Гласът на България

Твърди публицистът Георги Тодоров, изследовател на българската история и Православието

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Какъв е Вашият коментар за отказа на БПЦ и на още 3 Поместни православни църкви да участват в работата на подготвяния Велик вселенски православен събор, който трябва да започне днес, 16. юни, на остров Крит, г-н Тодоров?

-  Съборът в Крит е лебедовата песен на един мрачен стогодишен период в историята на Православната Църква, период на господство на светския дух (комунизма, масонството, папството, икуменизма и пр.). Цариградската Патриаршия, още от времето на патриарх Мелетий ІV Метаксакис (1921 - 1923) и до днес е в плен на светски сили и в тежка зависимост от тях. Съборът в Крит имаше една главна цел – да легитимира икуменизма в Църквата, т. е. да вкара светския дух в самата догматика, във вътрешната отбранителна крепост на църковното учение. Слава Богу, този замисъл се провали и Българската Църква носи част от велика историческа заслуга за тази победа на Православието. Често сме недоволни от нашите свещеноначалници, но този път те заеха една смела, отговорна и доблестна позиция, която им прави чест!   

Перманентната криза /политическа, икономическа и демографска/, в която живеем през последните десетилетия е само върхът на айсберга на една друга криза – нравствената криза. Какъв е изходът от тази криза на ценностите, според Вас?

- Изходът е точно там, където е входът. Ние влязохме в нашата перманентна криза, когато напуснахме Православието (т. е. Христа) като критерий за поведение. И това стана много преди 1944 г., дори преди Освобождението. Симптомите са видими още преди средата на ХІХ век, но българският общонароден разум не успява да разбере болестта, която прихваща. „Чипът“ се поврежда, започва да тълкува събитията бездуховно (т. е. без Бога) и това е същността на кризата. Другото – политиката, икономиката, демографията – са само следствия. Ние трябва да върнем Христос в умовете и сърцата си. Друг изход от кризата няма.