Гласът на България

„Влах“ и „българин“ дълго време са били синоними, твърди езиковият археолог проф. Тодор Балкански

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Тодор Балкански е роден на 25. ноември 1944 год. в пазарджишкото село Сарая, където живее и сега след пенсионирането си. Завършва Великотърновския университет, прави аспирантура и докторантура в БАН. Той е първият у нас дипломиран ономаст и езиков археолог, създал своя школа. Завеждал е секция „Българска ономастика“ в Института за български език към БАН. Има над 300 разработки и публикации по лексикология, ономастика и езикова култура.

Създател е и на нова научна дисциплина, наречена ономастична просопография. С проф. Балкански разговаряме за забравената кръвна и културна близост между българи и власи.

До 1330 година земите северно от Дунав са били неразделна част от двете български царства. В този смисъл можем ли да твърдим, че „влах“ и „българин“ са синоними, г-н Балкански?

-  В този смисъл – не. Но в друг смисъл не само че са синоними, но са и дублети. Цитирайки годината 1330, вие имате предвид когато Иванко Басараб, тъстът на цар Иван Александър, създава така нареченото Влашко воеводство. То обаче е напълно васално и зависимо от българската държава до завладяването ѝ от турците. Така че в този смисъл Влашкото воеводство е било част от България… А кога се появява така нареченият дублет „власи“ по адрес на българите – по време на византийското владичество започва голямата експанзия на власите-скотовъдци към българските земи. Тогава, през 1181 година, във въстанието на Асеневци власите вземат дейно участие, в резултат на което името „влах“ започва да се уеднаквява с „българин“. Тоест названието „влах“ се изпразва от съдържанието на „номад“ и придобива значението на етнонима българи. Дори нещо повече – България започва да се нарича Влахия. Има едно източно свидетелство /персийски извор/ за това, че когато татарите, враждуващи срещу България научили, че „влахът Асен“ умрял, настъпила голяма радост сред тях. Става въпрос за българския цар Иван Асен II. Използвайки този персийски източник, днешната румънска етнонимна политика спекулира, твърдейки, че династията на Асеневци е влашка династия. Нищо подобно! В цитирания източник става дума за едно елементарно пренасяне на едно име върху друго. Например българите са наричани в различните исторически моменти „скити“ по името на скитите, които са съществували преди тях;  наричани са „мизи“; наричани са „татари“ по името на късно появилите се /в 12. - 13. век/ пришълци… Това е механизъм на езика, с който науката е напълно и добре осведомена, осведомени са и румънските учени, но те спекулират с този факт.  

А какъв е произходът на названията „влах“ и „Влашко“?

-  Названието „влах“ идва от едно вандалско племе, което след опустошаването на Апенинския полуостров е преминало в северна Африка. Тръгват на изток по крайбрежието на Средиземно море със стадата си и стигат до Близкия Изток. Някои от тях стават наемници в римските легиони. И тогава, в един легион в Сирия са регистрирани елементи на влашки език. По българските земи власите се появяват късно – през втората половина на 10. век. Има исторически сведения, че от скитници-власи е бил убит братът на цар Самуил – Давид, един от четиримата сина на комит Никола… След това името „влах“ започва да се употребява и със значението на „българин“. Калоян така е и титулуван „царят на Влахия“. Но името „влах“ започва да се употребява и със значението на „пастир, номад“...

Има един важен въпрос – съществувала ли е влашка народност през Средновековието? Д-р Иван Селимински твърди:  „такава народност нямаше, до създаването на Влахо-Молдовия /през 1861 година – б.р./, имаше само влашка аристокрация“. В тези думи има много истина, защото влашката аристокрация подлага на порумънчване езика, но само граматиката му. А иначе, лексиката в голямата си част е българска и русинска. Нека да уточня – русини се наричат една част от останалите в Трансилвания българи. Русините, които днес живеят в Украйна и Румъния, са с българославянско потекло.

Има ли някакъв заговор за силово отдалечаване на влашкото и молдовското воеводства от техните български корени през ХVIII и ХIХ век? Ние, българите, имаме право да сме подозрителни спрямо действията на Великите сили, защото никога не сме били техни галеници…

-  Аз съм езиков археолог, което ще рече – историк, който извежда историята /когато не е записана/ по данни на езика. Тука става въпрос за един елемент на Европейското Възраждане. Водеща страна в това Възраждане е Франция, след нея и Италия. Френският език, обаче, е сравнително отдалечен от романската граматика на влашкия език, вследствие на което вниманието на влашката езикова политика се насочва към Италия. В резултат най-много думи по изкуствен път са заети в днешния румънски език от езика на италианците. България и българският език, който те наричат лингва слава /славянски език/ не им върши работа в Европейското Възраждане. В това време вече има един много силен прецедент – Чешкото Възраждане. Чехите също са под властта на Австро-унгарската империя, но имат голяма автономия. Почти същата, каквато имат и власите в Османската империя. Значи е налице един аналог, един страхотен аналог. Чешкото Възраждане, за разлика от френското, италианското и немското, се развива по посока на езика. Стремежът на чехите е да изчистят езика си и да го направят оригинален, самобитен – т.е. физиономия на чешкия народ. Същата теза прегръщат и влашките аристократи, които започват да чистят влашкия език от всичко българско; съставят списъци с около 30 000 български думи, които трябва да се изхвърлят и механично да се заменят с думи от италиански, френски и испански език. Така започва пропъждането на българските думи и българската лексика от езика на северните ни съседи. Тази мисия не успява напълно. Понастоящем българският езиков фонд като етимология е около 25 % от съвременния румънски език. Така се пристъпва към създаването на днешната румънска народност. Първият елемент в създаването на народността е езикът. Вторият важен елемент е самочувствието, че си отделен народ. Третият елемент е държавата.

За жалост, създаването на съвременната влашка, респективно румънска народност става за сметка на отдалечаването от българските ѝ традиции…

-  Да, така е. Но населението на Румъния като антропология не е еднородно. Влашката народност в областите Влашко и отчасти на Молдова е изградена върху една селска маса, която води началото си от славянобългарите. Докато власите от Трансилвания са различни – те са дребни, малки хора, т. нар. мокани. Те са деликатни като телосложение… Антропологически, а ако се направят и ДНК-тестове, е видно, че белите, светлооките власи северно от Дунава са от славянобългарско потекло. И да ви кажа още нещо  – единствено във Влашко, в района на град Крайова, местното влашко население клати глава за „да“ и „не“ като нас, българите. Между другото, малкоизвестен факт е, че Крайова е кръстен на нашия цар Калоян – Крал Иван; в тогавашния език през 15. век „л“ между два вокала става „й“ и така се трансформира до Крайова.

Макар и васални на султана, дотогавашните български владения северно от Дунав, успяват да съхранят православната си вяра, обичаите, но и аристокрацията си. Какво може да ни кажете за рода Асанещи?

-  И днес по света има много аристократи от български произход. Вземете Суворов, който е с произход от Волжка България. Такива фамилии има в Унгария, в Румъния. Родът Асанещи е описан от Иван Божилов – става въпрос за потомците на българския царски род Асеневци. Аз съм бил в техния палат, в родовия им дворец в Букурещ. В него днес се помещава Домът на учените. Издадена е тяхна родова книга, която е доста манипулирана. Вие трябва да знаете, че румънската история, както е при Оруел, е пренаписана.