Гласът на България

Джафар Панахи рискува живота си и снима, въпреки забраната на ислямския режим

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

След като получи „Златна мечка” на Берлинале, „Такси” на иранския дисидент Джафар Панахи пристига за среща и с българската публика. Филмът е едновременно смешна и завладяваща хроника на иранското общество, разказана чрез преживяванията на таксиметров шофьор по улиците на Техеран. Главната роля изпълнява самият режисьор. При него се качват различни типажи, представящи многообразието от възгледи и настроения в съвременен Иран.

Филмът е остроумен, изобретателен, ироничен, критичен, политически и човешки, едновременно с това оптимистичен, но все пак тревожен портрет на днешен Техеран.  „Такси” е третият пълнометражен филм (след „This Is Not a Film” и „Closed Curtain”), заснет от Панахи, въпреки забраната на властите в Иран след ареста на режисьора за това, че иска да заснеме документален филм за протестите срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. Панахи бе осъден на 6 години затвор за „опит за престъпления срещу националната сигурност”. Освен това му бе наложена 20-годишна забрана да снима филми, да дава интервюта и да напуска страната. Впоследствие наказанието му е променено на домашен арест.

„Вместо да позволи да убият духа му и да се откаже, вместо да се остави да го завладее гняв, Джафар Панахи написа любовно писмо на киното”, казва при връчването на наградата в Берлин председателят на журито Дарън Аронофски.

Творчеството и талантът на Джафар Панахи отдавна имат своето признание по света. Сред големите му отличия са: „Сребърна мечка” в Берлин за най-добър сценарий през 2013 г. за „Closed Curtain”; „Сребърна мечка” в Берлин през 2006 г. за „Offside”; Наградата на журито в програмата „Особен поглед” Кан през 2003 г. за филма „Crimson Gold”; „Златен Лъв” във Венеция през 2000 г. за филма „Кръгът”; Златен Леопард в Локарно’97  за „Огледалото”, както и „Златна Камера” в Кан’95 за филмовия му дебют „Белият балон”. Джафар Панахи е приятел на София Филм Фест и е гостувал два пъти на българския кинофестивал – през 2002 и 2004 година.