Гласът на България

Лукашенко получи миротворчески шанс, може да отмъкне Нобела на Тръмп

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Докъде могат да стигнат унизените и провалени диктатори, за да постигнат целите си? Четете внимателно - през септември 2024 г. светът видя зрелищния провал на руската ракета „Сармат“ (рекламирана като „Убиеца на континентите“). Ракетата експлодира директно в шахтата си по време на презареждане с гориво и остави 62-метров

кратер, без изобщо да излети. През ноември 2024 г. последва пародията с „Орешник“.

Оказа се, че това е просто претоплен съветски чертеж на РС-26 „Рубеж“. Руската пропаганда я обяви за нова „безаналогова система на бъдещето“. Тази лъжа се превърна в скъпа операция. В началото на 2026 г. блъфът беше окончателно развенчан. Ракетата всъщност успя да унищожи само три гаража в Днипро. Тя предизвика единствено подигравки заради остарялата си /лампова !/ технология от 60-те години на миналия век.

Сега обаче на преден план излиза „Буревестник“.

Неслучайно директорът на ЦРУ кацна в Москва - Пентагонът много добре знае за опитите на Путин да подчини света с тази старомодна ракета. Напук, веднага след неговото заминаване руските държавни медии обявиха подготовката за ново изпитание на ракетата с ядрен двигател „Буревестник“ (известна в НАТО като Skyfall). Сателитите на Пентагона уловиха засилена въздушна активност около тайния полигон на Южния остров на архипелага Нова земя.

Това оръжие е наричано от западните експерти „летящият Чернобил“, защото се задвижва от малък ядрен реактор и докато лети, оставя след себе си следа от радиоактивни изотопи.

Идиотското на „Буревестник“ е, че пусне ли се веднъж, той започва ядрено замърсяване, докато лети, а приземяването му винаги е свързано с ядрен взрив. Русия е провела най-малко 14 известни теста на крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ от 2016 г. насам и нито един от тях не е успешен. Статистиката показва брутален инженерен провал, скрит зад огромна пропаганда.

Едно от последните изпитания през 2019 г. край Северодвинск завърши с експлозия, която умишлено бе скрита от Москва, но отне живота на петима руски ядрени специалисти и предизвика рязък скок на радиацията в региона. Кремъл продължава да застрашава планетата с ядрени безумия.

Америка още преди десетилетия се отказа от тази технология, защото е изключително опасна, рискова и безсмислена, но Кремъл - не. През 50-те и 60-те години на миналия век Пентагонът разработваше абсолютно същата концепция под името Проект „Плутон“ (Project Pluto). Ракетата беше толкова токсична, че щеше да облъчи и съюзниците, над чиито територии прелита, още преди да е стигнала целта си. Затова през 1964 г. САЩ прекратиха проекта като безумен и заложиха на класическите балистични ракети.

Москва обаче, от чиста комплексарщина да има нещо „по-по-най“ от Америка, до ден днешен не се е отказала. По времето на Хрушчов светът видя на какво е способен прост комплексар с голямо его. Взривяването на водородната бомба „Цар бомба“ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент, или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба над град Хирошима.

В тази грешка на природата - Русия

- винаги е имало индивиди, които на първо място са мислили за безсмислено доказване пред човешката сигурност. Това е единствената държава, причинила най-голямото умишлено ядрено замърсяване на планетата, и то в мирно време. Москва е отговорна за най-тежките случаи на съзнателно, систематично и целенасочено изхвърляне на радиоактивни отпадъци в околната среда.

След рекордьора „Цар бомба“ се нареждат престъпления като това с езерото Карачай (най-радиоактивното място на Земята). В продължение на десетилетия съветският ядрен комбинат „Маяк“ съвсем умишлено използва това естествено езеро в Централна Русия като открита яма за изхвърляне на високорадиоактивни течни отпадъци. През 1967–1968 г. езерото пресъхва, а силните ветрове разнасят радиоактивния прах над площ от хиляди квадратни километри, облъчвайки над половин милион души. Нивата на радиация там са били толкова брутални, че само един час престой край брега е бил напълно смъртоносен.

По същия начин стоят нещата и с река Теча: преди да започнат да пълнят езерото Карачай, същият ядрен комплекс „Маяк“ излива милиони кубични метри радиоактивна вода директно в нея, въпреки че тя е основен източник на питейна вода за десетки села в региона. Местното население изобщо не е уведомено и години наред пие, готви и пои животните си с тази отрова.

Към всичко това се добавя и програмата „Ядрени експлозии за народното стопанство“. Докато САЩ бързо прекратяват опитите си за използване на атомни бомби за граждански цели, СССР провежда цели 239 умишлени „мирни“ ядрени взрива. Те детонират атомни бомби, за да копаят канали, да създават изкуствени езера (като радиоактивното езеро Чаган в Казахстан) или за сеизмично сондиране, оставяйки след себе си трайно замърсени подземни води и почви.

Чернобилската авария е върховата точка на същата тази престъпна система на секретност, корупция и дезинформация. Бумът на рака и високата смъртност идват само и единствено от Изток - връзката между съветското/руското ядрено замърсяване и рака е научно доказан факт.

Последното изречение е специално за „полезните идиоти“, които си нямат никаква представа какво означава „ядрено“ и само се радват и дават акъл как е крайно време Путин да „тресне“ някоя ядрена бомба.

Това, че сте полезни идиоти, не означава, че ядреното поръсване ще ви пропусне - такава ваксина още не е измислена.

Billy Quinning

   Кремъл.   Александър Лукашенко и „Путин“ засегнаха няколко теми по време на разговора си. Първо, Александър Григориевич се съгласи да подкрепи руското ръководство с мобилизацията. Руските граждани, подлежащи на мобилизация, ще бъдат депортирани от Република Беларус в Русия и предадени директно на служители на реда. Не се споменава за каквото и да е заминаване или пътуване до трети страни от територията на Република Беларус за руски граждани, подлежащи на мобилизация. Опитите за проверка на тази информация биха могли да завършат катастрофално. Второ, Лукашенко смекчи позицията си относно доставките на гориво за Русия, като част от помощта за преодоляване на горивната криза. Това обаче със сигурност няма да подобри фундаментално ситуацията. Трето, дългогодишният лидер на Република Беларус се опита да убеди руското ръководство да предприеме определени стъпки за деескалация на ситуацията. Например, беше предложено значително намаляване на интензивността на взаимните въздушни удари между Русия и Украйна по обекти на критична инфраструктура. Това предложение беше повдигнато на заседание на Политбюро и обсъдено миналия уикенд. Лукашенко също така предложи да служи като основен комуникатор между Русия и Украйна/Европа, представяйки се като „незаменим специалист“ в тази трудна и неблагодарна задача. По принцип Политбюро не е против да се предостави на Александър Григориевич такава възможност, но се съмняват във взаимността на украинския президент спрямо Лукашенко.