЦРУ Алън Дълес, в който той коментира подробно наскоро потушения бунт на „антипартийна група“. Интересното е, че Дълес въвежда това определение не от свое име, а по-скоро се позовава на общ консенсус – такъв, който той напълно подкрепя:

„Вторият въпрос, който разделяше съветските лидери през юни миналата година, беше селскостопанският проблем, често наричан ахилесовата пета на съветската система.“

Дълес припомня, че икономиката на Сталин е давала приоритет на тежката индустрия в продължение на десетилетия, като селското стопанство е оставало нейно „доведено дете“ и в този смисъл се е превърнало в „ахилесовата пета“ на държавата. Това по същество се отнася до естеството на съветската модернизация. СССР успява да създаде тежка индустрия и военна суперсила, но е значително по-малко успешен в модернизирането на системата, която осигурява ежедневните нужди на населението. Манабу Сухара показва, че изразът „селското стопанство е ахилесовата пета на съветската икономика“ се запазва и през 80-те години на миналия век: градовете и доходите се разрастват, диетите се променят, търсенето на месо се увеличава, а съветската икономика е принудена да внася огромни количества зърно, включително за фураж на добитъка.

Не точка, а граница

В постсъветската епоха списъкът с кандидати за „ахилесовата пета на Русия“ се разшири бързо. През 1994 г. The Independent посочи инфлацията като такава; през 2009 г. Юджийн Румър посочи зависимостта на икономиката от производството на петрол и газ; а през 2019 г. Кралският институт за обединени служби (RUSI) посочи състоянието на железопътните линии и пътищата. След 2022 г. този списък започна да включва зависимостта на руската военна индустрия от западните технологични доставки.

Колкото по-дълъг ставаше този списък, толкова по-малко той приличаше на оригиналния образ на Ахил с едно-единствено, фатално уязвимо място. Двата реални колапса на руската държава – през 1917 г. и 1991 г. – по-скоро потвърждават, че пълният крах на една империя е възможен чрез съзвездие от кризи, които започват да се подсилват взаимно. През 1917 г. войната и разпадането на армейската дисциплина, трудностите с транспорта и доставките на храни, инфлацията, упадъкът на върховната власт и съпътстващата я политическа криза се сливат. През 1991 г. политическото отслабване на центъра и националните движения в републиките се разгръща едновременно с тежка икономическа криза: намаляващо производство, хронични бюджетни дефицити, бързо нарастващ паричен излишък и хиперинфлация, нарушаване на междурепубликанските икономически връзки и все по-неуправляема система за снабдяване. Всичко това се утежняваше от неуспешната поредица от реформи в края на перестройката.

Спусъкът за неконтролируема криза в такива съзвездия може да варира – ситуацията зависи от състоянието на системата в момента на всяко следващо въздействие и от това колко други кризи тя вече се опитва да компенсира.

Събитията от последните месеци само засилват идеята, че в крайна сметка не мащабът на разрушенията решава въпроса, а реакцията на системата към тях. Именно тук архаичната, корумпирана и неефективна държавна машина открива своята уязвимост. Понякога ресурсите са достатъчни, за да възстановят функционирането ѝ, дори с цената на чудовищни загуби – както се случи в СССР от 1941 до 1945 г. Понякога ресурсите просто са недостатъчни.

Могат да се правят различни прогнози за това как ще се развие ситуацията в Русия през 2026–2027 г. Въпреки това, някои поуки могат да се извлекат от самата история на търсенето на „ахилесовата пета на Русия“. Това вече не е въпрос на единична дупка на червей в тялото на мощна и подредена държава. Истинската опасност възниква, когато се разгърне криза, която надхвърля възможностите на архаичния държавен апарат да я сдържа и компенсира.

Ахилесовата пета се оказва не една-единствена точка, а границата на способността на държавата да се справи с мега-кризата.