Гласът на България

Голата истина за състоянието на родната филмова индустрия

Виктор БОЖИНОВ

   Ще започна с пример за субективност на критериите в областта на родното ни кино. Миналата година до конкурсната селекция на „Златна роза“ не беше допуснат един филм с аргумента /цитат/ – „няма художествени качества“. След това същият филм спечели Награда за най-добър български филм на СФФ'26. В крайна сметка, същият филм

тази година беше допуснат до „Златна роза“ и – о, чудо - спечели втория по значимост приз - Наградата на град Варна! Ужас! Да, става дума за филма „Жени извън употреба“ на Александър Косев…

Толкова за обективността на „критериите"!!!

✅ Нещо подобно се случи с ретро епизодите от сериала "Вина" - просто не бяха допуснати до конкурса с аргумент, че вече са излъчвани, а наградите трябвало да поощряват неизлъчвани заглавия. Всъщност, всичко беше предварително решено и ние просто пречехме! Тази година всички сериали бяха излъчвани, но ние пак се оказахме трънче за предварителната уговорка! И дайте да не се заблуждаваме, че нещо зависи от журито!

Въпросът обаче е за правилата – кой ги пише, за кого ги пише, кой и как ги спазва и какви са резултатите! Важно е да има „резултати“ на всяка цена!

✅ Оказва се, че в последната година НФЦ се опитва да припише на родната филмова индустрия успехите на чужди филми с чужди автори, за които България е интересна и те поглеждат към нея достатъчно талантливо, че да направи впечатление там, където родното кино мечтае да бъде.

Такъв е филмът, който бе определен да представя България на Оскарите, и за да се затвърди всичко това, същото заглавие получи и голямата награда „Златна роза“'26 - в опит да стане "още по-български".

Това е продукция, в която България има 10% миноритарно копродуцентско участие. Основните креативни позиции и отговорности не са на български автори. Това влиза и в противоречие с изискванията на Американската филмова академия, която изисква:

"The film’s creative control must be predominantly in the hands of citizens or residents of the country submitting it.

For a co-production, the submitting country must demonstrate that the majority of the key filmmakers and production companies are from—or legally resident in—that country. The Academy considers:

* Nationality/residence of the director, screenwriter, producers and other key filmmakers

* Location/nationality of the production companies

* Where the principal creative decision-making and control rested"

Точно и ясно! Въпросът е: кого лъжем?

✅ Големият въпрос е защо НФЦ възприема такъв приоритет, за който е нужна промяна на статута на „Златна роза“ с вътрешна заповед, която допуска до участие на национален фестивал филми без никакво участие на основните автори и правоносители. Може би създаваните у нас филми с финансиране от НФЦ, респективно държавата, не струват?!

✅ През 2021 година бяха приети поправки в ЗФИ и ППЗФИ, които увеличиха значително финансирането за създаване на родни филми. Целта беше да се развият паралелно двете основни направления – фестивални и филми, които са способни да достигат и до по-широка аудитория – това пишеше в мотивацията на измененията.

Нека да разгледаме как тези намерения са се развили 5 години по-късно и дали са постигнали целите си! Информацията е публично достъпна на страницата на НФЦ, просто някой трябва да я анализира.

✅ През 2025 г. в разпространение са излезли 10 пълнометражни игрални филма, създадени с финансиране от НФЦ (държавата). За тях същата държава е похарчила 5 543 334 лв.

Зрителите на тези заглавия са 81 525. Приходите от тези заглавия са 516 815 лв.

Общата гледаемост за годината на БГ филми, включвайки всички „частни филми“, е 703 032 зрители и приход 4 407 453 лв.

Това означава, че държавата е инвестирала в около 10% от резултатите.

✅   През 2026 г. до момента на екран са излезли само 4 филма, финансирани от НФЦ.

Зрителите на тези 4 филма са общо 25 863. Приходите от тях са 139 561 евро.

Общият бюджет, с който са създадени тези филми, е 2 585 000 лева.

Тези цифри ясно показват, че поставените задачи далеч не се осъществяват, напротив – интересът към филмите, финансирани от НФЦ, спаднал драматично и клони към изчезване!

Абсолютно закономерно, залата във ФКЦ, по време на прожекциите на Златна роза е абсолютно празна, с малки изключения. Затова почти никога няма официални снимки към публиката!

В добавка трябва да споделим и факта, че новите филми са далеч от убедително представяне на международни фестивали, с малки изключения. На спорадичните селекции им се придава ПР тежест, сякаш се случва нещо изключително. Да, някои получиха и важни награди, но надценяването на тези резултати не може да прикрие фактите – държавата налива сериозни средства, но ефектът е далеч от задоволителен, а НФЦ се "оправдава" с чужди успехи!

✅ Всичко това обяснява и необходимостта да се намерят „международни“ поводи, които отчаяно да придадат тежест и ефективност!

В тази задача охотно се включват всички зависими от финансирането и започват да венцеславят „великите успехи“ на българското кино, дори когато родното творческо участие отсъства!

Липсата на пълноценна критика и реални, регулярни и адекватни анализи, плюс великото лицемерие в гилдията постепенно напомпват розовия балон, пълен с райски газ, който скоро ще се спука.

✅ Начинът по-който се взимат важни решения е обезпокоителен! За всички е ясно, че създаването на НСК към Министъра на културата, както предвижда закона, би пречил на принципите, чрез които се управляват процесите сега. Затова всеки опит за негово институционализиране умишлено се проваля. Просто не е изгодно!

✅ Отчаяната надпревара за награди се обяснява с фактът, че те дават сериозно предимство в сесиите за финансиране. За това борбата е "безмилостно жестока"!

✅ Друга огромна глупост е решението да се самооценяваме в комисиите. Имайки предвид нивото на интриги в гилдиите, това е възможно най-пагубния подход!

✅ Важно е да се знае, че има и доста филми, които са получили финансиране, но май никога няма да бъдат официално разпространени, въпреки договорите си с агенцията. Една фестивална прожекция не е разпространение, каквато практика съществува. Защо тези филми се "крият" като непрекъснато им се подписват "анекси"?

Някои от тези заглавия, поради абсолютната непрофесионалност на техните продуценти, се опитват да изнудват административното ръководство, като го тласкат към сериозни нарушения на българското и европейско законодателство! И почти успяват!

✅ Всяването на разкол в гилдиите, делени на такива, които подкрепят ръководството на НФЦ и биват щедро възнаградени и такива, които са определяни като "хора от миналото" е скандално. Дори формират нови Асоциации за да имат квота в бъдещото НСК.

България е страната с най-много режисьорски и продуцентски организации на глава от населението в света!

Защо е този панически страх от различното мнение?!

✅ Знам, че всички отново се "скочат" срещу мен и правото ми на мнение, но съм свикнал. Истината невинаги е лицеприятна, но я предпочитам пред фалшивите заблуди! Не мога да си трая, да правя "мили очета" и да се надявам, че ще ми дойде ред! Моите позиции не са резултат от бегла представа, придобита по фестивали. Професионалният ми път е каляван в различни по територия и философия на кино-производството, както и организация на процесите, държави и екипи!

Всъщност, оказва се, че достатъчно на брой хора, участващи в различните процеси споделят подобни на моите мисли, странно е защо чакат някой друг да ги изговори!

✅ Голата истина е, че си мислихме, че промените в нормативната уредба ще доведат до развитие, а то се оказва, че целта била да се овладее администрирането на финансите, което ще дава предимство на определени "колеги"! Същото като преди, но с други физиономии!

✅ Крайно време е киното да се ръководи от хора с визия и разбиране, а не от удобни чиновници!

✅ Мисля си, че преди да е станало твърде късно, е необходимо да се направят верни изводи и да се осъществят промени, които да върнат доверието на българската публика. Както се вижда, пазарът не допуска вакуум. Там бързо се настаняват самозванци, които унищожават вкуса на аудиторията. Ние носим отговорност за тази аудитория и съм сигурен, че има достатъчно талантливи професионалисти, които да работят за тази най-голяма и важна кауза!

Вярно - стана дълго, но е от сърце!

Важното е да сме живи и здрави!