Гласът на България

Консултативният съвет по национална сигурност ще освети подривната дейност на Радев и Йотова

Илиян ВАСИЛЕВ

   Една от причините Радев, а сега и Йотова, да не свикват КСНС може да е именно придържането към стратегическата линия важните решения и чувствителната информация да не се споделят в по-широк политически кръг. Има две причини за това. Първо - защото на КСНС се изслушват доклади на службите и опозицията получава

достъп до информация, която иначе остава в тесен кръг.

Второ - защото заседанието на КСНС предполага поне някаква степен на споделено разбиране за решенията, които трябва да бъдат взети. Не е необходим пълен консенсус, разбира се. Но когато става дума за националната сигурност, президентът трудно може едновременно да свика КСНС, да чуе службите и политическите сили и след това да продължи да действа така, сякаш нищо не е чул.

И точно тук идва казусът с руската агресия срещу Германия.

Случващото се там е изключително важно. То маркира нов, по-рисков етап в конфронтацията между Русия и Запада - етап, който вече има потенциал да доведе до сериозни последици за европейската сигурност.

А паралелно с това стои един все по-очевиден проблем: реалността от Москва все по-трудно се съвместява с тезата за „миролюбивите“ Радев и Йотова.

Путин не демонстрира готовност да спре войната. Напротив - Русия продължава да повишава залозите и да тества границите на търпимостта и решимостта на Запада.

Ерго, всяко заседание на КСНС по тези въпроси крие политически риск за Радев и Йотова.

Защото ги принуждава да излязат на открито - макар и зад затворени врати - с позиция, която след това неизбежно трябва да бъде съобразена с оценките на службите, с действията на НАТО и ЕС и с реалните заплахи за националната сигурност.

А там вече става трудно да се балансира между политическите послания и фактите.

КСНС не е телевизионно студио. Там идват службите

И когато службите говорят, става много по-трудно да се поддържа удобната политическа конструкция, че всичко е просто „миролюбие“, „неутралитет“ и „дипломация“.

Затова несвикването на КСНС не е просто въпрос на политическа пасивност. То може да бъде и инструмент за контрол върху информацията и за избягване на политически ангажименти, които впоследствие могат да се окажат неудобни.

Защото дори при режим на затворени врати КСНС създава нещо, което стратегията на тихите стъпки към ерозия на съдържанието на членството ни в НАТО трудно понася - институционална следа.

Доклади. Оценки. Позиции. Отговорности.

И накрая позиция на английски в платформата Х - и това минава за външна политика?

Свидетели сме всички ние.

А когато политиката се движи чрез малки, тихи и трудно забележими отстъпления, най-неудобното нещо е някой да включи осветлението.

Щрак!

 Заглавието е от редакцията