Гласът на България
Национален новинарски портал
28-годишната Дария е работила в Иркутския противочумен институт
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Служителка на Иркутския противочумен институт почина от белодробна чума; близо 200 души, които са били в контакт с нея, са поставени под карантина. Млада жена почина в болница в град Шелехов в Иркутска област „от инфекциозно заболяване, чиято природа се разследва“, съобщи РИА Новости. Telegram каналите Mash и Baza съобщават, че причината
за смъртта е белодробна чума. Според изданието „Хората на Байкал“ починалата се казва Дария Шипилова и е била на 28 години. Работила е като лаборантка в Иркутския противочумен институт.
Шипилова почина в нощта на 2. октомври. Седмица по-рано тя счупила епруветка, съдържаща патогена на белодробната чума, на работното си място, почувствала се зле и била хоспитализирана. В момента властите тестват всички хора, които са били в контакт с Шипилова. Според „Хората на Байкал“, около 200 души са прегледани и поставени под карантина. Лекарите съобщиха на репортерите на изданието, че белодробната чума е силно заразна и се разпространява от човек на човек.
В болницата в Шелехов, където почина момичето, е наложена карантина. „Борус“ съобщава, че лечебното заведение е спряло изписването и приемането на пациенти от няколко отделения от 1. октомври. „Хората на Байкал“ добавят, че в самия Шелехов хората се разхождат по улиците, носейки защитни костюми, маски и ръкавици.
Специалисти подозират, че въпросният институт в Иркутск се занимава с разработка на биологични оръжия. Да припомним и един друг случай отпреди около 40 години - пак в Сибир и отново в институт, който разработва биологични оръжия...
Загадъчна смърт в Сибир
и секретното биологично оръжие Вариант "U"
Почти четири десетилетия след смъртта на съветския вирусолог Николай Устинов при лабораторен инцидент през 1988 г. историята около заразяването му и последвалите изследвания продължава да поражда въпроси за съветската програма за биологични оръжия. Устинов работел в научния център в Колцово, Сибир, където се провеждали изследвания върху вируса Марбург - тежко вирусно заболяване с клинична картина, сходна с тази на ебола. Според публикувани разкази от негови колеги целта на част от изследванията била не разработване на лечение, а изучаване на възможностите за военно приложение на вируса в рамките на съветската програма за биологични оръжия.
През 1988 г. Устинов се заразил при лабораторен инцидент. Съществуват две версии за случилото се. Според едната друг учен случайно пробил пръста му със спринцовка, докато двамата работели с опитно животно. Според втората Устинов сам допуснал грешката по време на експеримента. След заразяването си ученият бил поставен под карантина. Тъй като състоянието му бързо се влошавало, той започнал да описва подробно симптомите и промените в състоянието си. След смъртта му неговите колеги открили бележника му край болничното легло.
„Вариант U“
Изследванията на взети след смъртта му биологични проби довели до идентифицирането на вирусен вариант, който според разказите на участници в съветската програма бил по-вирулентен. Той получил обозначението „Вариант U“ - в чест на Устинов. Историята на този щам е свързана със съветска програма за разработване на биологични оръжия. Според описаните в публикации данни изследванията продължили и след смъртта на учения, включително върху форма на вируса, предназначена за военно приложение. Няма данни подобно оръжие да е било използвано във военни действия.
След разпадането на СССР през 1992 г. руският президент Борис Елцин публично призовава за прекратяване на настъпателните програми за биологични оръжия, демонтиране на свързаната с тях инфраструктура и закриване на съоръженията за изпитания. Въпросът какво се е случило с разработките от съветския период обаче остава предмет на спорове. Авторката Ани Джейкъбсън твърди в книгата си Biological War, че материал, свързан с „Вариант U“, може да е останал в лабораториите в Колцово. Това твърдение не е независимо потвърдено.
Историята на Николай Устинов остава един от мрачните епизоди от наследството на съветската програма за биологични оръжия - история, в която личната трагедия на един учен се преплита с тайните военни изследвания от последните години на Студената война.
