Гласът на България

Повод за безпокойство е възходът на немските копейки от АзГ

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Берлин.   Бързото превъоръжаване на Германия предизвиква нарастващо безпокойство в Европа, съживявайки вековния дебат за това каква военна мощ трябва да притежава Берлин. Тревогата се засилва и на фона на нарастващата популярност на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която заема по-близки до Москва позиции

и настоява за край на това, което определя като „култура на вина“ на страната заради нацистките ѝ престъпления.

Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски предупреди миналата седмица за рисковете от превъоръжена Германия, ако страната попадне под управлението на партия, която е крайно дясна и проруска според неговата оценка. Подобни опасения изрази и френският политик Жан-Люк Меланшон, който понастоящем е на второ място в проучванията за президентските избори във Франция през 2027 г. Той заяви несъгласие с плановете на Германия да изгради най-голямата конвенционална армия в Европа.

Само допреди няколко години Германия беше възприемана като страна, разчитаща в значителна степен на отбранителните бюджети на съюзниците си, а президентът Тръмп настояваше Берлин да увеличи военните си разходи. Оттогава канцлерът Фридрих Мерц е заделил над половин трилион долара за въоръжените сили през следващото десетилетие. Част от европейските представители обаче се опасяват, че тази тенденция променя баланса на силите на континента, докато германските военни поръчки досега облагодетелстват основно местни производители на оръжие.

Историците сравняват ситуацията с така наречения „германски въпрос“ от XIX век - дебат сред европейските сили за допустимата мощ на обединена Германия. След Втората световна война страната беше обвързана с НАТО, а след края на Студената война се съсредоточи предимно върху икономическото си развитие. Пълномащабното руско нахлуване в Украйна промени тази политика, поставяйки началото на най-мащабното превъоръжаване на континента от падането на Берлинската стена насам. Според Института Кийл за световна икономика миналата година Германия е сключила отбранителни договори на стойност повече от три пъти по-голяма от тази на договорите на Великобритания.

Изборният успех на АзГ този месец в Източна Германия, където партията изразява желание страната да напусне ЕС и да възстанови отношенията си с Русия, допълнително засили опасенията в съседни държави като Полша, където съществуват страхове от евентуално съживяване на стари териториални претенции. Германия официално се е отказала от подобни претенции при обединението през 1990 г., но според наблюдатели част от реториката на лидери на АфД поставя под въпрос тази позиция.

Експерти посочват, че Германия би могла да намали опасенията на съюзниците си, като обвърже по-тясно превъоръжаването си с общоевропейски инициативи - съвместни поръчки, координация между отбранителните индустрии и общи командни структури в рамките на НАТО. Вместо това страната наскоро се е оттеглила от съвместни проекти с Франция и Нидерландия, а по-голямата част от военните разходи продължават да отиват към германски компании.

На фона на планираното намаляване на американското военно присъствие в Европа анализатори посочват нарастваща нервност във Франция относно ролята, която Германия си отрежда във военно-промишлената сфера. Според бивши дипломати и експерти част от критиките към Берлин са преувеличени, тъй като страната наваксва изоставането си в изпълнението на дългогодишни ангажименти към НАТО. Наблюдатели изразяват съмнение, че канцлерът Мерц разполага с достатъчно политически капитал, за да коригира курса на страната, тъй като отстъпки към европейските партньори биха могли да засилят позициите на националистическата опозиция в Германия.