Гласът на България

Откривателят на иновацията доц. д-р Пантелей Денев пред „Гласът на България”

Вместо визитка:

Доцент д-р Пантелей Денев е роден през 1957 година в Пловдив, завършил е Висшия химико-технологичен институт в Бургас през 1982-ра; работи в пловдивския Университет по хранителни технологии, където ръководи Катедрата по органична химия и е заместник-ректор по научната дейност.

Наскоро научният колектив, ръководен от него, оповести, че е разработил хранителна добавка, която намалява риска от рак на дебелото черво и укрепва сърдечния мускул.

Доцент Денев, радвам се да поздравя в твое лице един свой състудент от бургаския Химико-технологичен институт! В какво се изразява същността на вашата разработка, която предизвика интереса на българите?

- Инулинът е полизахарид, който се съдържа в билката бял оман, в коренището на растението. Може да го намерим и в корените на синята жлъчка /известна като цикория/, на глухарчето... Но най-високо е съдържанието на инулин в земната ябълка, наричана още гулия. В България няма технология, която да изолира инулина от гулията. Най-много инулин се извлича в Холандия и Белгия, където използват едно култивирано растение, подобно на цикорията, което прилича на захарно цвекло. Интересното е, че този инулин има пребиотични свойства. Тоест, той служи за храна на полезната микрофлора, която се развива в дебелото черво. Това са млечнокиселите бактерии и бифидобактериите. Те живеят в безкислородна среда, тъй като в дебелото черво обикновено са отпадъците от храната. Човешкият организъм не може да преработва инулина, тъй като няма такъв ензим. Но тези микроорганизми, тези бактерии усвояват инулина, като отделят млечна киселина и пирогроздена киселина, което пък спомага от една страна за по-добро усвояване на калция от организма – за здрави кости. От друга страна спомага за по-лесно неутрализиране на жлъчните киселини, които са свършили работа при емулгирането и усвояването на мазнините – и трябва да се изхвърлят... Така се постига ниско рН, ниска киселинност на средата, която затруднява развитието на болестотворните микроорганизми като ешерихия коли и други подобни. Чрез по-бързото изхвърляне на токсините от организма, се намалява и рискът от рак на дебелото черво...

Това, което ние направихме – към този инулин химически модифицирахме и присъединихме омега-3 и омега-6 киселини. Тези киселини са конкуренти на твърдите мазнини и спомагат за разрушаването и намаляването на лошия холестерол. Всъщност, новото при нас е, че към инулина има полезни мастни киселини. Така съчетахме инулина и мастните киселини в един нов продукт. Досега инулинът не е вкарван в такива емулсионни продукти като майонези, салатни заливки, млечни продукти и сосове. И ние от Института по хранителни технологии започнахме да го влагаме в такива продукти. Иначе, досега чистият инулин /без омега киселините/ го имаше в някои видове хляб, в солети, в шоколадови бонбони...

Изпробвано ли е експериментално действието на тази добавка?

- Не, тъй като подобни експерименти са много скъпоструващи и изискват много време. А ние не разполагаме с тези ресурси... Но презумпцията е, че съчетаването на две полезни вещества в едно трябва да има позитивен ефект. Защото ензимите, които разграждат инулина, разлагат и новия продукт. Същото важи и за ензимите, които въздействат върху липидите и липазите... Препоръчителните количества за консумацията на инулин са от 4 до 6 грама на ден.

Имате ли намерение да патентовате разработката си?

  - Не, засега... Причината пак е финансова...

Какви са перспективите, кога хранителни продукти с тази добавка ще бъдат пуснати на пазара?

- Засега проблемът е, че в България не се произвежда инулин и трябва да го внасяме от чужбина. Той би могъл да се получава и у нас, като съпътстващо производство в някое предприятие от хранително-вкусовата промишленост. Идеята ни е до две години да направим полу-промишлена инсталация за производството на новата хранителна добавка...

Колко са опасни за консумация продукти с много “е”-та, както се обозначават консервантите?

- Ами не знам кой създава тази параноя в българския народ, че ядем отрови и боклуци. Има Закон за храните, който пише какво е храна. Живеем в един глобален свят, в който продуктите се транспортират на големи разстояния и трябва да имат по-дълъг срок на съхранение. В България има две понятия: хранителна добавка и добавка в храните. Второто касае именно консервантите, „е”-тата. Можеш да успокоиш казанлъчани, че едно вещество, преди да бъде вкарано в хранителната индустрия, то минава през задължителни изследвания за влиянието им върху здравето на потребителите. И, ако се влагат в препоръчителните дози, те са безопасни. Също като при лекарствата – когато приемаш едно лекарство в предписаната доза, ползите са много повече от страничните ефекти.

Можеш ли да дадеш на нашите читатели един стегнат практичен съвет: какво да ядат, кои са здравословните храни?

- Идеята е полезните вещества да ги вземаме по малко от различни храни, да се храним разнообразно, което е и по-здравословно...

Ако не е тайна, върху какво работите сега?

-  Сега искаме към този инулин да „вържем” вещества с антиоксидантен ефект. В дебелото черво по принцип има най-голяма наличност на свободни радикали, които е доказано че причиняват ракови заболявания. Казах вече, че инулинът преминава непроменен през храносмилателната система, защото за него няма специфичен ензим, който да го разгради. Така че, ако успеем чрез инулина да докараме до дебелото черво антиоксиданти, ще намалим количеството на свободните радикали. И по този начин ще снижим риска да се развие рак на дебелото черво. 

Въпросите зададе Петър МАРЧЕВ